Румен Порожанов, министър на земеделието, пред „Труд“: Българинът не яде замърсени храни
Има ли антибиотици в българското месо и второ качество ли са храните у нас, попитахме министъра на земеделието Румен Порожанов . За читателите на „ Труд “ министърът разкрива има ли интерес от непознати компании да влагат в земеделския бранш и каква помощ от Европейски Съюз могат да чакат родните производители през идната година.
– Министър Порожанов, неотдавна излезе отчет на Европейската организация по медикаментите, съгласно който страната ни е на осмо място по продажба на антибиотици за животни. Значи ли това, че българите ядат месо с антибиотици?
– Това значи напълно друго нещо и защото доста бързо излезе информация по какъв начин България е една от нечистите страни с антибиотици в месото, се наложи ние и Българската организация по сигурност на храните да опровергаваме изказванието. Въпросната информация по никакъв метод не значи, че ние ядем нечисти храни. Този отчет е на база цени и продажби, събрани от търговците на едро, за това какви ветеринарни артикули (включително антибиотици) се употребяват за лекуване на животните. В България от 2006 година, а и, несъмнено, преди този момент строго се съблюдават безусловно всички условия, когато едно животно би трябвало да бъде лекувано, това да се прави единствено с рецепта от ветеринарен доктор. В нея се споделя какъв би трябвало да е срокът на лекуване, количеството на употребения ветеринарно-медицински препарат и респективно какъв брой време, откакто завърши лекуването на животното, не могат да бъдат употребени артикули за пазара от него, в това число месо. Агенцията за сигурност на храните има годишни стратегии, които се дават на Европейската комисия, точно за потреблението на ветеринарно-медицинските препарати и контрола върху качеството на месото. Годишно у нас се взимат към 530 проби като от близо 300 проби, взети до края на септември, нямаме положителен резултат за антибактериални вещества. През 2016 година имаме единствено 1 положителна проба, а през 2015 година – 3, свързани с патици.
– В тази връзка по-ниско качество храни ли яде българинът? Продължават ли инспекциите на БАБХ на артикули, които се продават у нас и в Западна Европа?
– В момента не сме траяли инспекциите. Темата с двойния стандарт на храните се европеизира, бяха направени инспекции от Вишеградската четворка плюс България, Словения и Хърватия. В момента две от Прибалтийските страни също вършат свои инспекции на качеството на храните. Темата се разисква най-малко на три Съвета на министрите на Европейски Съюз, няколко форума, в това число и в Братислава преди месец, като посланието, което се излъчва от страните от Централна и Източна Европа, е че желаеме да имаме единно европейско, регулаторно законодателство, което да уреди този въпрос. Разговорите, които се водят в Европейския съвет са, че ще се изготви единна методология, на база на която да се вършат проби на храните в обособените страни. Какво направихме ние – закупихме храните, направихме параленост на съставките на етикетите, направихме органолептичен и физико-химичен разбор, както и ценови. При първата инспекция 20% от продуктите имаха разнообразни съставки и за наслада нямаше никакви промени отвън общоприетите отклонения във физико-химичния състав, което значи, че продуктите са качествени. Единствено ни тормозиха цените. При втората ни инспекция останаха някои подозрения в цените, само че пък имаше и артикули с много по-ниски стойности, продавани на нашия пазар. Заключението на този стадий, извършено и под мотото на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е, че не може да има двойно качество жители на Европейски Съюз и би трябвало да се търси решение за обединен стандарт на храните, продавани на европейския пазар.
– Промените в Закона за храните, които министерство на земеделието предложи, провокираха недоволството на част от бизнеса. Става въпрос за условието минералните води да носят името на извора, от където се добиват. Какво е вашето мнение?
– Това не е в компетенциите на министерство на земеделието, само че защото водите се водят в категорията „ храна “, ние сме транспонирали европейската инструкция в закона. В конректния случай има чисто търговски спор, който касае освен извора в Девин, само че и другите, където има повече от един концесионер на минералната вода. Ще има разисквания и оферти сред първо и второ четене на закона в Народното събрание и се надявам дебатът да бъде добре необорим и да се откри оптимално решение. Хубавото в Закона за храните е, че е квалифициран напълно с сектора, отразени са опциите за надзор на качеството и хигиеничните условия при продажбата и превозването нa тези артикули. Той се чака с огромно неспокойствие от сектора.
– Преди няколко дни се срещнахте с представители на огромни американски компании. В кои области има деклариран интерес за вложения у нас?
– Премиерът Борисов се срещна неотдавна с 12 американски компании, които желаят да влагат у нас. Има една компания, която все още оформя документалните си условия, и желае да влага доста огромна – деветцифрена сума в долари в земеделския отрасъл. Имаме предложения и за други срещи и чакаме вложения в българското земеделие. Всяка една инвестиция, освен от най-голямата стопанска система в света, каквато е Съединени американски щати, само че и инвестиции от страни на изток от България, е добре пристигнала, защото ще даде опция за по-високи технологии и качество на продукта. Предстои ни да организираме бизнес конгрес с Турция в края на месеца. Вече възобновяваме положителните взаимоотношения, в това число търговски и капиталови с турските ни сътрудници. Очакваме да подпишем и съглашения в региона на науката. Основната ни цел е да възстановим опцията за търговия на наедрял и малък рогат добитък и на кланично месо за Турция, защото от 2012 година то беше в сериозен застой. Вече сме изчистили ветеринарните документи и условия и към този момент стартираме реализацията на другите типове артикули.
– Като приказваме за непознати пазари какви ограничения предприе земеделското министерство за решение на казуса със възбраната на Китай да внася храни, съдържащи обичайния български вид роза „ Дамасцена “?
– Няма подобен проблем. Той беше преекспониран с неверни известия от други сътрудници от държавната администрация. В лист на нехранителните артикули, оповестен през 2010 година попада турската роза, а не българската „ Дамасцена “. Но всички наши артикули, които съдържат роза, неупоменато каква, не са имали и нямат сега проблем – това са локуми и желирани произведения най-вече. Независимо от всичко Министерство на земеделието, храните и горите кореспондира с Министерството на стопанската система, с цел да бъде включена в листата категорично розата „ Дамасцена “, която се отглежда у нас.
– Вече започнаха диалозите за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз 2020. Очаква се поради напускането на Англия бюджетът да бъде по-малък. Как ще се отрази това на българските аграрни производители?
– Има хипотези за по-малко пари. Сега главен е дебатът за многогодишната финансова рамка, която би трябвало да прегледа сюжетите за понижени доходи при сегашната обстановка и настоящи цени към 2017 година и, несъмнено, нуждата от финансиране на нови политики – като миграция и сигурност, за които до момента нямаше планувани средства. Това слага въпроса – дали ще се търсят нови източници на финансиране или способи за възстановяване на успеваемостта на разноските и тяхното понижение. Темата за бъдещия бюджет и по какъв начин да се разпредели той е политически въпрос на Европейския парламент и Съвета на Европа. Земеделският бранш застъпва тезата, че ОСП би трябвало да остане, тъй като е една от най-добре структурираните и най-масовата политика в Европейски Съюз. Има максимален бюджет – 410 милиарда евро за 7 години, което е близо 40% от бюджета на съюза за програмния интервал.
Затова е значимо да се реши – да се резервира равнището на финансиране и да се създадат разбори, в случай че има понижение, по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на европейските аграрни производители и по другите посоки. Защото сега има доста сериозен напън от Русия и Украйна, изключително при пшеницата, защото Русия се оказа най-големият производител на пшеница и даже надмина Съединени американски щати.
По дебата за селскостопанската политика не се чакат революционни промени, само че ще има най-различни насоки и то най-много за модернизацията й и опростяване на бюрокрацията. Всички чакаме официалното съобщение, което ще излезе на 15 ноември, по-късно главен приоритет на нашето европредседателство в частта земеделие ще бъде дебатът по какъв начин да бъдат дефинирани целите. И през месец май чакаме да излезе многогодишната финансова рамка, която да бъде прегледана от Европейска комисия и Екологичен потенциал.
Аз персонално направих съвсем всички вероятни срещи, в това число на най-високо равнище в Европейския парламент, с Европейската национална партия, с консерваторите и либералите, както и с комисарите и ръководителят на земеделската комисия в Европейска комисия, с които обсъдихме нашата визия за обща селскостопанската политика и бюджет. Земеделският бранш като цяло застава зад тезата, че равнището на финансиране би трябвало да бъде непокътнато с опростяване и рационализация, с цел да може секторът да е конкурентоспособен. Искането на новите страни членки е за по този начин нареченото доближаване на финансиране, тъй като в този момент равнищата на финансиране са разнообразни в старите страни членки и в страните от Централна и Източна Европа.
– Може ли да кажете какъв брой са изплатените средства за земеделие по линия на Европейски Съюз през тази година и каква помощ могат да чакат производителите ни през 2018 година?
– Нашите аграрни производители имат 800 млн. евро пакет за директни заплащания, което е таванът в този програмен интервал и това следва до 2020 година Стремим се в границите на декември да изплатим още веднъж главния пакет на така наречен непосредствено базово заплащане, това са към 500-600 млн. лева Надяваме се това да бъде направено до Коледа.
Успоредно с това има пакет от националния бюджет, който включва преходна помощ за отглеждането на животни, заплащанията за тютюна и държавните помощи, които да покрият браншове, където европейските средства не доближават. При първа опция изплатихме до бюджета преходната национална помощ за говедовъдството на 50%, а на овцевъдството на 70%.
По отношение на Програмата за развиване на селските региони заплащанията вървят рутинно, контрактувани досега са 30% от средствата, а изплатени са към 15 на 100.
– Как оценявате желанието на държавното управление да усили от 300 на 480 лева минималния размер на осигурителния приход за записаните аграрни производители и тютюнопроизводители от началото на 2018 година?
– Това е предложение на министъра на финансите, заложено в бюджета за идната година и концепцията световно е вярна. Защото при ниски осигурителни вноски, хората получават алегорична пенсия. В съответния случай би било добре в рамките сред първо и второ четене да се търси уравновесено решение и да не се стига таванът от 480 лева
– Въпреки че има още месец и половина до края на тази година, можете ли да обобщите каква беше тя за земеделския бранш?
– Беше сполучлива година по доста аргументи. Земеделието е мощен, добре построен бранш.
Тази година достигнахме 6 милиона тона годишна продукция от пшеница при по-малко рекултивирани площи. При царевицата също чакаме положителни добиви, само рапицата си остава на равнище от последните 2 години. Преди два дни правихме информация – близо 2,4 милиона тона зърно досега са изнесени, при 1,88 за предходната година.
Имахме добра година, в това число при плодовете – производството на кайсии е с 50% повече по отношение на предната, на малини също. Хубавото е, че цените в животновъдния бранш се стабилизираха. Проблемът с цените на млякото през предходната година, който беше за целия Европейски Съюз, повлия и сега има дефицит на качествено и хубаво овче и краве мляко в млекопреработвателните предприятия. Това води до повишение на цените на млечните артикули. Знаете маслото нарастна съвсем два пъти, нарастване има и при сирената и кашкавалите.
Имаше и разтърсвания – заболяванията по животните, замърсяването с фипронил – една европейска тематика, която нямаше по какъв начин да не засегне България. Продължават инспекциите и мониторингът на птицевъдните ферми. За страдание и птичият грип, открит към този момент в 21 европейски страни, в това число Сърбия и Македония и у нас повлия на цената на яйцата. Земеделският бранш е съпровoден с триумфи, само че няма по какъв начин да се избегнат заболявания или естествени бедствия.
Нашият посетител
Румен Порожанов е роден на 17 август 1964 година в София. Заемал е поста изпълнителен шеф на Държавна фирма “Земеделие ”. През 2014 година става министър на финансите в служебното държавно управление на проф. Георги Близнашки. Избран за министър на земеделието, храните и горите на 4 май 2017 година от 44-ото Народно заседание.
– Министър Порожанов, неотдавна излезе отчет на Европейската организация по медикаментите, съгласно който страната ни е на осмо място по продажба на антибиотици за животни. Значи ли това, че българите ядат месо с антибиотици?
– Това значи напълно друго нещо и защото доста бързо излезе информация по какъв начин България е една от нечистите страни с антибиотици в месото, се наложи ние и Българската организация по сигурност на храните да опровергаваме изказванието. Въпросната информация по никакъв метод не значи, че ние ядем нечисти храни. Този отчет е на база цени и продажби, събрани от търговците на едро, за това какви ветеринарни артикули (включително антибиотици) се употребяват за лекуване на животните. В България от 2006 година, а и, несъмнено, преди този момент строго се съблюдават безусловно всички условия, когато едно животно би трябвало да бъде лекувано, това да се прави единствено с рецепта от ветеринарен доктор. В нея се споделя какъв би трябвало да е срокът на лекуване, количеството на употребения ветеринарно-медицински препарат и респективно какъв брой време, откакто завърши лекуването на животното, не могат да бъдат употребени артикули за пазара от него, в това число месо. Агенцията за сигурност на храните има годишни стратегии, които се дават на Европейската комисия, точно за потреблението на ветеринарно-медицинските препарати и контрола върху качеството на месото. Годишно у нас се взимат към 530 проби като от близо 300 проби, взети до края на септември, нямаме положителен резултат за антибактериални вещества. През 2016 година имаме единствено 1 положителна проба, а през 2015 година – 3, свързани с патици.
– В тази връзка по-ниско качество храни ли яде българинът? Продължават ли инспекциите на БАБХ на артикули, които се продават у нас и в Западна Европа?
– В момента не сме траяли инспекциите. Темата с двойния стандарт на храните се европеизира, бяха направени инспекции от Вишеградската четворка плюс България, Словения и Хърватия. В момента две от Прибалтийските страни също вършат свои инспекции на качеството на храните. Темата се разисква най-малко на три Съвета на министрите на Европейски Съюз, няколко форума, в това число и в Братислава преди месец, като посланието, което се излъчва от страните от Централна и Източна Европа, е че желаеме да имаме единно европейско, регулаторно законодателство, което да уреди този въпрос. Разговорите, които се водят в Европейския съвет са, че ще се изготви единна методология, на база на която да се вършат проби на храните в обособените страни. Какво направихме ние – закупихме храните, направихме параленост на съставките на етикетите, направихме органолептичен и физико-химичен разбор, както и ценови. При първата инспекция 20% от продуктите имаха разнообразни съставки и за наслада нямаше никакви промени отвън общоприетите отклонения във физико-химичния състав, което значи, че продуктите са качествени. Единствено ни тормозиха цените. При втората ни инспекция останаха някои подозрения в цените, само че пък имаше и артикули с много по-ниски стойности, продавани на нашия пазар. Заключението на този стадий, извършено и под мотото на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е, че не може да има двойно качество жители на Европейски Съюз и би трябвало да се търси решение за обединен стандарт на храните, продавани на европейския пазар.
– Промените в Закона за храните, които министерство на земеделието предложи, провокираха недоволството на част от бизнеса. Става въпрос за условието минералните води да носят името на извора, от където се добиват. Какво е вашето мнение?
– Това не е в компетенциите на министерство на земеделието, само че защото водите се водят в категорията „ храна “, ние сме транспонирали европейската инструкция в закона. В конректния случай има чисто търговски спор, който касае освен извора в Девин, само че и другите, където има повече от един концесионер на минералната вода. Ще има разисквания и оферти сред първо и второ четене на закона в Народното събрание и се надявам дебатът да бъде добре необорим и да се откри оптимално решение. Хубавото в Закона за храните е, че е квалифициран напълно с сектора, отразени са опциите за надзор на качеството и хигиеничните условия при продажбата и превозването нa тези артикули. Той се чака с огромно неспокойствие от сектора.
– Преди няколко дни се срещнахте с представители на огромни американски компании. В кои области има деклариран интерес за вложения у нас?
– Премиерът Борисов се срещна неотдавна с 12 американски компании, които желаят да влагат у нас. Има една компания, която все още оформя документалните си условия, и желае да влага доста огромна – деветцифрена сума в долари в земеделския отрасъл. Имаме предложения и за други срещи и чакаме вложения в българското земеделие. Всяка една инвестиция, освен от най-голямата стопанска система в света, каквато е Съединени американски щати, само че и инвестиции от страни на изток от България, е добре пристигнала, защото ще даде опция за по-високи технологии и качество на продукта. Предстои ни да организираме бизнес конгрес с Турция в края на месеца. Вече възобновяваме положителните взаимоотношения, в това число търговски и капиталови с турските ни сътрудници. Очакваме да подпишем и съглашения в региона на науката. Основната ни цел е да възстановим опцията за търговия на наедрял и малък рогат добитък и на кланично месо за Турция, защото от 2012 година то беше в сериозен застой. Вече сме изчистили ветеринарните документи и условия и към този момент стартираме реализацията на другите типове артикули.
– Като приказваме за непознати пазари какви ограничения предприе земеделското министерство за решение на казуса със възбраната на Китай да внася храни, съдържащи обичайния български вид роза „ Дамасцена “?
– Няма подобен проблем. Той беше преекспониран с неверни известия от други сътрудници от държавната администрация. В лист на нехранителните артикули, оповестен през 2010 година попада турската роза, а не българската „ Дамасцена “. Но всички наши артикули, които съдържат роза, неупоменато каква, не са имали и нямат сега проблем – това са локуми и желирани произведения най-вече. Независимо от всичко Министерство на земеделието, храните и горите кореспондира с Министерството на стопанската система, с цел да бъде включена в листата категорично розата „ Дамасцена “, която се отглежда у нас.
– Вече започнаха диалозите за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз 2020. Очаква се поради напускането на Англия бюджетът да бъде по-малък. Как ще се отрази това на българските аграрни производители?
– Има хипотези за по-малко пари. Сега главен е дебатът за многогодишната финансова рамка, която би трябвало да прегледа сюжетите за понижени доходи при сегашната обстановка и настоящи цени към 2017 година и, несъмнено, нуждата от финансиране на нови политики – като миграция и сигурност, за които до момента нямаше планувани средства. Това слага въпроса – дали ще се търсят нови източници на финансиране или способи за възстановяване на успеваемостта на разноските и тяхното понижение. Темата за бъдещия бюджет и по какъв начин да се разпредели той е политически въпрос на Европейския парламент и Съвета на Европа. Земеделският бранш застъпва тезата, че ОСП би трябвало да остане, тъй като е една от най-добре структурираните и най-масовата политика в Европейски Съюз. Има максимален бюджет – 410 милиарда евро за 7 години, което е близо 40% от бюджета на съюза за програмния интервал.
Затова е значимо да се реши – да се резервира равнището на финансиране и да се създадат разбори, в случай че има понижение, по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на европейските аграрни производители и по другите посоки. Защото сега има доста сериозен напън от Русия и Украйна, изключително при пшеницата, защото Русия се оказа най-големият производител на пшеница и даже надмина Съединени американски щати.
По дебата за селскостопанската политика не се чакат революционни промени, само че ще има най-различни насоки и то най-много за модернизацията й и опростяване на бюрокрацията. Всички чакаме официалното съобщение, което ще излезе на 15 ноември, по-късно главен приоритет на нашето европредседателство в частта земеделие ще бъде дебатът по какъв начин да бъдат дефинирани целите. И през месец май чакаме да излезе многогодишната финансова рамка, която да бъде прегледана от Европейска комисия и Екологичен потенциал.
Аз персонално направих съвсем всички вероятни срещи, в това число на най-високо равнище в Европейския парламент, с Европейската национална партия, с консерваторите и либералите, както и с комисарите и ръководителят на земеделската комисия в Европейска комисия, с които обсъдихме нашата визия за обща селскостопанската политика и бюджет. Земеделският бранш като цяло застава зад тезата, че равнището на финансиране би трябвало да бъде непокътнато с опростяване и рационализация, с цел да може секторът да е конкурентоспособен. Искането на новите страни членки е за по този начин нареченото доближаване на финансиране, тъй като в този момент равнищата на финансиране са разнообразни в старите страни членки и в страните от Централна и Източна Европа.
– Може ли да кажете какъв брой са изплатените средства за земеделие по линия на Европейски Съюз през тази година и каква помощ могат да чакат производителите ни през 2018 година?
– Нашите аграрни производители имат 800 млн. евро пакет за директни заплащания, което е таванът в този програмен интервал и това следва до 2020 година Стремим се в границите на декември да изплатим още веднъж главния пакет на така наречен непосредствено базово заплащане, това са към 500-600 млн. лева Надяваме се това да бъде направено до Коледа.
Успоредно с това има пакет от националния бюджет, който включва преходна помощ за отглеждането на животни, заплащанията за тютюна и държавните помощи, които да покрият браншове, където европейските средства не доближават. При първа опция изплатихме до бюджета преходната национална помощ за говедовъдството на 50%, а на овцевъдството на 70%.
По отношение на Програмата за развиване на селските региони заплащанията вървят рутинно, контрактувани досега са 30% от средствата, а изплатени са към 15 на 100.
– Как оценявате желанието на държавното управление да усили от 300 на 480 лева минималния размер на осигурителния приход за записаните аграрни производители и тютюнопроизводители от началото на 2018 година?
– Това е предложение на министъра на финансите, заложено в бюджета за идната година и концепцията световно е вярна. Защото при ниски осигурителни вноски, хората получават алегорична пенсия. В съответния случай би било добре в рамките сред първо и второ четене да се търси уравновесено решение и да не се стига таванът от 480 лева
– Въпреки че има още месец и половина до края на тази година, можете ли да обобщите каква беше тя за земеделския бранш?
– Беше сполучлива година по доста аргументи. Земеделието е мощен, добре построен бранш.
Тази година достигнахме 6 милиона тона годишна продукция от пшеница при по-малко рекултивирани площи. При царевицата също чакаме положителни добиви, само рапицата си остава на равнище от последните 2 години. Преди два дни правихме информация – близо 2,4 милиона тона зърно досега са изнесени, при 1,88 за предходната година.
Имахме добра година, в това число при плодовете – производството на кайсии е с 50% повече по отношение на предната, на малини също. Хубавото е, че цените в животновъдния бранш се стабилизираха. Проблемът с цените на млякото през предходната година, който беше за целия Европейски Съюз, повлия и сега има дефицит на качествено и хубаво овче и краве мляко в млекопреработвателните предприятия. Това води до повишение на цените на млечните артикули. Знаете маслото нарастна съвсем два пъти, нарастване има и при сирената и кашкавалите.
Имаше и разтърсвания – заболяванията по животните, замърсяването с фипронил – една европейска тематика, която нямаше по какъв начин да не засегне България. Продължават инспекциите и мониторингът на птицевъдните ферми. За страдание и птичият грип, открит към този момент в 21 европейски страни, в това число Сърбия и Македония и у нас повлия на цената на яйцата. Земеделският бранш е съпровoден с триумфи, само че няма по какъв начин да се избегнат заболявания или естествени бедствия.
Нашият посетител
Румен Порожанов е роден на 17 август 1964 година в София. Заемал е поста изпълнителен шеф на Държавна фирма “Земеделие ”. През 2014 година става министър на финансите в служебното държавно управление на проф. Георги Близнашки. Избран за министър на земеделието, храните и горите на 4 май 2017 година от 44-ото Народно заседание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ