Смъртта на 19-годишно момиче за политическа употреба
Има ли моменти, в които просто би трябвало да млъкнеш, колкото и да си интелигентен и хубав? Къде е границата сред политическите упоритости и обикновеното образование? Заслужава ли следващата почтена жертва на пътя най-малко минута безмълвие от всезнаещите?
„ Камион опустоши 19 -годишно момиче в София “. С тази вест стартира петъчната заран, като фрагментите от мястото на жестоката покруса на бул. „ Гоце Делчев “ бяха потресаващи. Първоначалната информация беше, че момичето е премазано, до момента в който чака на спирката, което часове по-късно проверяващите опровергаха. Оказа се, че момичето е било блъснато към 9:30 сутринта на пешеходна пътека наоколо до спирката, а не на самата спирка.
Видели фотография в интернет на камиона, качен върху тротоара, от „ Спаси София “ започнаха да политиканстват минути след случая. Без да има каквито и да е заключения какво и по какъв начин е предизвикало жестоката злополука, от организацията на Борис Бонев към този момент имаха умозаключение, предложение и подготвен извод кой от Столична община бездейства.
В формалната страница на „ спасителите на София “ се появи следния текст: „ За страдание денят стартира с тъжни вести за умрял чакащ на автобусна спирка (…) Но тъкмо за такива случаи има инфраструктурно решение (…) Настояваме специфичен вид бордюри да бъдат сложени на булевардите с висока скорост като Цариградско шосе и България. (…) “
Какви са изводите на очевидците и на проверяващите органи: „ Камионът подскочи на самата пешеходна, очевидно бутнал към този момент дамата, изхвърли я на 5-6 метра, и тогава се заби в спирката “, споделя очевидец.
По това време нямаше хора на спирката. Камионът не понижи на пешеходната пътека, споделя различен свидетел.
Според всезнаещите специалисти от „ Спаси София “ пешеходните пътеки не са ли възпиращи инфраструктурни решения, които целят понижаване на скоростта? Или най-важното е да публикуваме прибързаните си заключения за персонална полза – на гърба на нещастието на едно 19 -годишно момиче и нейното семейство.
Да, войната по пътищата е чума, която би трябвало да се излекува със незабавни и безкомпромисни ограничения. Да, всички политици, общественици и специалисти би трябвало да вземат участие в този развой. Да, властимащите са съучастници в тези убийства и самоубийства на пътя посредством бездействието си.
Но – замълчете най-малко за минута пред паметта на жертвите! Защото никой, даже и най-големият специалист, не е застрахован.
„ Камион опустоши 19 -годишно момиче в София “. С тази вест стартира петъчната заран, като фрагментите от мястото на жестоката покруса на бул. „ Гоце Делчев “ бяха потресаващи. Първоначалната информация беше, че момичето е премазано, до момента в който чака на спирката, което часове по-късно проверяващите опровергаха. Оказа се, че момичето е било блъснато към 9:30 сутринта на пешеходна пътека наоколо до спирката, а не на самата спирка.
Видели фотография в интернет на камиона, качен върху тротоара, от „ Спаси София “ започнаха да политиканстват минути след случая. Без да има каквито и да е заключения какво и по какъв начин е предизвикало жестоката злополука, от организацията на Борис Бонев към този момент имаха умозаключение, предложение и подготвен извод кой от Столична община бездейства.
В формалната страница на „ спасителите на София “ се появи следния текст: „ За страдание денят стартира с тъжни вести за умрял чакащ на автобусна спирка (…) Но тъкмо за такива случаи има инфраструктурно решение (…) Настояваме специфичен вид бордюри да бъдат сложени на булевардите с висока скорост като Цариградско шосе и България. (…) “
Какви са изводите на очевидците и на проверяващите органи: „ Камионът подскочи на самата пешеходна, очевидно бутнал към този момент дамата, изхвърли я на 5-6 метра, и тогава се заби в спирката “, споделя очевидец.
По това време нямаше хора на спирката. Камионът не понижи на пешеходната пътека, споделя различен свидетел.
Според всезнаещите специалисти от „ Спаси София “ пешеходните пътеки не са ли възпиращи инфраструктурни решения, които целят понижаване на скоростта? Или най-важното е да публикуваме прибързаните си заключения за персонална полза – на гърба на нещастието на едно 19 -годишно момиче и нейното семейство.
Да, войната по пътищата е чума, която би трябвало да се излекува със незабавни и безкомпромисни ограничения. Да, всички политици, общественици и специалисти би трябвало да вземат участие в този развой. Да, властимащите са съучастници в тези убийства и самоубийства на пътя посредством бездействието си.
Но – замълчете най-малко за минута пред паметта на жертвите! Защото никой, даже и най-големият специалист, не е застрахован.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ