Като си юнак, защо си клефак?
Има ли небогати страни със мощни армии? Или богати страни със слаби армии? При все вариациите по тематиката (например Русия не е стопански исполин, само че боен е, а Германия и Япония са мощни стопански системи, само че чисто военно по ред аргументи не са измежду международните фактори) общо взето закомерността е, че заможните страни са и добре оборудвани във боен проект.
Понеже тематиката " нови изтребители " повдигна отново
въпросите за армията и парите,
дано опитаме да обобщим. Аз персонално слушам две съществени позиции, с безчет вариации посред им. Едната е - кому е нужно да се дават пари за войска - така и така е неефективна, така и така единствено желае и харчи, а изгода от нея - никаква. Другата е - армията би трябвало непрекъснато да се развива и усилва, тъй като " който не храни своя войска, храни непозната ".
Този банален публичен дуализъм по отношение на фуражките не е единствено наш, и светът разсъждава почти по този начин.
Погледнато от небето, или, добре, - от Марс, то победилият на Земята биологически тип е чудноват. Индивидите му са се развъдили в големи мащаби - над 7 милиарда са. Много от тях обаче не се дохранват, за милиони не стига питейната вода, пък цели милиарди дишат замърсен въздух. При все това не съумяват да се схванат по най-прости проблеми. Различните групи, етноси и съюзи харчат великански теоретичен и суровинен запас, с цел да се оборудват с могъщи унищожителни средства. С тях заплашват други групи, етноси и съюзи. Всички заедно настояват по какъв начин тези придобивки са им единствено за отбрана. Още Марк Твен в " Писма от Земята " се усъмни в разсъдъка на човешкия жанр по този и други мотиви. Няма за какво да го повтаряме.
Всъщност войната и мирът наподобяват дихотомна човешка същина от епохи, и то е и в основата на парадоксалната картинка, която нарисувахме нагоре. Изглежда рационално да похарчим парите, планувани за война, примерно за нови работни места, за обучение, за нови компютри, даже за нови коли или храна. Но войната и нейният фантом са част освен от историята ни, освен от културата ни, само че и от нас самите. Заглавието на романа на Лев Толстой " Война и мир " е тълкувано по какъв начин ли не, само че двете думи в него са като езито и турата връз монетката на човечеството и цялата му история. Всъщност заглавието на този разказ на български може да се преведе по още два метода, които ще са толкова правилни, колкото и наложилото се у нас " Война и мир ". Романът може да се преведе и като " Войната и мирът ", и като " Войната и светът ". Оригиналното заглавие е " Война и мiръ ", а " мiръ " в тази ситуация е и " мир ", само че и " свят ", и " съществуване ", и " живот ", и всичко в близост. Впрочем войната е освен обстановка на оръдия и траншеи,
а част от човешкото съществуване и човешката същина.
От тази позиция апелите за " единство ", " обединяване ", " единение " ми се виждат благи и утопични. Колкото и обединен да желаеме да създадем света, до момента в който той е обитаем от нашия тип, ще има противоположни ползи, и надлежно - мотиви за спорове и война. Дали нуклеарна, дали комерсиална, дали религиозна, на етническа или обществена основа - само че война. Затова " Съединението прави силата " е простоват, само че правилен във философията си девиз. Съединението е провидяно от дедите ни не като обща естетика, а като съюз и мощ. Пък силата какво е - мощност, войска. За лишаване на желанието у близки и далечни да ти седнат на врата. Съзнавам архаичното в този принцип, само че архаичното е - за положително или неприятно, витално и евентуално за дълго. При все честата промяна на възможната опасност - мнима или действителна.
Няма да не помни по какъв начин, служейки в запаса през далечната към този момент 1988 година, слушах офицера, който ни поясняваше задачата - непременно да сдържим " враговете Турция и Гърция ". Тоест НАТО ", до момента в който дойдат " приятелите от Съюз на съветските социалистически републики ". Сега НАТО са " приятелите ", " враговете " са в Русия, а аз съм по-стар с 30 години. Най-хубавото от всичко е, че войната у нас е единствено по екраните на киното и новинарските излъчвания.
Казано с други думи, има земна целенасоченост и висок етичен свод. От позиция на този свод армията е първичен публичен атавизъм, нападателен инструмент на властта против себеподобни, одобрявани за " непознати " и за " врагове ". Относно самостоятелните свободи пък армията е елементарен унификатор, инструмент - сразяващ тези свободи в името на организационната успеваемост за принуждение над себеподобни, признати като опасност.
От позиция на земната целенасоченост обаче армията
е единствен поръчител на свободите и полезностите,
направени и признати от разнообразни общности вследствие цивилизационните и индустриалните им старания. А в случай че имаш придобивки, само че нямаш сили или предпочитание да ги защитаваш, то - уви - историята до момента го демонстрира - ставаш плячка на такива, които имат сили и предпочитание да придобият непознатото. Те съществуват, тях ги има, те елементарно стават такива с малко агитация.
Пребиваваме и в двете целесъобразности, ще е за още дълго. Независимо колцина и до каква степен харесваме повече високия свод на мъдростта.
Има един елементарен абсурд, с който предполагаем милионер затапва титулован многознайко бедняк: " Ти, като си толкоз интелигентен, що не си богат? ".
С сходен абсурд към момента нападателната зурла на света може да затапи претенциозната, само че повехнала откъм боен мускул нация: " Ти, като си толкова велика, що не можеш да се биеш? "
Понеже тематиката " нови изтребители " повдигна отново
въпросите за армията и парите,
дано опитаме да обобщим. Аз персонално слушам две съществени позиции, с безчет вариации посред им. Едната е - кому е нужно да се дават пари за войска - така и така е неефективна, така и така единствено желае и харчи, а изгода от нея - никаква. Другата е - армията би трябвало непрекъснато да се развива и усилва, тъй като " който не храни своя войска, храни непозната ".
Този банален публичен дуализъм по отношение на фуражките не е единствено наш, и светът разсъждава почти по този начин.
Погледнато от небето, или, добре, - от Марс, то победилият на Земята биологически тип е чудноват. Индивидите му са се развъдили в големи мащаби - над 7 милиарда са. Много от тях обаче не се дохранват, за милиони не стига питейната вода, пък цели милиарди дишат замърсен въздух. При все това не съумяват да се схванат по най-прости проблеми. Различните групи, етноси и съюзи харчат великански теоретичен и суровинен запас, с цел да се оборудват с могъщи унищожителни средства. С тях заплашват други групи, етноси и съюзи. Всички заедно настояват по какъв начин тези придобивки са им единствено за отбрана. Още Марк Твен в " Писма от Земята " се усъмни в разсъдъка на човешкия жанр по този и други мотиви. Няма за какво да го повтаряме.
Всъщност войната и мирът наподобяват дихотомна човешка същина от епохи, и то е и в основата на парадоксалната картинка, която нарисувахме нагоре. Изглежда рационално да похарчим парите, планувани за война, примерно за нови работни места, за обучение, за нови компютри, даже за нови коли или храна. Но войната и нейният фантом са част освен от историята ни, освен от културата ни, само че и от нас самите. Заглавието на романа на Лев Толстой " Война и мир " е тълкувано по какъв начин ли не, само че двете думи в него са като езито и турата връз монетката на човечеството и цялата му история. Всъщност заглавието на този разказ на български може да се преведе по още два метода, които ще са толкова правилни, колкото и наложилото се у нас " Война и мир ". Романът може да се преведе и като " Войната и мирът ", и като " Войната и светът ". Оригиналното заглавие е " Война и мiръ ", а " мiръ " в тази ситуация е и " мир ", само че и " свят ", и " съществуване ", и " живот ", и всичко в близост. Впрочем войната е освен обстановка на оръдия и траншеи,
а част от човешкото съществуване и човешката същина.
От тази позиция апелите за " единство ", " обединяване ", " единение " ми се виждат благи и утопични. Колкото и обединен да желаеме да създадем света, до момента в който той е обитаем от нашия тип, ще има противоположни ползи, и надлежно - мотиви за спорове и война. Дали нуклеарна, дали комерсиална, дали религиозна, на етническа или обществена основа - само че война. Затова " Съединението прави силата " е простоват, само че правилен във философията си девиз. Съединението е провидяно от дедите ни не като обща естетика, а като съюз и мощ. Пък силата какво е - мощност, войска. За лишаване на желанието у близки и далечни да ти седнат на врата. Съзнавам архаичното в този принцип, само че архаичното е - за положително или неприятно, витално и евентуално за дълго. При все честата промяна на възможната опасност - мнима или действителна.
Няма да не помни по какъв начин, служейки в запаса през далечната към този момент 1988 година, слушах офицера, който ни поясняваше задачата - непременно да сдържим " враговете Турция и Гърция ". Тоест НАТО ", до момента в който дойдат " приятелите от Съюз на съветските социалистически републики ". Сега НАТО са " приятелите ", " враговете " са в Русия, а аз съм по-стар с 30 години. Най-хубавото от всичко е, че войната у нас е единствено по екраните на киното и новинарските излъчвания.
Казано с други думи, има земна целенасоченост и висок етичен свод. От позиция на този свод армията е първичен публичен атавизъм, нападателен инструмент на властта против себеподобни, одобрявани за " непознати " и за " врагове ". Относно самостоятелните свободи пък армията е елементарен унификатор, инструмент - сразяващ тези свободи в името на организационната успеваемост за принуждение над себеподобни, признати като опасност.
От позиция на земната целенасоченост обаче армията
е единствен поръчител на свободите и полезностите,
направени и признати от разнообразни общности вследствие цивилизационните и индустриалните им старания. А в случай че имаш придобивки, само че нямаш сили или предпочитание да ги защитаваш, то - уви - историята до момента го демонстрира - ставаш плячка на такива, които имат сили и предпочитание да придобият непознатото. Те съществуват, тях ги има, те елементарно стават такива с малко агитация.
Пребиваваме и в двете целесъобразности, ще е за още дълго. Независимо колцина и до каква степен харесваме повече високия свод на мъдростта.
Има един елементарен абсурд, с който предполагаем милионер затапва титулован многознайко бедняк: " Ти, като си толкоз интелигентен, що не си богат? ".
С сходен абсурд към момента нападателната зурла на света може да затапи претенциозната, само че повехнала откъм боен мускул нация: " Ти, като си толкова велика, що не можеш да се биеш? "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ