Сини жилетки на доверието
Има ли такива, които не са идвали и би трябвало да бъдат регистрирани? ", споделя мъжки привлекателен глас през прозореца. Възрастен мъж с бяла коса е застанал покрай огромната желязна врата на лагера в Харманли и гледа към кафевия микробус. Познава бързо всички, които са в него и входът към този момент е свободен. В автомобила е един от мобилните екипи на Международната организация по миграция. Те са в Харманли всеки понеделник и остават в региона най-малко три дни.
Ники - Николай Колев (социален работник) и Надя - Надя Кашлакева (психолог) са в екипа, който идва в лагера на 13-ти ноември. С влизането си тримата поставят сини жилетки, с логото на организацията и се насочват към техния " офис " в центъра – фургон наоколо до административната постройка. Във фургона е Деси - Десислава Танева, която ги посреща. Тя работи на място като правист. Работата стартира незабавно – среща на обществен служащ с непридружен малолетен.
Ники споделя, че мобилните екипи възнамеряват цялата седмица още от петък, предходната седмица. Освен в Харманли, те отиват до Пъстрогор и старозагорското село Баня. Някои случаи се наблюдават във времето.
" Някой път може по 20 човек дневно ", дава отговор Деси на въпроса за натовареността им. Спадът в притока на мигранти се отразява и на тяхната работа.
" Сега към този момент са по-малко, само че ние наблюдаваме и случаите, които по-рано сме поели. Така че постоянно има работа, а и нови чужденци приема центърът и минава време за консултация с администрацията ", добавя Деси. " Понякога има ужасно доста, за предходната година сме върнали над 1 000 индивида, само че по някой път няма - като сега ", описа тя. Допълва обаче, че тяхната работа в никакъв случай не може да се планува - " в случай че довечера заловен 500 чужденци да вземем за пример и ги разпределят в центъра в Харманли ".
За лагера в Харманли от МОМ са организирали три екипа, които се редуват през седмица. Нямат проблеми с администрацията, добре са признати и от хората в центъра. Докато едните са из страната, другите обикалят центровете в София. Неправителствената организация подкрепя доброволното връщане на мигрантите в страните. Съдейства за редовно и хуманно ръководство на миграцията, както и за поощряване на интернационалното съдействие за проблемите им, в това число с намирането на на практика решения. Осигурява филантропична помощ на мигранти в потребност, в това число бежанци и вътрешно разселени лица.
© Николай Дойчинов
Юристът Деси и психологът Надя.
По пътя на доверието
Преди МОМ да има собствен " офис " в центъра в Харманли, членовете на екипите са обикаляли от фургон във фургон и от стая в стая да питат имат ли търсещите протекция потребност от помощ - здравна, психична или правна. Били са нови и е нямало доверителната връзка с чужденците. Днес обаче към този момент ги познават - единствено по сините жилетки и сами ги търсят. Настанените в центъра към този момент знаят къде са хората от МОМ и какъв е графика им.
" 90% от моята работа са здравните проблеми. Има много заболели хора, следим и хронично болните ", споделя Ники. " На мен ми споделят всичко. Идват от дребни деца с настинки и висока температура до случай, при който трябваше да се смени имплант на крайници на мъж. Трябваше да му купим протеза, тъй като беше счупил своята. Работим с психологично заболели, имаме няколко деца аутисти ", показа той. Николай е деятелен, което се отразява на това, че приказва бързо.
Казва, че в центъра има педиатър и персонален доктор, което доста улеснява и тяхната работа. " В София не е по този начин ", прецизира Ники. В центровете в столицата има медицински лица, само че те не са персонални лекари и членовете на МОМ би трябвало да търси отвън лагера лекари. " Тук (в Харманли - бел.ред.) ги преглежда, дава съответното направление за експерт и отиваме - най-често в болничното заведение в Хасково, не че подценяваме болничното заведение в Харманли ", бърза да посочи Ники.
" Общо взето нашата работа е забавна, освен нашата - а и на администрация в центъра. Това е предизвикателство, България е много нова в тази обстановка. Ние нямаме традицията на бежанците и мигрантите за разлика от западноевропейските страни, които в продължение на доста години са основали положителни условия и процедура за менажиране на толкоз доста хора. Тука е доста по-трудно, само че и представителите на неправителственият бранш и администрацията се мъчат да вървят нещата, има триумфи ", обобщава Деси.
Опитът ѝ до момента е посочил, че " нищо не е по този начин, както наподобява. Нито чужденците са толкоз неприятни, колкото пишат вестниците, нито администрацията е толкоз неприятна, колкото споделят, нито НПО-тата сме толкоз положителни ", изяснява Деси и добавя: " Всички сме хора, без значение от коя страна стоим ".
Надя със страдание споделя, че в центъра има много депресирани хора, такива, които не могат да спят вечер. По думите ѝ диалозите оказват помощ. " Това е дълъг развой, неприятното е, че всяка седмица се въртим и идват разнообразни хора и при към този момент построена доверителна връзка с някого, би трябвало да го чакаш да пристигна след две седмици. Някои нямат проблем да работят с всички психолози ", изяснява тя.
Разказва, че е намерила метод, който се харесва на чужденците. Тя им споделя, че и българите са бягали от страната си през комунизма и са търсили протекция в другите страни и са живеели в сходни лагери. Страната не постоянно е била в Европейския съюз. " Това им харесва. Виждат, че ги разбираме ", изяснява Надя. Допълва, че самият град Харманли е основан от български бежанци от Беломорска Тракия.
Надя споделя, че е говорила с 14-годишно афганистанче, което било тъжно и желала да го разведри. Питала го какво му се прави, желае ли да отиде на концерт. Тогава преводачът я прекъснал, с цел да ѝ каже, че то не знае какво е концерт. " То няма никаква концепция, а аз за какво взех решение, че ще му забавно - тъй като мисля по друг метод, би трябвало по средата да се срещнем ", споделя Надя.
Белезите
Именно поради потребността от преводачи е малко по-трудно при започване на всяка лечебна връзка, споделя Надя.
" В началото постоянно е значимо да се завоюва доверието, а тези диалози минават и през преводач иии от време на време лишава повече време ". Търсещите протекция би трябвало да видят, че няма разделяне на " те " и " ние ", а сме сходни човешки ориси ", споделя още психолога.
С опрощение, че прекъсва, се намесва Деси, която споделя, че тези фактори това би трябвало да се включи страха от новото.
"...И се натрупва ", продължава Надя. " Всичко тук им е ново - правила, граница, инспекции. Все неща, които доста от тях не са очаквали. И внезапно ние почваме да им обясняваме, че страните са по този начин уредени, че ти би трябвало документ да минеш границата. Че се вършат инспекции, че би трябвало документ за идентичност. " От всичко това те стартират да имат забележими признаци като безпокойствие, стрес. Но имат и невидима - изпотяване, суматоха, бодърствуване. След задълбочени поради това срещи с тях се стига до неща, които са свързани със фамилията, с предишното, деца, които са разграничени ", изяснява тя.
" Някои са избягали по любовни аргументи, а това са доста съществени закононарушения при тях, там даже фамилията ще те убие, в случай че ти направиш нещо срещу волята му ", включи се Деси. " Всичко е доста самостоятелно, тъй като другите националности поясняват нещата по друг метод - за документи, празници, дати на раждане. Имаме човек, който приказва осем езика, само че споделя, че не знае по кое време е роден. Стресът по тази причина се дефинира и от това, къде и по какъв начин са живели преди да дойдат тук ", добавя Деси.
Надя споделя по какъв начин някои имат единствено един документ, който се споделя таскера. Това е документ за идентичност, където не се записва къде си роден, а с него отиваш на избрана възраст при някой, който е като кмет на селото със свои родственици и кметът споделя, че на тази дата индивидът очевидно наподобява на еди какъв брой си години. И основано на тази субективна таскера се издават документи тук.
Здравословните проблеми също въздействат на душeвността, споделя Надя. " Има случаи, при които по-големите деца оказват помощ на по-малките. Често лечението потегля от самостоятелна и става фамилна, тъй като всеки е замесен. А всички тези психични проблеми се отразяват постоянно на зъбите им. В центъра към момента за жал няма ортодонт.
© Николай Дойчинов
Членовете на Международната организация по миграция се поздравяват се с всички мигранти в центъра, тъй като са работили с тях и ни описват по нещо малко за всеки, с който се разминаваме при разходката из лагера.
Надя не крие гордостта си, когато споделя, че има хора, които след избран брой визии сами развиват уменията за справяне и престават да идват. " Има и такива, които са на медикаменти и се усещат по-добре, и идват по-рядко. Добре е, че в този момент знаят на какъв график сме и знаят по кое време могат да ни намерят. Преди всеки идват и желае всичко да му се реши незабавно ", споделя тя.
" Имаше няколко афганистанчета сред 12 и 14 години. Те толкоз харесаха колелото на една жена, че единствено към него се въртяха. Никога не знаем по кое време ние можем да сме в тяхното състояние, по тази причина постоянно би трябвало да има малко човещинка ", споделя за край Деси.
Времето в лагера изтича бързо (бел.ред.ДАБ даде на " Дневник " единствено два часа), а историите на хората със сините жилетки са прекомерно доста за това време. Малко след 14 часа в лагера ще бъдат раздавани детски обувки. Деси ще бъде тук и идващият понеделник, когато ще посрещне другия мобилен екип.
Ники - Николай Колев (социален работник) и Надя - Надя Кашлакева (психолог) са в екипа, който идва в лагера на 13-ти ноември. С влизането си тримата поставят сини жилетки, с логото на организацията и се насочват към техния " офис " в центъра – фургон наоколо до административната постройка. Във фургона е Деси - Десислава Танева, която ги посреща. Тя работи на място като правист. Работата стартира незабавно – среща на обществен служащ с непридружен малолетен.
Ники споделя, че мобилните екипи възнамеряват цялата седмица още от петък, предходната седмица. Освен в Харманли, те отиват до Пъстрогор и старозагорското село Баня. Някои случаи се наблюдават във времето.
" Някой път може по 20 човек дневно ", дава отговор Деси на въпроса за натовареността им. Спадът в притока на мигранти се отразява и на тяхната работа.
" Сега към този момент са по-малко, само че ние наблюдаваме и случаите, които по-рано сме поели. Така че постоянно има работа, а и нови чужденци приема центърът и минава време за консултация с администрацията ", добавя Деси. " Понякога има ужасно доста, за предходната година сме върнали над 1 000 индивида, само че по някой път няма - като сега ", описа тя. Допълва обаче, че тяхната работа в никакъв случай не може да се планува - " в случай че довечера заловен 500 чужденци да вземем за пример и ги разпределят в центъра в Харманли ".
За лагера в Харманли от МОМ са организирали три екипа, които се редуват през седмица. Нямат проблеми с администрацията, добре са признати и от хората в центъра. Докато едните са из страната, другите обикалят центровете в София. Неправителствената организация подкрепя доброволното връщане на мигрантите в страните. Съдейства за редовно и хуманно ръководство на миграцията, както и за поощряване на интернационалното съдействие за проблемите им, в това число с намирането на на практика решения. Осигурява филантропична помощ на мигранти в потребност, в това число бежанци и вътрешно разселени лица.
© Николай Дойчинов
Юристът Деси и психологът Надя.
По пътя на доверието
Преди МОМ да има собствен " офис " в центъра в Харманли, членовете на екипите са обикаляли от фургон във фургон и от стая в стая да питат имат ли търсещите протекция потребност от помощ - здравна, психична или правна. Били са нови и е нямало доверителната връзка с чужденците. Днес обаче към този момент ги познават - единствено по сините жилетки и сами ги търсят. Настанените в центъра към този момент знаят къде са хората от МОМ и какъв е графика им.
" 90% от моята работа са здравните проблеми. Има много заболели хора, следим и хронично болните ", споделя Ники. " На мен ми споделят всичко. Идват от дребни деца с настинки и висока температура до случай, при който трябваше да се смени имплант на крайници на мъж. Трябваше да му купим протеза, тъй като беше счупил своята. Работим с психологично заболели, имаме няколко деца аутисти ", показа той. Николай е деятелен, което се отразява на това, че приказва бързо.
Казва, че в центъра има педиатър и персонален доктор, което доста улеснява и тяхната работа. " В София не е по този начин ", прецизира Ники. В центровете в столицата има медицински лица, само че те не са персонални лекари и членовете на МОМ би трябвало да търси отвън лагера лекари. " Тук (в Харманли - бел.ред.) ги преглежда, дава съответното направление за експерт и отиваме - най-често в болничното заведение в Хасково, не че подценяваме болничното заведение в Харманли ", бърза да посочи Ники.
" Общо взето нашата работа е забавна, освен нашата - а и на администрация в центъра. Това е предизвикателство, България е много нова в тази обстановка. Ние нямаме традицията на бежанците и мигрантите за разлика от западноевропейските страни, които в продължение на доста години са основали положителни условия и процедура за менажиране на толкоз доста хора. Тука е доста по-трудно, само че и представителите на неправителственият бранш и администрацията се мъчат да вървят нещата, има триумфи ", обобщава Деси.
Опитът ѝ до момента е посочил, че " нищо не е по този начин, както наподобява. Нито чужденците са толкоз неприятни, колкото пишат вестниците, нито администрацията е толкоз неприятна, колкото споделят, нито НПО-тата сме толкоз положителни ", изяснява Деси и добавя: " Всички сме хора, без значение от коя страна стоим ".
Надя със страдание споделя, че в центъра има много депресирани хора, такива, които не могат да спят вечер. По думите ѝ диалозите оказват помощ. " Това е дълъг развой, неприятното е, че всяка седмица се въртим и идват разнообразни хора и при към този момент построена доверителна връзка с някого, би трябвало да го чакаш да пристигна след две седмици. Някои нямат проблем да работят с всички психолози ", изяснява тя.
Разказва, че е намерила метод, който се харесва на чужденците. Тя им споделя, че и българите са бягали от страната си през комунизма и са търсили протекция в другите страни и са живеели в сходни лагери. Страната не постоянно е била в Европейския съюз. " Това им харесва. Виждат, че ги разбираме ", изяснява Надя. Допълва, че самият град Харманли е основан от български бежанци от Беломорска Тракия.
Надя споделя, че е говорила с 14-годишно афганистанче, което било тъжно и желала да го разведри. Питала го какво му се прави, желае ли да отиде на концерт. Тогава преводачът я прекъснал, с цел да ѝ каже, че то не знае какво е концерт. " То няма никаква концепция, а аз за какво взех решение, че ще му забавно - тъй като мисля по друг метод, би трябвало по средата да се срещнем ", споделя Надя.
Белезите
Именно поради потребността от преводачи е малко по-трудно при започване на всяка лечебна връзка, споделя Надя.
" В началото постоянно е значимо да се завоюва доверието, а тези диалози минават и през преводач иии от време на време лишава повече време ". Търсещите протекция би трябвало да видят, че няма разделяне на " те " и " ние ", а сме сходни човешки ориси ", споделя още психолога.
С опрощение, че прекъсва, се намесва Деси, която споделя, че тези фактори това би трябвало да се включи страха от новото.
"...И се натрупва ", продължава Надя. " Всичко тук им е ново - правила, граница, инспекции. Все неща, които доста от тях не са очаквали. И внезапно ние почваме да им обясняваме, че страните са по този начин уредени, че ти би трябвало документ да минеш границата. Че се вършат инспекции, че би трябвало документ за идентичност. " От всичко това те стартират да имат забележими признаци като безпокойствие, стрес. Но имат и невидима - изпотяване, суматоха, бодърствуване. След задълбочени поради това срещи с тях се стига до неща, които са свързани със фамилията, с предишното, деца, които са разграничени ", изяснява тя.
" Някои са избягали по любовни аргументи, а това са доста съществени закононарушения при тях, там даже фамилията ще те убие, в случай че ти направиш нещо срещу волята му ", включи се Деси. " Всичко е доста самостоятелно, тъй като другите националности поясняват нещата по друг метод - за документи, празници, дати на раждане. Имаме човек, който приказва осем езика, само че споделя, че не знае по кое време е роден. Стресът по тази причина се дефинира и от това, къде и по какъв начин са живели преди да дойдат тук ", добавя Деси.
Надя споделя по какъв начин някои имат единствено един документ, който се споделя таскера. Това е документ за идентичност, където не се записва къде си роден, а с него отиваш на избрана възраст при някой, който е като кмет на селото със свои родственици и кметът споделя, че на тази дата индивидът очевидно наподобява на еди какъв брой си години. И основано на тази субективна таскера се издават документи тук.
Здравословните проблеми също въздействат на душeвността, споделя Надя. " Има случаи, при които по-големите деца оказват помощ на по-малките. Често лечението потегля от самостоятелна и става фамилна, тъй като всеки е замесен. А всички тези психични проблеми се отразяват постоянно на зъбите им. В центъра към момента за жал няма ортодонт.
© Николай Дойчинов
Членовете на Международната организация по миграция се поздравяват се с всички мигранти в центъра, тъй като са работили с тях и ни описват по нещо малко за всеки, с който се разминаваме при разходката из лагера.
Надя не крие гордостта си, когато споделя, че има хора, които след избран брой визии сами развиват уменията за справяне и престават да идват. " Има и такива, които са на медикаменти и се усещат по-добре, и идват по-рядко. Добре е, че в този момент знаят на какъв график сме и знаят по кое време могат да ни намерят. Преди всеки идват и желае всичко да му се реши незабавно ", споделя тя.
" Имаше няколко афганистанчета сред 12 и 14 години. Те толкоз харесаха колелото на една жена, че единствено към него се въртяха. Никога не знаем по кое време ние можем да сме в тяхното състояние, по тази причина постоянно би трябвало да има малко човещинка ", споделя за край Деси.
Времето в лагера изтича бързо (бел.ред.ДАБ даде на " Дневник " единствено два часа), а историите на хората със сините жилетки са прекомерно доста за това време. Малко след 14 часа в лагера ще бъдат раздавани детски обувки. Деси ще бъде тук и идващият понеделник, когато ще посрещне другия мобилен екип.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ