Има ли риск за съществуването на България?След 33-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 33-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.
Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?

Предлагаме ви и гледната точка на дипломата Бисерка Бенишева, шеф по европейските въпроси в ПанЕвропа- България. Била е пълномощен министър в задачата на България към Европейската Общност и член на главния екип по договарянията за присъединение (2001-2003), дипломат в Ирландия (2003-2007),  общоприет шеф в Външно министерство (2007-2012), дипломат в Унгария (2012-2016). Според нея участието на България в Европейския съюз е преимущество, чиито благоприятни условия страната ни не съумява да употребява във всичките му измерения.  

- Посланик Бенишева, в първото от серията изявленията, които Епицентър.бг стартира с въпроса „ Има ли риск за съществуването на България? “ Вашият сътрудник Валентин Радомирски сподели следното: „ Бъдещето на Европейски Съюз може да се окаже едно от най-големите тествания за екзистенциалното бъдеще на България. “ Какви са през днешния ден, на фона на нарастващия спор Русия-Украйна, рисковете за бъдещето на Европейски Съюз, оттова – и на България?

- В спешни обстановки най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз е да резервира единение при вземането на решения за деяние. Единодушието дава легитимност на тези решения и е израз на взаимната политическа взаимност сред страните членки във външната политика.
Запазването на единството е в директна взаимозависимост от отговора, който Съюза предлага на своите жители и бизнеси, доколкото последствията от взетите решения имат директно влияние върху общите политики на Съюза и националните политики на страните членки. Най-големият риск е загуба на доверието на жителите. Според последното проучване на Евро-барометър по отношение на последствията от войната, 88% от европейците (89% от българите) смятат, че войната ще има съществени стопански последствия, като най-силна тревога провокира инфлацията, риска от огромна икономическа рецесия и разпространяване на военния спор към други страни

- Войната на територията на Украйна, която добива и световни контури, заплашва ли Европейски Съюз с разпад?

- Прогнози, че Европейски Съюз ще се разпадне бяха правени и при финансовата рецесия 2008-2009, мигрантската рецесия 2015, Брекзит 2016, пандемията 2020. Преговорите по съглашението за овакантяване на Англия демонстрираха единение на страните членки, макар другите национални „ чувствителности “ по обособени аспекти на съглашението. Ако цитираме Жан Клод Моне, европейският план ще бъде построен последователно, в рецесии и ще бъде резултат от решенията, които се вземат в отговор на тези рецесии. Фактически рецесиите провокират вътрешно обединяване, превъзмогване на разликите подбудени от асиметричните резултати върху националните стопански системи и в последна сметка апели за общоевропейско решение с разбирането, че никоя страна членка не може да се оправи сама.  

- Кои сили – във и вън от Европа, имат интерес от разпадането на Евросъюза?

- Динамиката в междудържавните връзки на световно равнище е предизвикателство за Съюза да резервира и поддържа ролята на състезател със забележителна икономическа и демографска тежест. Все още желанията на световни и районни сили е за партниране с обособени страни членки, а не на равнище Европейски Съюз. По този метод се отстрани политическата тежест на блок от страни. И Съединени американски щати, и Англия, и Русия (до войната в Украйна) търсеха двустранно съдействие в разнообразни области.

Във вътрешен проект продължава полемиката за посоката на развиване на Съюза сред последователите на все по-тясна интеграция и бранителите на тезата за по-голяма роля на националната страна и по-хлабав съюз. В европейското политическо пространство се ускорява реториката на националистически партии, които не приканват за разпад, (за такова развиване няма социална подкрепа), а за връщане на компетенциите назад към националните страни. Напускането на Англия не намира почитатели измежду 27-те, извлекли поука за икономическите последствия.

- Европейски Съюз е рамка, която примирява/обединява разнообразни ползи, на другите страни. Но има и позиции, които всяка страна би трябвало да пази в името на своето бъдеще, на своето оцеляване, в случай че щете. Как да го прави?

- Европейската структура на взимане на решения се основава на правилото квалифицирано болшинство по множеството от общите политики като се изключи бюджета, данъчна политика, външна политика и политика на сигурност и защита, политиката на разширение, където се ползва правилото на единогласие. Конструкцията дефинира и формулата на блокиращо малцинство в случаите, когато най-малко 4 страни членки имат обща позиция, защитаваща характерни национални ползи. Обичайна процедура е търсенето на обединения от страни членки, както за квалифицирано болшинство, по този начин и за блокиращо малцинство.

Ако създадем съпоставяне с националната структура, партиите, показани в Народното събрание търсят поддръжка от другите партии за свои начинания и законодателни планове, с цел да реализиран нужното болшинство. В Европейски Съюз най-важно за отстояване на национална позиция е умеенето навреме да се разпознават сътрудници със сходни с нашата позиции.

Европейската политика е ежедневни договаряния и разнообразни конфигурации съгласно националния профил.
Позиция, която отстоявахме в името на нашето бъдеще, на нашата еднаквост, беше приемането на кирилицата като трета писменост на Европейски Съюз. Чрез договаряния и добра обосновка постигнахме единодушие за изписване на „ евро “ на кирилица на банкнотите на общата валута. И новите излъчвания на евро носят и български отпечатък.

- За кого беше тестване въпросът „ Северна Македония “? Езикът на омразата по отношение на България продължава и е обоснован въпросът дали взехме вярното решение за повдигане на ветото върху началото на европреговорите Брюксел-Скопие?

- Страната претендент за присъединение към Европейски Съюз би трябвало да си подреди целите. Промяната на конституцията, превъзмогване езика на ненавист и осъществяване на двустранните контракти с България и Гърция са предварителни условия към Северна Македония за започване на договаряния всъщност. Формулирането на тези условия в преговорната рамка и в решението на Съвета на Европейски Съюз по време на френското председателство разреши да се открие преговорната процедура и да стартира процеса на проучвателни диалози. Този развой ще продължи до края на идната година, с цел да се разпознават въпросите по обособени политики на Европейски Съюз, по които ще се водят договарянията (screening на законодателството по европейската терминология). В класическите договаряния този развой се дефинира като проучвателни диалози, с цел да се пристъпи към договаряния всъщност. Като страна членка сме наясно какъв брой напред се е развил интеграционния развой в Съюза, откакто приключихме договарянията през 2005 година и от личен опит знаем, че това е „ движеща се цел “. След привършване на договарянията следва ратификация от националните парламенти.
За нас ратификацията продължи към две години, с цел да се присъединим през 2007 година
В този смисъл изразходването на политическа и социална сила в диалект на омразата към една страна членка не синхронизира с предпочитаната цел за участие в Европейски Съюз.

- Има ли риск да отпадне правото на несъгласие върху външно-политическите решения в Европейски Съюз и по какъв начин да се противопоставим?

- По този въпрос няма консенсус измежду страните членки.  Аргументите за опазване правилото на единогласие (респективно правото на вето), предизвестяват за евентуално намаляване на единството в Съюза, загуба на политическа тежест, риск от дискриминация на по-малките страни членки, риск от маргинализиране на страни членки, намаляване на демократичната  легитимност на външнополитическите решения на Съюза. Освен това, промяна в системата на гласоподаване ще унищожи неповторимата преговорна позиция на Европейски Съюз в интернационалната дипломация – тежестта на позиция, съгласувана от 27 страни. Привържениците на подмяна на този принцип с квалифицирано болшинство акцентират, че по този метод ще се преодолее забавянето в дейностите на Съюза в интернационалните връзки, както и постигането на единодушие на основата на най-малкия общ знаменател или както постоянно се квалифицира външнополитическото деяние на Съюза, като „ прекомерно малко, прекомерно късно. “
Наскоро немският канцлер Олаф Шолц с поддръжката на Върховния представител по външна политика Жозеп Борел още веднъж повдигнаха въпроса за анулация на ветото във връзка с санкционните режими и при отбрана на човешките права. Решение за анулация на ветото, обаче, според Договорите на Европейски Съюз, би трябвало да се вземе с единогласие, а към сегашния миг няма единодушие за такава смяна. Дискусията е отворена. Държавите членки имат друга историческа традиция във външната си политика  и не са склонни да се откажат от това си право.

- Може ли нещастието на българо-турската граница да попречва влизането ни в Шенген или това може да се употребява единствено като мотив още веднъж да бъдем отхвърлени?

- Трагични произшествия, за жалост, се случват по цялото продължение на външните граници на Европейски Съюз. Засилването на натиска и битката с незаконния трафик на хора не престават от началото на мигрантската рецесия през 2015 и пред това предизвикателство са изправени всички страни от Шенгенското пространство.

България извършва условията по защита на външната граница наедно с всички други страни и споделя тежестта по даване на леговище. Резолюцията на Европейския парламент от 18 октомври 2022 препотвърди позицията в поддръжка на присъединението ни към Шенгенското съглашение, наблягайки, че това ще докара до подсилване на Шенгенската зона. Експертната задача, която направи оценка на място (12-13 октомври) с присъединяване на представители на Фронтекс, Европол, Агенцията по съществени права и на страните членки показа позитивен отчет за готовността на България.

Очакваме решението на страните членки в Съвет Правосъдие и вътрешни работи на 9 декември. До момента България предприе дипломатическа атака с демарши на всички равнища аргументирайки своята готовност за присъединение. Както стана обществено известно имаме поддръжка, като се изключи държавното управление на Нидерландия след рекомендацията на холандския парламент за противоречие, до момента в който България не потвърди необратимост в битката с корупцията и проведената престъпност. Тези въпроси, обаче, се разглеждат  в границите на общоевропейския механизъм по върховенството на закона и последния отчет за всяка една страна членка е от юли 2022 година, а ангажимент за промени е стихотворец от България по Плана за възобновяване и резистентност. Разговорите не престават и кръстосаните обвръзки, които прави Нидерландия я слагат в изолираност, само че в случай че блокира решението, това ще отсрочи присъединението ни към Шенген за неопределен срок.

- Последните минимум 10 години Европейски Съюз е в каскада от рецесии. Последната е енергийната, която не визира всички еднообразно. Трябва ли да има общ метод? Очаквате ли обществени земетресения, които да разклатят в допълнение фундамента на Евросъюза?

- Каскадата от рецесии през последните години е и тест за резистентност на европейските политики. Направени бяха разбори за уязвимости, зависимости, опасности и закани. Предмет на оживено разискване е и концепцията за стратегическа самостоятелност.

Понастоящем, решенията за общоевропейски метод по енергийната рецесия засягат въпросите за сигурност на доставките и цените. Държавите членки имат друг енергиен микс и респективно друго схващане към метода за справяне с следствията от рецесията. Гарантиране сигурността на енергийните доставки е обвързвано с превъзмогване риска от криза на европейската стопанска система, а цената – с преодоляване на инфлацията. И двата детайла рефлектират върху обществения статус на европейците – претовареност и прехрана на живота. За обезпечаване на количества за зимния интервал беше реализирано единодушие за запълване на газохранилищата до 90%, за понижаване на търсенето бяха отправени апели за понижаване на потреблението. Редица страни членки одобриха национални пакети за компенсиране нарасналите разноски на бизнеси и семейства. Този метод, обаче, сложи в неравностойно конкурентно състояние по-бедните страни членки. Силно отрицателна реакция провокира решението на немското държавно управление за 200 милиарда евро компенсационен пакет за немската стопанска система и семейства. Продължава и полемиката за въвеждане на ценови таван по доставките на газ, поради опасенията, че сходно решение ще отклони доставчиците към други пазари. Всички обсъждани варианти за справяне с енергийната рецесия целят намаляване на риска от обществени земетресения.

- Включихте сте в контактната група Плевнелиев/Паси за договаряния по съставянето на постоянно държавно управление. Защо не успяхте да постигнете изразителен прогрес? Толкова мъчно ли е да се сглоби държавно управление на евроатлантическа основа в България?

- Целта на контактната група беше да се сондира съществуването на  подобие в позициите на партиите по основни тематики на политическия дневен ред и идентифициране на работещи решения – освен по външна и европейска политика, само че и визии по правосъдна промяна, бюджет, битка с корупцията. В резултат на този сондаж беше насочен зов да се отключи междупартийния разговор в Народното събрание. Разбираме, че  по няколко въпроса са признати решения на основата на тематични болшинства. Дали този развой ще докара до съставяне на кабинет следва да забележим.

- Членството на България в Европейски Съюз бе мечтано и посрещнато с огромни упования от доминиращ дял от българското общество. Защо загубихме почит от Брюксел? Нещо повече – налице е отчаяние, оттегляне, съмнение, евроскептичната „ Възраждане “ печели от ден на ден доверие.

- Очакванията, че Европейски Съюз ще реши всичките ни проблеми е нереалистично, комфортното опрощение, че някой различен взема  решения, които по силата на участието би трябвало да осъществим, демонстрира недоумение на преимуществата на участието. А тези преимущества не са свързани единствено със солидарността – кохезионни и структурни фондове, финансиране по проекта за възобновяване и резистентност.

Предимство е правото на България да бъде част от вземането на решения на равнище Европейски Съюз. Нашите дипломати, министри, министър председатели, президенти към този момент 15 години разискват на една маса с сътрудниците ни всички въпроси на европейските политики. Решения се вземат с квалифицирано болшинство, образувано от страни със сходни позиции и се стопира с блокиращо малцинство от коалиция от страни. Много постоянно формулираме национална позиция, само че не търсим интензивно съдружници за отстояване на европейско равнище и оставаме разочаровани. Европейската дипломация е изкуството да подготвиш добра обосновка на националната позиция, да формираш обединения и да влияеш на крайното решение в общоевропейските политики. В интернационалните връзки Съюзът отстоява институционалната си самостоятелност, т.е. единствено страните членки  вземат участие във вземането на решения и това е преимущество за България.

Като член на Европейски Съюз, България е страна в над 50 търговски съглашения с трети страни, взе участие във формулирането на мандата за договарянето им и икономисва национални старания поради преговорната тежест на Съюза.

Не всички области, обаче, са контролирани от Европейски Съюз. За проблемите в региона на образованието и опазването на здравето, в обществената сфера, отговорността е на националното държавно управление, тъй като в тези сфери Европейски Съюз няма регулативна подготвеност.

Несъмнено комплицираната европейска структура е надалеч от всекидневието и основава чувство на студенина. Лятното изследване на Евро-барометър във всички страни членки демонстрира, че 49% от българските жители по-скоро имат доверие в Европейски Съюз, 36% по-скоро нямат, а 15% не знаят. Тези данни контрастират с резултатите от изследването за доверието в националното държавно управление – 19% по-скоро имат доверие, 73% по-скоро нямат и 8% не знаят.

Характерна линия на  евро-скептицизма е неговата гласовитост – подчертава се на дефицити, а не на прерогативи. Несъмнено Европейски Съюз има защо да бъде подложен на критика, най-много за разрастващата се администрация, което води до отдалечаване от жителите. В същото време, обаче, следва да се показват и преимуществата на участието в изискванията на световна неустановеност. Призивите на една от политическите партии „ да си върнем независимостта “ повтарят мотото на Брекзит „ да си върнем контрола “, без да регистрират последствията от това.

- От една страна битува мнението, че Брюксел ни постанова решения, от друга се оказва, че не може да се оправи с налагането на антикорупционни ограничения, с върховенството на правото както и нас, по този начин и в други страни от някогашния Източен блок. Това не е ли несъгласие? И за какво Брюксел се оказва безпомощен на терена на правото и противодействието на корупцията?

- Темата за върховенството на закона стана непрекъснато присъстваща в европейските полемики. Приемаше се за даденост, че страните членки, подписали Лисабонския контракт, подхващат всички нужни дейности на национално равнище. Инструментариумът за влияние се свеждаше до член 7 от Договора за прекратяване правото на гласоподаване, само че процедурата е тромава и продължителна за реализиране на дейно влияние. За да се избегне нарушаване на клубния принцип, да не се показва и жигосва страна членка, се вкара общоевропейски механизъм за мониторинг положението на върховенството на закона във всички страни членки. В допълнение, при приемането на бюджета на Европейски Съюз се регламентира конвенционалност при даването на финансово подпомагане посредством фондовете на Съюза според от вероятно редовно нарушаване на правилата на правовата страна. В момента, по гледище на Европейския парламент, това изискване беше задействано по отношение на Унгария по повод траншовете в проекта за възобновяване и резистентност.

- Шанс ли е сегашната рецесия – външна и вътрешна, да се оттласнем от дъното и да потърсим почтено място в Европа и в границите на Европейския съюз? И по-важното – имаме ли политически, експертен и публичен запас да го използваме?

- Ако се позовем на клишето, че рецесиите са и опция за прогрес, то сегашната рецесия следва да катализира национална сила за справяне с провокациите. Това, което спъва напъните са раздялите в обществото и неналичието на необятен политически консенсус по посоката на развиване на страната. По отношение на Европа би трябвало да преодолеем чувството за „ ние “ и „ те “, тъй като към този момент 15 години сме член на Европейския съюз и вложихме доста национална сила, с цел да го реализираме. По отношение на потенциала, България разполага и с дипломатически и с експертен потенциал, както и към този момент насъбран опит в правенето на европейска политика. Това е капацитет, който политиците би трябвало интензивно да употребяват, с цел да се завоюва публичното доверие.

- Позволете най-после и главният въпрос – има ли риск за съществуването на страната България и от кое място идва той? Външни или вътрешни са главните аргументи?

- Цялата ни история демонстрира, че сме слаби, когато сме разграничени. В този смисъл рискът за съществуването на страната е в самите нас, като общество. Въпреки това, не мисля, че пред нас стои екзистенциален въпрос.