Има ли смисъл от бустерни дози и как те се отразяват на имунната ни система?
Има ли въобще смисъл от бустерни дози от имунизациите против COVID-19? И по какъв начин се отразяват бустерните имунизации на имунната ни система?
" Дойче веле " обобщава известните досега обстоятелства.
Четвърта доза от иРНК-ваксините против Коронавирус наподобява не покачва отбраната от Омикрон спрямо третата доза. Това демонстрира проучване от Израел с 270 доброволци. Макар да става дума за междинни, а не дефинитивни резултати, те наподобява удостоверяват подозренията, изразени и от Европейската организация по медикаментите ЕМА.
Според Марко Кавалери, специалист от ЕМА, няма данни, които да удостоверяват сериозен резултат от четвърта доза ваксина. А в края на декември генералният шеф на СЗО Тедрос Гебрейесус даже съобщи, че всеобщите бустерни имунизации по-скоро ще удължат пандемията. Експертът Марко Кавалери счита също така, че прекомерно честите бустерни имунизации биха могли да се отразят негативно на имунната реакция против Коронавирус, защото има заплаха да я отслабят. Това мнение обаче е оспорвано. Няма сигурни научни доказателства, че честите бустерни имунизации водят да изтощение на имунната система. Подобно нещо в никакъв случай не е било изследвано.
Факти и догатки:
Тезата на Кавалери вероятно се базира на опасението, че повтарящите се контакти с антигени, каквито се съдържат във имунизациите, биха могли да нарушат функционалностите на Т-клетките, допуска Сара Форчън, професорка от Харвард. Това би довело до липса на реакция, а при Коронавирус сходно нещо би било извънредно нежелателно, защото Т-клетките играят основна роля в съпротивата против ковид, когато той към този момент е проникнал в организма. В същото време обаче проф. Форчън счита, че опасенията на Кавалери, въпреки и основателни, би следвало да се възприемат като въпрос, на който още не е даден финален отговор. Същото показва и немският имунолог проф. Райнхард Обст.
„ Изтощаване на Т-клетките като реакция от имунизации е следено при пациенти с рак или СПИН, само че в никакъв случай не е било изследвано след многократни имунизации против Коронавирус “, споделя той. Въпреки това опасенията на Кавалери не са лишени от съображение, счита немският академик и прибавя: „ Ако някой ме попита дали самият аз бих се ваксинирал на четири месеца или пък на два месеца - общо четири пъти един след различен, бих му споделил: По-добре бъди по-предпазлив, на твое място бих направил пауза “, споделя проф. Обст. Холдън Мекър, професор по имунология от университета в Станфорд, съобщи пред Дъждовни води, че не е срещал никакви научни доказателства в поддръжка на тезата, че многократните имунизации биха могли да изтощят имунната система. Но загатва данни от Англия, които демонстрират, че е по-ефективно втората доза ваксина да се постави 6 месеца след първата.
Други проучвания също показвали, че имунната система се нуждае от време, с цел да сътвори „ памет “ за срещата си с инфекцията. Затова подсилващите имунизации очевидно не носят огромна изгода, когато са доста наоколо една след друга. Пол Офит, шеф на Образователния център за имунизации, доктор в детската болница във Филаделфия и член на консултативната комисия на Американската организация за надзор на храните и медикаментите FDA, също има запаси по отношение на честите бустерни дози, само че те не са свързани с възможния риск за Т-клетките. Офит има кардинални възражения против тактика, която залага на това да се предотвратяват релативно леки болести. „ Искаме да не попадаме в болница, в интензивното поделение или - не дай Боже - в моргата. И имунизациите демонстрираха точно този резултат. Но след това започнахме да приказваме за " пробиви " във имунизационната отбрана, което, съгласно мен, беше неточност на връзката. Така поставихме към имунизацията против Коронавирус условия, каквито не бихме предявили към нито една друга сходна ваксина “, споделя Офит. Според него е по-важно да се организират първите и вторите имунизации, вместо да се вършат опреснителни имунизации. От негова позиция това е чисто разхищаване на ваксина.
„ Целият свят се нуждае от ваксина, а ние ще успеем да сложим този вирус под надзор едвам тогава, когато в целия свят имаме население със основана имунна отбрана “, обобщава специалистът. " Не разбирам каква е тази тактика " От американския Център за надзор и предварителна защита на болесттите CDC споделят, че две дози ваксина са в множеството случаи задоволителни, с цел да предотвратят тежки форми на Коронавирус при болшинството от хората, само че че бустерните дози могат да допринесат за отбраната на хора от рисковите групи против тежко заболяване и против зараза с нови разновидности като Омикрон.
Пол Офит също счита, че при хората от рискови групи несъмнено има смисъл да се залага на бустерните дози, само че че няма задоволително учредения те да се слагат на всички. „ Хора, които лежат в болница, хора, които имат безчет разнообразни болести, които са възрастни или с потисната имунна система, би трябвало да получат бустерна доза. Подкрепям го изцяло, само че не разбирам каква е тази тактика, която се възприема в този момент - да се работи и против леки болести измежду здрави и младежи “, споделя Офит.
" Дойче веле " обобщава известните досега обстоятелства.
Четвърта доза от иРНК-ваксините против Коронавирус наподобява не покачва отбраната от Омикрон спрямо третата доза. Това демонстрира проучване от Израел с 270 доброволци. Макар да става дума за междинни, а не дефинитивни резултати, те наподобява удостоверяват подозренията, изразени и от Европейската организация по медикаментите ЕМА.
Според Марко Кавалери, специалист от ЕМА, няма данни, които да удостоверяват сериозен резултат от четвърта доза ваксина. А в края на декември генералният шеф на СЗО Тедрос Гебрейесус даже съобщи, че всеобщите бустерни имунизации по-скоро ще удължат пандемията. Експертът Марко Кавалери счита също така, че прекомерно честите бустерни имунизации биха могли да се отразят негативно на имунната реакция против Коронавирус, защото има заплаха да я отслабят. Това мнение обаче е оспорвано. Няма сигурни научни доказателства, че честите бустерни имунизации водят да изтощение на имунната система. Подобно нещо в никакъв случай не е било изследвано.
Факти и догатки:
Тезата на Кавалери вероятно се базира на опасението, че повтарящите се контакти с антигени, каквито се съдържат във имунизациите, биха могли да нарушат функционалностите на Т-клетките, допуска Сара Форчън, професорка от Харвард. Това би довело до липса на реакция, а при Коронавирус сходно нещо би било извънредно нежелателно, защото Т-клетките играят основна роля в съпротивата против ковид, когато той към този момент е проникнал в организма. В същото време обаче проф. Форчън счита, че опасенията на Кавалери, въпреки и основателни, би следвало да се възприемат като въпрос, на който още не е даден финален отговор. Същото показва и немският имунолог проф. Райнхард Обст.
„ Изтощаване на Т-клетките като реакция от имунизации е следено при пациенти с рак или СПИН, само че в никакъв случай не е било изследвано след многократни имунизации против Коронавирус “, споделя той. Въпреки това опасенията на Кавалери не са лишени от съображение, счита немският академик и прибавя: „ Ако някой ме попита дали самият аз бих се ваксинирал на четири месеца или пък на два месеца - общо четири пъти един след различен, бих му споделил: По-добре бъди по-предпазлив, на твое място бих направил пауза “, споделя проф. Обст. Холдън Мекър, професор по имунология от университета в Станфорд, съобщи пред Дъждовни води, че не е срещал никакви научни доказателства в поддръжка на тезата, че многократните имунизации биха могли да изтощят имунната система. Но загатва данни от Англия, които демонстрират, че е по-ефективно втората доза ваксина да се постави 6 месеца след първата.
Други проучвания също показвали, че имунната система се нуждае от време, с цел да сътвори „ памет “ за срещата си с инфекцията. Затова подсилващите имунизации очевидно не носят огромна изгода, когато са доста наоколо една след друга. Пол Офит, шеф на Образователния център за имунизации, доктор в детската болница във Филаделфия и член на консултативната комисия на Американската организация за надзор на храните и медикаментите FDA, също има запаси по отношение на честите бустерни дози, само че те не са свързани с възможния риск за Т-клетките. Офит има кардинални възражения против тактика, която залага на това да се предотвратяват релативно леки болести. „ Искаме да не попадаме в болница, в интензивното поделение или - не дай Боже - в моргата. И имунизациите демонстрираха точно този резултат. Но след това започнахме да приказваме за " пробиви " във имунизационната отбрана, което, съгласно мен, беше неточност на връзката. Така поставихме към имунизацията против Коронавирус условия, каквито не бихме предявили към нито една друга сходна ваксина “, споделя Офит. Според него е по-важно да се организират първите и вторите имунизации, вместо да се вършат опреснителни имунизации. От негова позиция това е чисто разхищаване на ваксина.
„ Целият свят се нуждае от ваксина, а ние ще успеем да сложим този вирус под надзор едвам тогава, когато в целия свят имаме население със основана имунна отбрана “, обобщава специалистът. " Не разбирам каква е тази тактика " От американския Център за надзор и предварителна защита на болесттите CDC споделят, че две дози ваксина са в множеството случаи задоволителни, с цел да предотвратят тежки форми на Коронавирус при болшинството от хората, само че че бустерните дози могат да допринесат за отбраната на хора от рисковите групи против тежко заболяване и против зараза с нови разновидности като Омикрон.
Пол Офит също счита, че при хората от рискови групи несъмнено има смисъл да се залага на бустерните дози, само че че няма задоволително учредения те да се слагат на всички. „ Хора, които лежат в болница, хора, които имат безчет разнообразни болести, които са възрастни или с потисната имунна система, би трябвало да получат бустерна доза. Подкрепям го изцяло, само че не разбирам каква е тази тактика, която се възприема в този момент - да се работи и против леки болести измежду здрави и младежи “, споделя Офит.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ