Корман Исмаилов пред ФАКТИ: ГЕРБ и „ДПС -Ново начало“ трасират пътя към взаимно коалиционно управление
Има ли „ положително “ и „ неприятно “ Движение за права и свободи, има ли битка кой да поддържа кабинета „ Желязков “. Какво е бъдещето пред хората на Ахмед Доган и до какво се свежда неговата роля… Пред ФАКТИ приказва Корман Исмаилов, който бе част от Движение за права и свободи и познава добре процесите в партията от вътрешната страна и извън.
- Г-н Исмаилов, влизането на партия „ Величие “ ли обърка проектите на Движение за права и свободи Доган за ролята им в ръководството?
- Влизането на партия „ Величие “ може и ненапълно да обърка сметките, само че не мисля, че „ Величие “ е съществено затруднение за такива обиграни политици.
- Визирам това, че „ Величие “ взе депутатски места…
- Да. Слабите празненство отслабнаха още малко. Слабото водачество пък не може да генерира сполучливи хрумвания и формули. Тоест, сега това, което се конструира като формула на властта, е все по-нестабилно. И това е по този начин, тъй като задачата на тези така наречен „ водачи “ е тяхното лично, персонално оцеляване. Визията им е доста краткосрочна, тъй като те нямат мощна поддръжка и доверие. Те не могат да генерират дълготрайни тактики, които да имат доверие от гласоподавателите и да могат да ги осъществят. Действат с дребни крачки, опипват почвата и, несъмнено, работят в едно взаимно опълчване, в едно надцакване, само че това не оказва помощ нито на тях, нито на страната и нейните институции.
- А в този момент по какъв начин гледате на Движение за права и свободи на Доган. В каква позиция са, по какъв начин виждате самото ръководство?
- По всичко наподобява, че Движение за права и свободи на Доган не може да овладее трусовете. Доган няма концепция и визия, с която да излезе пред гласоподавателите си и да комуникира. Това очевидно всява разкол измежду хората и актива му.
- Вие познавате доста хора по места. Търсят ли лицето на Ахмед Доган, тъй като той няма обществени изяви. Само името Ахмед Доган прави ли работа?
- Все по-малко прави работа. И носи от ден на ден негативи. Просто се вижда по какъв начин малко по малко вървят отлюпсвания на хора, които може би са подвластни от методите и опциите, които Пеевски има, и такива, които пък са натрупали активи, живеейки в такава взаимозависимост и работейки покрай или в политиката. За това този развой на разлагане няма да може да бъде овладян и спрян от Доган. Аз съм мощно отчаян и от това, което виждам като връзка на политики от хората към него. Не виждам някакъв оптимизъм и вероятност пред тях. Това очевидно се усеща и се вижда и от „ ортаците “ Пеевски и Борисов, тъй като те късат от това, което Доган има като остатъчна електорална поддръжка най-вече от купения и следен избор.
- Видяхме един ход от страна на Движение за права и свободи на Доган, когато те въпреки всичко взеха решение да останат в ръководството. Имаха ли алтернатива…
- Според мен те нямаха различен избор, само че и този избор не работи за тях. Опитаха се да го споделят като държавническо решение. Те по този начин изговориха и нещата в самото начало, че тяхната първа цел е да се постави завършек на политическата рецесия, само че действително тази рецесия е доста дълбока. И сега те се чудят по какъв начин да дадат заден ход от тази неприятна за тях обстановка. Мисля, че дните като поддръжка от тях на кабинета са преброени. Според мен решението не зависи напълно еднолично от Доган. Ако той успее да контракти нещо персонално за себе си през Борисов и по този начин да се задържи вътре в ръководството, е едно. Ако не успее, би трябвало час по-скоро хората му да излязат в съпротива и да водят кръгова защита.
- В същото време чухме Борисов да споделя, че нищо в Народното събрание към този момент не може да се реши без гласовете на „ Д ПС -Ново начало “…
- Това беше ясно още при започване на живота на този кабинет, а беше видно и в предходни парламенти, които - въпреки и къси, затвърдиха тактика, че те работят дружно подмолно, само че в този момент към този момент всичко излиза на показ на повърхността. ГЕРБ-СДС и „ Движение за права и свободи -Ново начало “ намерено трасират пътя на едно общо съдружно ръководство.
- Колко ще издържи кабинетът „ Желязков “?
- Кабинетът ще издържи толкоз, колкото рейтингите в един миг ще им дадат задоволителен брой депутати. Тогава ще провокират избори, с цел да могат да реализират оптималното за себе си. За мен срокът е след приемане на еврото, тъй като виждате факторът Тръмп какъв брой неща провокира. От една страна коментатори наивно свързваха това кой ще завоюва в Америка, с цел да се види по какъв начин това ще повлияе на конструирането на властта у нас. А какво виждаме в този момент? Факторът Тръмп генерира единствено големи стопански и политически рецесии - както в НАТО, по този начин и с Гренландия, Панама, напрежение с Китай, с Иран. Тази деструктивност на Тръмп още повече съкратява хоризонта и пред европейските водачи. Виждаме на тържищата по какъв начин всичко се срутва. Виждаме по какъв начин министрите на Тръмп колкото и да приказват пред медиите не могат да спрат и да овладеят тези процеси на боязън и не могат да генерират доверие. За Америка нещата не стоят по никакъв начин добре, а от там и за международната стопанска система. За нас това в допълнение ще усили страха в политиците, че е невероятно да се оправим с това, което идва и извън. Във вътрешен проект плановете, поръчките и обръчите от компаниите единствено се реалокират, с цел да употребяват от парите, които би трябвало да стигнат до жителите като услуги и инфраструктура. Затова съм уверен, че изборите чукат на вратата.
- Движение за права и свободи се разпадна поради гласуването за първия кабинет „ Желязков “, а в този момент и двете фракции поддържат кабинета. Какво се промени?
- При гласуването на първия кабинет „ Желязков “ Доган беше схванал, че Пеевски завладява партията на абордаж. Доган в последния миг даде заповед кабинетът да не се поддържа. И тъкмо тогава той искаше да види кои са с него. С течение на времето обаче тези, които са с него, ще стават все по-малко. Не виждам нищо като вероятност пред Движение за права и свободи на Доган. Дори да имаме някаква привидна политическа непоклатимост, тези политици и метода, по който си подсигуряват персоналното оцеляване и развиване, не носи нищо положително. Макар че се пробват да подмятат прахуляк в очите под формата на „ … в името на страната “, „ би трябвало ни непоклатимост “ и така нататък, че светът се тресе. И какво от това.
