Има ли риск за съществуването на България?След 33-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 33-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.
Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?

Предлагаме ви гледната точка на проф. Иво Христов, съгласно който външните проекти и инерцията на българското общество, неспособността му да се съпротивлява на непознатите културни кодове се съчетават в риск за нашето битие.

- Проф. Христов, към този момент повече от две години, от митингите през лятото на 2020 година насам, България се намира в тежка вътрешно-политическа рецесия, която се ускори от войната в Украйна. Външни или вътрешни са по-големите опасности за българската държавност?

- Истината е, че огромните събития, които са определяли магистралните посоки на българската история в Ново време са били постоянно с външен темперамент. Така се е случило, че нашето географско разположение, нашата историческа традиция предопределят целта на външния фактор във връзка с вътрешния.

Конкретният случай, за който ме питате, е ярка проява на тази причинност, касаеща българското настояще и бъдеще.

Първата „ нежна гражданска война “ в България се случи през зимата на 1996-1997 година. Разбира се, имаше комплекс от вътрешни аргументи Жан Виденов да бъде свален от власт, само че казусът е, че малко хора слагат тази рецесия в верния исторически и най-много военно-стратегически подтекст на времето. А той беше повече от явен – готвеше се войната против Югославия, България беше доста значим гръб за воюваща Югославия. Оттук прекосяваха оръжия, боеприпаси, нефт, затова воюваща Югославия трябваше да бъде лишена от своя гръб.
Това предопредели промяната на режима в София по този метод.
На пръв взор наподобява като вътрешно събитие, а действително беше съсредоточен удар с външна посока.
Между другото, колкото и да необичайно, ударът беше американско-руски, всеки от тях със лично съображение.

В момента България е прифронтова полоса във войната сред САЩ/Запада и Русия, която се организира на територията на Украйна.
В този смисъл би трябвало да се прекратят всевъзможни връзки на прифронтовата полоса с съперника, в тази ситуация с Русия – военни, организационни, културни, енергийни, стопански - и да бъде инсталиран режим, който да е предан на една от двете страни. Очевидно не е съветската.

В този подтекст би трябвало да разчитаме протичащото се в България. Освен, да повторя, че има вътрешна логичност и вътрешни фактори, само че доста постоянно те не са решаващи.

- Протести 2020 също имаха своята вътрешна логичност и своите учредения.

- Много постоянно, когато манипулирате един публичен развой, вие го вършиме по този начин, че да вмените на актьорите не измислени, а действителни реплики. Марионетките би трябвало да са откровено уверени, че работят достоверно, без да осъзнават, че те вземат участие в непозната игра, дълготрайна по своя темперамент.

Разбира се, че режимът на Борисов беше дотегнал на всички. Разбира се, че има хиляди фактори и аргументи той да бъде отстранен, само че те съществуваха от ден първи от монтирането на този режим. Тогава обаче никой не го махна.

Беше станало повече от ясно, че заиграванията на ГЕРБ с Русия и изключително построяването на „ Турски поток “ бе последната капка, която преля чашата на други геополитически ментори – Съединени американски щати, и режимът беше свален.

- Защо нямаме национална теория, която да дефинира ползите на България за години напред?

- Ще ви дава отговор с поговорката: „ Всичката Мара втасала, единствено теория не написала “.
По брой на доктрини, тактики и различен вид нищо незначещи документи на глава от популацията имам възприятието, че сме преди всичко в света.
Доктрина, тактика и стратегическо държание може да има единствено този, който е индивид на личното си стратегическо деяние, а не марионетка. Дори да напишете теория, цялостна с клишета, които да се харесат на междинното българско ухо, това няма да промени нищо в жалкото геополитическо положение на страната.

- Наблюдавайки институционалните и политическите реакции, по какъв начин ще отговорите на въпроса следваме ли някакви национални ползи в изменящата се геополитическа обстановка или импровизираме?

- Кои са националните ползи на България в 2022 година?
Може да имате лични ползи, лично държание, лично стратегическо, а оттова и тактическо целеполагане, в случай че в забележителна степен сте индивид на личната си историческа орис. България не е индивид, а обект на геополитическия развой. Марионетката, пешката не може да има лично мнение. И тя го няма.

Това, което се показва за лично придвижване, не е нищо друго с изключение на рефлектирано придвижване, наложено от шахматиста, който мести пешките.

Ние към този момент сме го докарали до такава степен, че националният интерес, въпреки и презрян, е да оцелеем. Което идеално пасва на българския нрав, построен тук за повече от 1300 години.
Но, в случай че ще оцеляваме, то ние оцеляваме на все по-ниско равнище. Дори на образно, на чисто битово равнище.

В последните дни ми се наложи да пътувам от Триест до София, преди този момент и до Истанбул. Няма по-мръсна, разрушена и отвратителна като ландшафт панорама от тази у нас. Съседна Сърбия е в пъти по-добре. Имате възприятието, че като влезете от Сърбия в България влизате от Европейския съюз в Азия.

Ние сме в най-жалкото си положение, дори и ментално, до което сме се докарали с оцеляването ден за ден. Цялостният, пази Боже, политически дискурс, в случай че се опитате да го погледнете в профил, е толкоз неприветлив и недодялан, че наподобява на доизживяване на последните дни.

- Към всичко, което изброихте, можем да прибавим безредица и произшествия по пътищата, продънен бранш „ Сигурност “, погубен служител на реда на българската граница - все признаци за слаба страна. Доколко самите ние, а не външният фактор, сме опасност за личното си бъдеще?

- В голяма степен. Винаги съм казвал, че проектите на външния фактор във връзка с България са ясни. И те не оказват помощ за превръщането на България в мощна, развита и самостоятелна страна. Но фактът, че от вътрешната страна ние самите не направихме и опит за опълчване ясно демонстрира, че когато двата фактора – външният вектор и вътрешният съвпаднат в посоката, а тя е на практика ликвидирането на тази страна и този народ, резултатът не трябва да изненадва никого. Ние сме се запътили към небитието, вършим го с бързи крачки и който показва този факт, нормално бива нарочван за основен зложелател на републиката.

- Да се обърнем към военния спор и проекцията му в България. На Запад се чуват плахи отзиви, че Русия и Украйна би трябвало да седнат на масата на договарянията допустимо най-бързо. Реалистично ли е да се чака военна победа за Украйна?

- Може ли Украйна да победи Русия? Това са несериозни неща.

Надигащият се спор с Китай обаче става все по-сериозен и по-мащабен. Подозирам също, че съветският хайлайф е влезнал в режим на минималистична проверка на ситуацията след Студената война. Имам възприятието, че задачата на цялата тази интервенция е редуцирана до обезпечаване на сухопътен кулоар до Крим и нищо повече.
В тези случаи имаме съвпадане на вътрешен и външен интерес.
След промяната на караула в Съединени американски щати на равнище законодателен орган режимът на демократите ще изпадне в глуха защита в идващите две години и се постановат бързи и отбранителни дейности за минимизиране на вредите. Вероятно заради тази причина има и напън за заледяване на спора по сходство на други спорове в цялата някогашна постсъветска външна страна.

Говорим за Запада като за нещо монолитно, само че явно не е по този начин. Вече се разграничават ясно разломите сред политиката на Съединени американски щати в района (и освен в региона), на Турция, на Англия, която явно се разграничава от тази на Щатите, и това е изключително видно в два театъра на военни дейности – украинския и закавказкия, както и на политиката на остатъчния Европейски съюз, който е едно уголемено сходство на жалката реплика, наречена българска политика сега. Там също има дълбоки разломи, индуцирани от войната в Украйна, и резултатът е, че някой доста бърза да замрази нещата за известно време. Поне до момента в който бъде позволен въпросът за властта, както споделяше Ленин.

- Народното събрание взе решение да разпореди на държавното управление да създаде проект какво оръжие можем да предоставим на Украйна. При това – с внушително болшинство. Какви са рисковете от това решение?

- Поредният „ цвят на нацията “, който по-късно ще плаче, че му е потърсена историческа отговорност. Справка – 1945 година. Нищо повече няма да кажа.

- На консултациите с представителите на ГЕРБ президентът попита „ какво внесохте за 10 години в армията, с цел да изнасяте в този момент? “ Едно от нещата, които се разчитат от тази имитация е, че ние оръжие нямаме. А жива мощ?

- Нашите по този начин наречени сътрудници са наясно с цялостното тъпо положение на българското общество, в това число на въоръжените му сили. Българското оръжие или жива българска мощ с нищо няма да натежат в борбата на фронта, само че казусът е, жестоко казано, българите да бъдат окървавени в конфликта с Русия, което по-късно да бъде употребявано като мощен пропагандистки запас за превръщане на манталитетните настройки в България, които към момента са проруски.

- Доколко обаче и един внезапен завой на България на Изток, може да е опасност за страната и за българското общество?

- България не може да прави завой нито на Изток, нито на Запад, тъй като не е индивид на личната си орис. България ще я „ завият “ външни фактори, а не вътрешни.

- Дори по време на Студената война нуклеарната опасност бе по-малко действителна. Двете суперсили се възпираха една друга. Сега този боязън като че ли го няма. Какво се промени?

- Това е тестване на настройките за превъзмогване на нуклеарната преграда. Всеки способен в тази сфера знае, че лимитирана нуклеарна война няма. Тръгне ли се един път към замяна на нуклеарни удари, това има лична логичност - логиката на ескалацията до цялостно заличаване на съперниците. Приказките за дребна нуклеарна война издават цялостна непросветеност, меко казано.

Елитите на Русия и Съединени американски щати, които взимат световните, генералните, в това число военни решения, знаят коя е същинската алена линия и гледат да не я пресичат по никакъв метод.
Но е повече от ясно, че в пропагандистката война опасността необятно се употребява и се размахва. В деен оборот са към този момент генерации, които знаят за войната единствено от блудкавите холивудски сериали.

Поради тази причина опасността с нуклеарна война се употребява като комфортно средство за операция на големи маси от хора. Но има кръгове, които надали не си мислят, че е допустимо потреблението на индивидуален тактически нуклеарен удар без това да докара до внезапна нуклеарна ескалация, и съществуването на тези кръгове е плашещо.

- Изминаха 33 години от рухването на Берлинската стена. Кой кого излъга след края на Студената война? Русия ли бе наивна или Западът бе прекомерно сръчен и остроумен?

- Приказката с излъгването на руските елити е също необятно публикувана и то от пропагандистите на същите елити, които трябваше да прикрият, че главното деяние на по този начин наречената перестройка беше висшата комунистическа номенклатура на Съветския съюз и тази на техните спътници да вземат участие в едно ново разделяне на международния труд в качеството си към този момент на част от  международния хайлайф. Сметките им бяха за трансформиране на системата от социалистическа в капиталистическа, при която те още веднъж да държат контролните лостове.

Истината е, че Западът ги излъга.
Поне от руския хайлайф никой не имал желание да разпада Съветския съюз, а единствено да трансформира системата, и те да вземат участие наедно с англосаксонците в интернационалното разделяне на труда. Естествено, това не може да се случи. В момента, в който отпуснеш гарда, както в бокса, получаваш нокаутираш удар.

В сериозната геополитика няма такова нещо като поверие на почтена дума. Щом съперникът го допусне, се влиза безусловно в неговия гръб, в неговата геополитическа зона, до момента в който бъде притиснат или погубен. Точно това се случи с Русия и Съюз на съветските социалистически републики, който се изтегли от центъра на Европа. Както виждате, борбата сега се води почти на местата, където немският Вермахт доближи през 1942-а по времето на Сталинградската борба.

- Като анализирате връзките Сърбия-Косово, България-Северна Македония може ли и нашият район да бъде дестабилизиран и кой има интерес от това?

- Разбира се, че може. Има справедливи разломи, които могат да бъдат индуцирани и да доведат до гърмеж. Сръбско-косоварският вие го посочихте.
Тук минават ползите на най-малко три велики сили – на Съединени американски щати, на Русия и частично на Китай, която стопански е влезнала доста мощно в Западните Балкани. Едно ново разиграване на албанската карта да вземем за пример или на сръбската, е класика в геополитическия род.

Що се отнася до взаимоотношенията сред България и Северна Македония беше повече от ясно, и го споделих преди година, че ще клекнем за всичко. Абсолютно за всичко.
Има геополитическо решение Северна Македония да влезе в по този начин наречените евроатлантически структури не от обич към македонската република, а тъй като би трябвало да бъде подравнен геополитическия лимес по долината на Вардар.

- В първото изявление, което Епицентър.бг направи по тематиката за рисковете пред нашата страна дипломатът Валентин Радомирски акцентира, че в договарянията с Турция или Русия, или Съединени американски щати могат да предложат България като „ тлъста хапка “, с цел да я привлекат като съдружник.
Възможен ли е сюжет, при който България приключва съществуването си като страна и виждате ли предпоставки това да се осъществя?

- Прекратяването на съществуването на България няма да стане с всенародни празнувания. Прощавайте за иронията.
Ние изчезваме всеки ден. Излезте на открито и погледнете надписите по магазините. Всички са на първичен псевдоанглийски. При неналичието на националистически културен заряд, когато вие сте колонизирана страна, незабавно стартирате да имитирате безсъзнателно културните кодове на вашия стопанин.

За страдание, българите го вършим с огромна умелост и това е опаковано в сладката формула за адаптивността на българската нация. Ние по този начин сме се приспособили 200 години във Византия, 500 години по турско време. И това се смята за огромен плюс на нашия етно-национален код.
Ние няма да изчезнем с гръм и тропот, ние изчезваме ежедневно и криво-ляво.

По улиците слушам младежи от елитни учебни заведения, които си приказват на британски с репликите от треторазряден холивудски филм. Защо? Защото имитират културните кодове, с които са залети от, пази Боже, българските медии, които ги транслират, подадени извън.

Но да кажа още веднъж – тези извън ги разбирам. Така се прави. Проблемът е, че тези от вътрешната страна не дават борба, дори няма смислена опозиция в това отношение.

Отидете в която и да е друга балканска страна, официално доста по-жалка от нас в икономическо положение, и вижте дали това е по този начин. Никъде не е по този начин с изключение на в България.

- Да се върнем към вътрешно-политическата рецесия. Какви са възможностите за постоянно държавно управление в границите на настоящия парламент съгласно Вас?

- Каква е тази медийна обсесия, че безусловно би трябвало да има постоянно държавно управление?! Защо би трябвало да има?!
Каква е конституционната разлика сред постоянно и служебно държавно управление? Няма такава. С изключение от кръга от въпроси, които се взимат от Народното събрание. Това е една от дилемите на Народното събрание – да разгласи война. Това не може служебното държавно управление. Правете си изводите.

Настоятелният въпрос за постоянно държавно управление измества главното предопределение на политиката, каквато в България няма.
Хората се явяват на избори, официално видяно, с цел да гласоподават за политически сили, които да съставляват техните ползи. А дали реализацията им минава през постоянно или нередовно държавно управление, пай или дълъг парламент, е към този момент технология.
 
Проблемът е, че българската политическа система е надълбоко непредставителна, срутва се от избори на избори, равнището на българския политически дискурс е плачевно. Каквото е дереджето на страната чисто на епидермално равнище, такова е и на политическата система. Защо чакаме, че откакто страната ни изцяло е деградирала, политическата ни система ще е цялата в бяло? Същата ще бъде.

- А има ли излаз?

- Защо би трябвало да има излаз? Това е другото детско запитване. На всяка цена обстановката трябвало да има излаз и решение.
Историята е резултат не от това, което ви се желае, а от това което можете.

- Говори се за президентска република, за хартиени бюлетини.

- Всичко това е дребнотемие и заменяне на задачата със средството. Когато не можете да решите главния проблем, го замествате с клишета.

- Демокрации и автокрации – това ли е бъдещото настоящо разделяне на света и може ли от народна власт да се спуснем още веднъж към силово, към тоталитарно ръководство?

- То е такова. Демократичен ли беше режимът на Костов? А на Борисов? Българското общество е болно с властнически трендове, които с необятно разтворени ръце ще бъдат прегърнати от огромна част от остатъчното българско население. То на драго сърце ще в профил тежащата му даже минимална отговорност за личните му каузи. За да я повери на следващ избавител, който еднолично ще реши техните проблеми. Това е огромен лайтмотив в националната душeвност и държание.
Най-големият проблем на актуалното българско общество, и освен на актуалното, е мизерната дарба на българите достоверно да се самоорганизират. Подчертавам – самоорганизират за решение на личните им проблеми.

Като се стартира с изчистването на градинката пред блока и се стигне до ръководството на страната. Външните проекти и вътрешните игри отиват на второ място, когато против себе си имате деен обществен индивид, който осъзнава личните си ползи, осъзнава средствата за тяхното отстояване и интензивно и непрекъснато се бори за тях. Подчертавам – интензивно и непрекъснато. Нищо такова няма в България.

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !