Има ли равенство между половете, трябва ли жените да празнуват

Има ли тъждество сред половете , би трябвало ли дамите да честват Осми март и застрашена ли е Европа от налагането на непознати полезности поради увеличаващия се мигрантски поток от мюсюлманския свят през последните години? Над тези въпроси разсъждава Диан Тодоров, като за задачата цитира международни политици и анализатори . 

Авторът дава редица фрапиращи образци от страни като Иран, Афганистан, Пакистан, Сомалия и Турция, където дамите към момента са мощно потиснати по религиозни и политически аргументи . Тодоров показва опасения, че сходна орис може да чака България и другите европейски страни в далечното бъдеще. Публикуваме цялостния текст на създателя без редакторска интервенция:

„ Целта на актуалното е да ви показва своята позиция по отношение на така наречен „ женски празник ”, неотдавна отминал. На първо място за мен този ден не е събитие. Това мнение се споделя и от доста представителки на женския пол, които намират за унизително да бъдат уважавани един път годишно. А и за какво би трябвало да го одобрявам като празник? Просто запитвам.

На последващо място, изказванието за правата на дамите ненапълно куца. Следва да се посочи кои дами. Според Генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш напредъкът във връзка с правата на дамите е разочароващ и „ тъждество сред половете “ ще има едвам след триста години, давайки за образец правото на аборт в някои страни и статута на дамите в сегашен Афганистан.

Също по този начин той се аргументира с насилието върху дами по време на военните дейности в Украйна, както и че делът на мъжете в софтуерната промишленост е по-голям от този на дамите. Аз персонално считам, че определената специалност не се дефинира по квоти, раса и пол, а по разсъдък и обучение. Логично повече мъже избират да работят в региона на технологиите. Като идващ образец той уточни, че доста девойки от разнообразни страни не посещавали учебно заведение поради ковид /като че ли той не въздейства на момчетата да посещават училище/. В речта си обаче Антониу Гутериш не загатна последните събития в Иран, учудващо за какво на фона на убийства и затвор на дами за неносене на хиджаб.

По-скоро споделям мнението на американския създател Робърт Спенсър, който разяснявайки изявлението на Гутериш, споделя, че след триста години единствените места, които имат вяра в равенството сред половете, ще изчезнат заради неконтролируемия мигрантски напън, който продължава да опустошава демографски Европа. Според него отвън западния свят равенството сред половете надали се приема съществено и триста години е оптимистична прогноза в неверна посока, защото до тогава правата на дамите ще са изчезнали.

В случай, че смятате, че горното е неправдоподобно, може да погледнете мъжете с рокли и токчета, които бързо разрушиха визията за женски пол. Нещо, което преди десетилетия, беше немислимо. В умозаключение Спенсър твърди, че след триста години или ще бъдем по-енергични или ще бъдем принудени да се съобразяваме със законите на шериата, които мощно лимитират правата на дамите.

Доста хора, в това число в България, мълчат от политическа уместност, само че точно мълчанието докара до сегашната обстановка в Европа и задълбочи проблемите с насилието против дамите, най-много осъществявано от мигранти. Родената в Сомалия холандска феминистка и политически деятел Аян Хирси Али свързва увеличаващото се полово принуждение в Европа против дами точно с културата на имигрантите, привнесена от страните с преобладаващо мюсюлманско население.

От друга страна, задачата на букетчето и ресторанта за осми март, за по-голямата част от мъжете, е да вкараме дамата в леглото. Лично аз избирам да прескочим първата част и напряко в леглото. Ето виждате ли, че и аз не съм доста почтен.

В устрема си да се върша на неприятно момче си изгубих мисълта. А, да, да се върна на тематиката:

В случай, че се възприемате като толерантни като си затваряте очите пред проблемите на дамите в мюсюлманския свят, грешите надълбоко – вие сте по-големи расисти от тези „ расисти “, които критикувате. На вас се поставят права, а на иранските и афганистанските дами – не, по този начин ли следва да се пояснява мълчанието ви. Замислете се какъв брой жалки изглеждате в профил, потвърждавайки че би трябвало да приемем разнообразието и почитаме традициите в другите страни. Бихте ли желали да омъжите 6-годишната си щерка за 70-годишен дъртак? Къде тук са правата на дамите?!

Това се назовава расизъм на ниските упования. Вие не вярвате, че техния свят ще се промени, което ненапълно е правилно, само че не би трябвало да забравяте, че има и дами, които сега изживяват нещастието да са родени в страна, в която се ползват законите на шериата. Защитавайки тези практики от криворазбрана приемливост, вие или сте неискрени, или пък глупави, като и в двата случая не заслужавате доверие.

Да вземем за образец Турция – приятелят на ББ Тайпи Ердоган – човек с голяма власт – съобщи, че мъжете и дамите не са равни и равенството им би било срещу естествените закони. Турски професори и публицисти от двата пола настояват, че правата на дамите в Турция се утежняват. Стотици хиляди деца-булки. Наскоро узнахме за жена, омъжена на 6-годишна възраст преди години по волята на татко си, водач на ислямистка общественост, за 29-годишен, която е била полово насилвана през цялото си детство. Възможно ли е 6-годишно дете да осъзнае какво се случва или пък да образува воля?

Турският колумнист Йълмаз Йоздил изнесе сходен лист, който включва такива случаи като 11-годишна родилка, която е била омъжена от имам, и момиче на 14 години, омъжено принудително за 70-годишен. Най-висшият орган за религиозните въпроси в Турция, Дианет, съобщи, че девойките могат да се омъжват от 9-годишна възраст. Религиозното тяло също по този начин постанови, че девойките, осиновени след земетресението, могат да се омъжват за осиновителите си. Турските дами не престават да се оплакват от фрапиращи случаи на домашно принуждение, бруталните убийства на дами са всекидневие. Бежанки се оплакват, че са били подложени на тежко полово принуждение от страна на турската полиция и бреговата защита. Между другото, има и недоволства на бежанки против служители на реда от Македония за оказан полов напън.

Без подозрение, Турция е в пъти по-светска от Иран и Афганистан, само че за турските дами това надали е разтуха. Миналата година губернаторът на Истанбул забрани празненствата по случай 8-ми март, а дами бяха бити на осмомартенска проява от полицията в Турция. Аферим, машалла!

Продължаваме обзора с Пакистан: похищение на индуиски и християнски девойки за насилствени бракове с мюсюлмани, приет факт даже от Ал Джазира, макар опита им за намаляване на новината, казвайки, че биват отвличани и мюсюлманки, без да загатват религията на похитителите. Заради съмнение за кражба дами биват събличани голи и разкарвани по улиците за наказване. Жени-преподаватели в девически учебни заведения демонстрират на девойките по какъв начин се обезглавява човек, употребявайки макет.

Накратко и за обстановката в Египет – похищение на копски момичета-християнки за насилствени бракове с мюсюлмани. Възрастна християнка бе обществено съблечена гола и развеждана по улиците, защото синът й беше упрекнат, че имал връзка с мюсюлманка, а причинителите бяха оправдани неотдавна от съда след дълготраен развой. Ислямът допуска, че мюсюлманите са по-висши и мъже-християни нямат право да имат връзка с жени-мюсюлманки, до момента в който противоположното е позволено.
Това накара американският публицист Тод Бенсман да зададе въпроса за какво толкоз доста западни дами поддържат тази безсрамна дискриминация. Мълчанието от приемливост е еднакво на поддръжка.

Афганистан – многоженство, похищение на малолетни девойки, принуждавайки ги да се омъжват за талибани, липса на достъп до обучение за девойките, които са принудени да учат в незаконни учебни заведения, пребиване на дами до гибел с камъни поради „ блудничество “, даже и случай на жена бита с бич за телефонен диалог с мъж. Според статистиката 80-90 % от афганистанските дами си признават, че са измъчвани от съпрузите си с електрически ток и дървени тояги и това за тях е нещо всекидневно. Много дами се самоубиват заради липса на излаз.

Иран – неотдавна бяхме очевидци на всеобщи митинги заради гибелта на младата Масха Амини, която не си била покрила косата вярно. Безброй случаи на полови насилия, убийства и всевъзможни форми на потъпкване на правата на дамите, осмелили се да стачкуват. Въпреки това иранските дами демонстрираха голяма храброст и се снимаха без хиджаби, публикувайки фотосите си в обществените медии. На въпрос за правата на дамите в Иран, заложен от журналистка на Си Ен Ен, външният министър на Иран се усмихна и съобщи, че „ това не е методът да се организира изявление “.

Индия – детски бракове най-вече измежду мюсюлманската общественост – в североизточния щат Асам са регистрирани 4004 случаи и над 1800 задържани. Би Би Си отбрани „ валидността “ им, само че от индийски публицисти им бе заложен въпроса за какво Би Би Си не поддържа браковете с деца във Англия?

Саудитска Арабия – едвам 2018 година бе позволено на дамите да карат, само че те към момента срещат компликации. На дамите не им е разрешено да излизат сами без компаньон непосредствен родственик. Преди години жена бе екзекутирана за „ магьосничество “, за което саудитците се похвалиха в изказване, оповестено от държавната им осведомителна организация. Убиването с камъни за блудничество беше спряно от Рияд евентуално поради натиска на интернационалната общност, само че в некодифицираното им наказателно право към момента съществува. Този институт съществува в доста мюсюлмански страни.

Сомалия – женско обрязване, унищожаване на част или всички външни гениталии у дребни девойки. Тази традиция съществува и в Египет и други мюсюлмански страни и в християнската и мюсюлманска общественост в Етиопия.Това е дребна част от така наречен пълноправие сред половете.

Тази „ просвета ” бе импортирана от мигрантската вълна в Европа и даже Америка – така наречен закононарушения на достойнството – убийства на мюсюлмански девойки от техни родственици поради връзката им с нечестивец.

Сексуалните похищения против немски дами в Кьолн в новогодишната нощ на 2015 година, осъществени от мигранти, скрити от политическа уместност от немската полиция и приети малко по-късно са образец за това, до каква степен води мълчанието от приемливост. Скоро след този случай и шведската полиция призна, че е прикривала случаи на принуждение на дами, осъществено от мигранти. Спомнете си и случаите във Англия с груповите изнасилвачи, най-вече пакистанци, изнасилващи английски девойки, и всеобщото им прикриване от върхушката заради боязън от обвинявания в „ расизъм “.

Разнообразие, казвате? Дали биха могли да се трансформират тези мъже, идвайки от различен свят, в който им е заложено да не считат дамите за равноправни човешки същества?

Това не би трябвало да успокоява българските мачовци, защото и те постоянно си разрешават да побийват дамите си, даже и да не е религиозно обосновано и толкоз пандемично.

В умозаключение, мнението ми за 8-ми март с изключение на горните аргументи, е че това е остарял комунистически празник, който не схващам. А и митингите на феминистките от началото на миналия век и идеологията на комунистите нямат заслуга за правата на дамите. Както споделя канадският психолог Джордан Питърсън, еманципацията се дължи на противозачатъчните средства, които дават опция на дамите да управляват раждаемостта си, както и на обособените санитарни възли на публични места.

Да допълня към последното /за да подразня левите либерали/: еманципацията на дамите се дължи най-много на бели хетеросексуални мъже, католици, протестанти, евреи, агностици, атеисти /друг вид атеисти, разнообразни от комунистите, които пращаха хора в Белене/. И през 70-те години на предишния век е имало активистки, борещи се за правата на дамите в арабски и африкански страни, само че без огромен прогрес. Досетете се сами за какво. Едва ли белите хетеросексуални мъже са отговорни за това.

В случай, че някой се е почувствал обиден от актуалното ревю, си е персонален негов проблем, за което не ми дреме. Щом желаете да гледате света с розови очила и да се заблуждавате – добре, само че мълчейки за сходни неща, не ставате морални, а тъкмо назад. Мълчащият е по-виновен от извършващия действието.

Ако пък смятате, че написаното от мен е извънредно, изчакайте идващия епизод… “