Спасителят няма суперсили: Ако някой иска да се самоубива, нека ...
Има ли спасители?
Спокойно, за басейните и аквапарковете ситуацията е положително. Обучават се сред 500 и 600 спасители годишно, споделя Антон Налбантов.
„ Броят на искащите да работят в басейни и аквапаркове е доста по-голям от тези за морето. “
Причината е елементарна – там изискванията са по-добри, натоварването – по-ниско. На басейн трябват 2–4 спасители, на морски плаж – до 20.
На морето обаче ситуацията не е по този начин розово. Заплатите не са впечатляващи, минават 2000 лева, а постоянно се покриват и храна и нощувки. Не че няма спасители, има. Обучени са хиляди.
„ Проблемът е, че това е сезонна работа. Повечето младежи си държат на непрекъснатата претовареност “, изяснява Налбантов.
Фалшив избавител?
Звучи като сюжет на лятна комедия, само че действителността е по-сериозна. Случвало се е хора да работят с подправени документи или без въобще да са минали курс.
„ Това са редки случаи, само че ги има “, споделя той. И прибавя: „ Опасни са. “
Колко безвредни са аквапарковете?
Налбантов е безапелационен – оборудванията се ревизират. Табели има на всички места. Проблемът е в тези, които „ не четат табели “ и „ не слушат чиновници “.
„ Скачане, боричкане, погрешно държание – това води до контузии. Не оборудванията, а хората са казусът. “
Най-големият риск? Бидонът в двора
Колкото и да е парадоксално, най-вече съдбовни произшествия с деца не стават в морето, а във вътрешни водоеми или домашни условия.
„ Имаше дете, удавено в бидон в двора. Друго – в басейн, до момента в който бабата влезнала в къщата. Дете се удави в вада до дома си. “
Миналата година 5 деца. Нито едно в морето.
„ Най-голямата заплаха е родителската немарливост “, споделя Налбантов.
„ Мислят си – то е плитко, няма ужасно. Но дете може да се удави в леген или даже във ваната. “
Не е работа на спасителя да ви гледа детето
„ Родителите би трябвало да са на една ръка разстояние от детето. Спасителите не са детегледачки. Те не могат да се клонират “, изяснява той.
На огромните плажове постоянно се търсят изгубени деца.
„ Родителите са в единия край, детето – в другия, спасителите го търсят с часове. “
Джетове, яхти и лодки
Контролът е разграничен: Министерството на туризма следи плажовете, Морска администрация – плавателните съдове.
Иван Виделов, шеф в Министерството на туризма, споделя:
„ Имаме сигнали за джетове и лодки в зони, където не би трябвало да са. Контролът се прави, само че постоянно има извършители. “
Той добавя, че съвсем всички плажове имат спасители, а неналичието на фрагменти е „ лимитирана “.
Най-опасният миг: след 18 ч. и с биричка в ръка
„ Повечето произшествия стават след работно време. Хората чакат спасителите да си тръгнат, пият по няколко бири и влизат в морето. Много постоянно не излизат “, споделя Виделов.
Причините за съдбовни произшествия включват и здравословни проблеми, дрога и, несъмнено, дебелоглав.
Има и спорове – родител пуска детето си в морето на червен байрак и стартира скандал със избавител.
„ Ако някой желае да се самоубива, дано го прави на неохраняем плаж. Не рискувайте и живота на спасителите “, споделя Виделов.
И прибавя:
„ Целият ми зов е към туристите – не си коства. Животът е един, не рискувайте живота и на другите, изключително на децата ви. “
Имаме съвременни аквапаркове, курсове, документи, инспекции и квалифицирани спасители.
Но в случай че на плажа, до басейна или до бидона в двора родителят гледа TikTok, а не детето си – нищо от горното не ни избавя.
Констанца Илиева
Спокойно, за басейните и аквапарковете ситуацията е положително. Обучават се сред 500 и 600 спасители годишно, споделя Антон Налбантов.
„ Броят на искащите да работят в басейни и аквапаркове е доста по-голям от тези за морето. “
Причината е елементарна – там изискванията са по-добри, натоварването – по-ниско. На басейн трябват 2–4 спасители, на морски плаж – до 20.
На морето обаче ситуацията не е по този начин розово. Заплатите не са впечатляващи, минават 2000 лева, а постоянно се покриват и храна и нощувки. Не че няма спасители, има. Обучени са хиляди.
„ Проблемът е, че това е сезонна работа. Повечето младежи си държат на непрекъснатата претовареност “, изяснява Налбантов.
Фалшив избавител?
Звучи като сюжет на лятна комедия, само че действителността е по-сериозна. Случвало се е хора да работят с подправени документи или без въобще да са минали курс.
„ Това са редки случаи, само че ги има “, споделя той. И прибавя: „ Опасни са. “
Колко безвредни са аквапарковете?
Налбантов е безапелационен – оборудванията се ревизират. Табели има на всички места. Проблемът е в тези, които „ не четат табели “ и „ не слушат чиновници “.
„ Скачане, боричкане, погрешно държание – това води до контузии. Не оборудванията, а хората са казусът. “
Най-големият риск? Бидонът в двора
Колкото и да е парадоксално, най-вече съдбовни произшествия с деца не стават в морето, а във вътрешни водоеми или домашни условия.
„ Имаше дете, удавено в бидон в двора. Друго – в басейн, до момента в който бабата влезнала в къщата. Дете се удави в вада до дома си. “
Миналата година 5 деца. Нито едно в морето.
„ Най-голямата заплаха е родителската немарливост “, споделя Налбантов.
„ Мислят си – то е плитко, няма ужасно. Но дете може да се удави в леген или даже във ваната. “
Не е работа на спасителя да ви гледа детето
„ Родителите би трябвало да са на една ръка разстояние от детето. Спасителите не са детегледачки. Те не могат да се клонират “, изяснява той.
На огромните плажове постоянно се търсят изгубени деца.
„ Родителите са в единия край, детето – в другия, спасителите го търсят с часове. “
Джетове, яхти и лодки
Контролът е разграничен: Министерството на туризма следи плажовете, Морска администрация – плавателните съдове.
Иван Виделов, шеф в Министерството на туризма, споделя:
„ Имаме сигнали за джетове и лодки в зони, където не би трябвало да са. Контролът се прави, само че постоянно има извършители. “
Той добавя, че съвсем всички плажове имат спасители, а неналичието на фрагменти е „ лимитирана “.
Най-опасният миг: след 18 ч. и с биричка в ръка
„ Повечето произшествия стават след работно време. Хората чакат спасителите да си тръгнат, пият по няколко бири и влизат в морето. Много постоянно не излизат “, споделя Виделов.
Причините за съдбовни произшествия включват и здравословни проблеми, дрога и, несъмнено, дебелоглав.
Има и спорове – родител пуска детето си в морето на червен байрак и стартира скандал със избавител.
„ Ако някой желае да се самоубива, дано го прави на неохраняем плаж. Не рискувайте и живота на спасителите “, споделя Виделов.
И прибавя:
„ Целият ми зов е към туристите – не си коства. Животът е един, не рискувайте живота и на другите, изключително на децата ви. “
Имаме съвременни аквапаркове, курсове, документи, инспекции и квалифицирани спасители.
Но в случай че на плажа, до басейна или до бидона в двора родителят гледа TikTok, а не детето си – нищо от горното не ни избавя.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ