Грешка на матурата? Или четене с разбиране на възрастнит...
Има ли неправилност в 16. въпрос на националното външно оценяване по български език и литература (БЕЛ)? Този спор подпали обществените мрежи. И чергата на МОН – онази, дето въобще не е угасвала, цялата е към този момент разнищена, прогорена, надупчена, кърпена, порена и отново снаждана. Дърпат я от всяка страна и все не побира всички - да седнат на нея и умерено да разсъдят кое, по какъв начин и за какво се случва (или не се случва) в образованието.
Какъв е казусът този път?
В задача 16 за четене с схващане от изпитния вид по БЕЛ седмокласниците трябваше да посочат два документа, които съгласно дадения им текст касаят възбраната за прилагане на мобилни телефони в учебно заведение. Очаква се да открият в наличието, че става въпрос за Закона за предучилищното и учебното обучение и правилника на образователното заведение.
Според родители обаче питането не е правилно. Спорят документ или нормативен акт е законът. Намесват се и адвокати в тълкуването на термините. Семейства желаят да се присъдят служебно по 2 точки на всички деца, тъй като е „ неприемливо да се задават въпроси на 13-14-годишни възпитаници, за които и при възрастните няма единогласие “. А разликата сред нормативен акт и документ се учела в първи курс на университета.
Други разкрили, че на стр. 66 в учебника по история на издателство „ Просвета “ има определение за законодателна власт, само че няма за закон.
Сега прехвърчат въпроси – „ обикновено ли е да се питат деца за характерна терминология “, не е ли въпросът „ замайващ, комплициран, неудобен, неточен “. В програмата за 7. клас се учи официално-деловият жанр, само че децата не могат да осмислят, настояват недоволните, и питат МОН „ къде в учебниците има определение за документ и нормативен акт “.
Чуват се и опасения да не стане като преди 3 години – тогава днешните седмокласници „ сгрешиха “ на изпита в 4. клас, като обясниха, че пожарникар е човек, който потушава пожари. А съгласно МОН правилният отговор бе специалност.
В общата олелия на места се прокрадват и по-плахи гласове: „ Мисля, че подценявате децата. Кой 14-годишен не знае какво е документ? “.
А всъщност изобщо не става въпрос за документ или нормативен акт. Иска се децата да схванат по смисъл какво ги питат и да открият отговора в текста. За това не е нужно да са учили избрания, нито дори официално-деловия жанр. Иска се единствено четене с схващане.
И в случай че възрастните търсят отговора на стр. 66 в учебника, то им куца и на тях.
Това не е ново, както и отводът да признаем, че казусът е във функционалната просветеност на няколко генерации, а не във формулировката на един въпрос.
В случая това се знае още от 2000 година Приблизително тогава родителите на днешните седмокласници са били на 15 години и са взели участие в първото интернационално проучване на PISA, което прави оценка функционалната просветеност на учениците в разнообразни страни по света и умеенето им да ползват знанията в практиката. Данните от него касаят 32 страни, а резултатите за България са смущаващи: 2/3 от випуска е бил с по-ниски четивни умения от междинните за изследваната общественост.
Какво по-точно споделя оня тест за функционалната (не)грамотност?
У нас единствено 2% от тогавашните деветокласнци, които през днешния ден са към 40-те и на дневен ред им е бъдещето на децата, доближават най-горното пето равнище по скалата за просветеност при четене. Това е нивото, при което извършват комплицирани задания при четене и са способни да откриват разнородна информация в чужд текст, да преценяват коя е обвързвана с съответна задача, да употребяват характерни познания, да вършат хипотези и да изричат концепции, разнообразни от общоочакваните. За съпоставяне, в страните от Организацията за икономическо сътрудничестово и развиване (ОИСР) на това равнище са приблизително 10%.
Да слезем едно ходило по-долу – на четвърто равнище тогава у нас са били 11%, а в другите страни – 31 на 100. А това е нивото, на което четящият чужд текст може да се оправи с сложни задания, да открива прикрита информация и да осмисля значение от езикови нюанси.
На равнище 3 е бил всеки пети у нас, а в Организацията за икономическо сътрудничество и раз – 60%. То е обвързвано със задания със междинна компликация като разкриване на няколко елементи от информация, връзки сред разнообразни елементи на текста и свързването им с познати неща от всекидневието.
На равнище 2 , което се изчерпва с разкриване на дословна информация и елементарни изводи, у нас са били 60%. А на равнище 1 с най-простичките връзки – 22 на 100.
Казано по-просто – България е била с по-ниски резултати от междинните на множеството страни. Най-често разбирането у нас е било на равнище 2 от 5. Докато междинното за 23 страни е било равнище 3, а междинното за Белгия, Финландия и Нова Зеландия е даже 4.
Толкова е била функционалната просветеност тогава на днешните родители. И това към този момент е съгласно документ, за който няма спор – формалния отчет за България на националното звено за оценяване на междинното обучение в МОН.
Далеч съм от концепцията да обвинявам фамилиите на седмокласниците, че са функционално необразовани, и да извинявам министерството. В последните 20 и повече години съм видяла много недомислици от негова страна - и в политики, и в съответни ходове. При всевъзможни ръководства. И днешните проблеми са следствие от това. Но дали съответно задача 16?
В тестванията нормално има въпроси, които не просто ревизират функционалната просветеност, а и пресяват другите равнища. Една част от родителите не са разбрали какво тъкмо се пита в 16. задача и са се хванали за думата. “Излишно драматизират, чист подволотелизъм “, както се изрази, по-директно от мен, една учителка.
Не знам какъв брой се е трансформирала функционалната им просветеност от 2000 година насам и през днешния ден каква част са тези родители от всички. Със сигурност са по-шумната.
А какъв брой са неразбралите седмокласници ще се види, когато излязат резултатите.
Знам какво пожертвам, като споделям това – да ме създадат на сито в обществените медии. Но публицистиката би трябвало да е такава – надупчена. Сито, а не черпак, който гребе от казана и разлива в паници ежедневни порции празнодумия, без да бръкне по-дълбоко в процесите, утаени на дъното.
Какво желаеме от децата, в случай че на възрастните не им доближават умения, схващане, функционална просветеност? А медийна просветеност – и на самите медии.
Тъкмо по тази причина са нужни промени в стратегиите, проектите, образователното наличие, методите в клас – за сегашните деца и за бъдещите възрастни. Не за да се покачат резултатите на PISA, примерно след 20 години. А с цел да има повече смисъл образованието.
Какъв е казусът този път?
В задача 16 за четене с схващане от изпитния вид по БЕЛ седмокласниците трябваше да посочат два документа, които съгласно дадения им текст касаят възбраната за прилагане на мобилни телефони в учебно заведение. Очаква се да открият в наличието, че става въпрос за Закона за предучилищното и учебното обучение и правилника на образователното заведение.
Според родители обаче питането не е правилно. Спорят документ или нормативен акт е законът. Намесват се и адвокати в тълкуването на термините. Семейства желаят да се присъдят служебно по 2 точки на всички деца, тъй като е „ неприемливо да се задават въпроси на 13-14-годишни възпитаници, за които и при възрастните няма единогласие “. А разликата сред нормативен акт и документ се учела в първи курс на университета.
Други разкрили, че на стр. 66 в учебника по история на издателство „ Просвета “ има определение за законодателна власт, само че няма за закон.
Сега прехвърчат въпроси – „ обикновено ли е да се питат деца за характерна терминология “, не е ли въпросът „ замайващ, комплициран, неудобен, неточен “. В програмата за 7. клас се учи официално-деловият жанр, само че децата не могат да осмислят, настояват недоволните, и питат МОН „ къде в учебниците има определение за документ и нормативен акт “.
Чуват се и опасения да не стане като преди 3 години – тогава днешните седмокласници „ сгрешиха “ на изпита в 4. клас, като обясниха, че пожарникар е човек, който потушава пожари. А съгласно МОН правилният отговор бе специалност.
В общата олелия на места се прокрадват и по-плахи гласове: „ Мисля, че подценявате децата. Кой 14-годишен не знае какво е документ? “.
А всъщност изобщо не става въпрос за документ или нормативен акт. Иска се децата да схванат по смисъл какво ги питат и да открият отговора в текста. За това не е нужно да са учили избрания, нито дори официално-деловия жанр. Иска се единствено четене с схващане.
И в случай че възрастните търсят отговора на стр. 66 в учебника, то им куца и на тях.
Това не е ново, както и отводът да признаем, че казусът е във функционалната просветеност на няколко генерации, а не във формулировката на един въпрос.
В случая това се знае още от 2000 година Приблизително тогава родителите на днешните седмокласници са били на 15 години и са взели участие в първото интернационално проучване на PISA, което прави оценка функционалната просветеност на учениците в разнообразни страни по света и умеенето им да ползват знанията в практиката. Данните от него касаят 32 страни, а резултатите за България са смущаващи: 2/3 от випуска е бил с по-ниски четивни умения от междинните за изследваната общественост.
Какво по-точно споделя оня тест за функционалната (не)грамотност?
У нас единствено 2% от тогавашните деветокласнци, които през днешния ден са към 40-те и на дневен ред им е бъдещето на децата, доближават най-горното пето равнище по скалата за просветеност при четене. Това е нивото, при което извършват комплицирани задания при четене и са способни да откриват разнородна информация в чужд текст, да преценяват коя е обвързвана с съответна задача, да употребяват характерни познания, да вършат хипотези и да изричат концепции, разнообразни от общоочакваните. За съпоставяне, в страните от Организацията за икономическо сътрудничестово и развиване (ОИСР) на това равнище са приблизително 10%.
Да слезем едно ходило по-долу – на четвърто равнище тогава у нас са били 11%, а в другите страни – 31 на 100. А това е нивото, на което четящият чужд текст може да се оправи с сложни задания, да открива прикрита информация и да осмисля значение от езикови нюанси.
На равнище 3 е бил всеки пети у нас, а в Организацията за икономическо сътрудничество и раз – 60%. То е обвързвано със задания със междинна компликация като разкриване на няколко елементи от информация, връзки сред разнообразни елементи на текста и свързването им с познати неща от всекидневието.
На равнище 2 , което се изчерпва с разкриване на дословна информация и елементарни изводи, у нас са били 60%. А на равнище 1 с най-простичките връзки – 22 на 100.
Казано по-просто – България е била с по-ниски резултати от междинните на множеството страни. Най-често разбирането у нас е било на равнище 2 от 5. Докато междинното за 23 страни е било равнище 3, а междинното за Белгия, Финландия и Нова Зеландия е даже 4.
Толкова е била функционалната просветеност тогава на днешните родители. И това към този момент е съгласно документ, за който няма спор – формалния отчет за България на националното звено за оценяване на междинното обучение в МОН.
Далеч съм от концепцията да обвинявам фамилиите на седмокласниците, че са функционално необразовани, и да извинявам министерството. В последните 20 и повече години съм видяла много недомислици от негова страна - и в политики, и в съответни ходове. При всевъзможни ръководства. И днешните проблеми са следствие от това. Но дали съответно задача 16?
В тестванията нормално има въпроси, които не просто ревизират функционалната просветеност, а и пресяват другите равнища. Една част от родителите не са разбрали какво тъкмо се пита в 16. задача и са се хванали за думата. “Излишно драматизират, чист подволотелизъм “, както се изрази, по-директно от мен, една учителка.
Не знам какъв брой се е трансформирала функционалната им просветеност от 2000 година насам и през днешния ден каква част са тези родители от всички. Със сигурност са по-шумната.
А какъв брой са неразбралите седмокласници ще се види, когато излязат резултатите.
Знам какво пожертвам, като споделям това – да ме създадат на сито в обществените медии. Но публицистиката би трябвало да е такава – надупчена. Сито, а не черпак, който гребе от казана и разлива в паници ежедневни порции празнодумия, без да бръкне по-дълбоко в процесите, утаени на дъното.
Какво желаеме от децата, в случай че на възрастните не им доближават умения, схващане, функционална просветеност? А медийна просветеност – и на самите медии.
Тъкмо по тази причина са нужни промени в стратегиите, проектите, образователното наличие, методите в клас – за сегашните деца и за бъдещите възрастни. Не за да се покачат резултатите на PISA, примерно след 20 години. А с цел да има повече смисъл образованието.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ