Истина ли е, че Александър Дюма и Александър Пушкин са един и същи човек?
Има легенда, че великият съветски стихотворец Пушкин не е умрял от раните, получени по време на двубой, а е инсценирал гибелта си и е избягал във Франция, където почнал да написа романи под името Александър Дюма.
В Русия гибелта на известни персони постоянно е обгърната в легенди. Например, съгласно легендата, император Александър I в действителност не е починал като млад, а доживява до старини като пандизчия в сибирски манастир. Известният съветски публицист Николай Гогол пък бил заровен жив, тъй като изпаднал в латентен сън. Дъщерята на Николай II Анастасия оживяла след разстрела на царското семейство…
Участта на Пушкин също не е подмината. Парадоксално е, че съвсем 200 години след гибелта на поета към нея и до през днешния ден се появяват нови митове. В съветското интернет пространство към този момент 10 години, да вземем за пример, се популяризира хипотезата, че Александър Пушкин въобще не е починал, а е отишъл във Франция и е траял литературното си творчество като Александър Дюма (неговите романи в Русия са доста известни, а героите от „ Тримата мускетари “ познава безусловно всеки руснак).
Колкото и да е ненадейно, загадъчните съвпадения в биографиите на Пушкин и Дюма са доста. Преценете сами…
Последният двубой и тайното заравяне на Пушкин
Портрет на А.С. Пушкин, 1827, Орест Кипренский/Третяковска галерия/Свободни източници; Александър Дюма, 1855/Nadar/Museum of Fine Arts, Houston/Свободни източници
През 1836 година из Петербург потеглят клюки, че дамата на Пушкин – Наталия Гончарова, има спекулация с французина Жорж Дантес. Импулсивният Пушкин не може да понесе това огорчение и провокира Дантес на двубой. При него поетът е смъртно ранен и умира след два дни. Погребението му, обаче, е съвсем скрито.
Гибелта на първия стихотворец на страната за мнозина е покруса и потрес – жителите на Петербург са склонни да упрекват управляващите и светското общество за случилото се. Хиляди хора, пристигнали да се простят с починалия стихотворец в дома му, показват недоволството си. За да предотврати възможен протест, императорът заповядва да не се провежда обществено заравяне. На хората е казано, че прощаването с поета ще се състои в Исакиевския събор в Санкт Петербург, само че през нощта ковчегът с Пушкин е откаран в далечната Псковска губерния, охраняван от жандармерия. Пушкин е заровен там доста безшумно в манастир близо до фамилното му имение Михайловско. На погребението, в случай че не се броят жандармите, има единствено още един негов другар и двама прислужници.
Подобна гибел и заравяне дават храна за доста мечти и догатки. Освен това, в последните години от живота си, Пушкин постоянно се оплаква, че се усеща в невъзможност. Унизителна служба в двора и обвързване да върви по балове, комплицирани връзки с цар Николай I, големи задължения и отвращение на жена му да се откъсне от столичния живот и да се реалокира на село. От тази задънена улица има единствено два вероятни изхода: гибел или изгубване. Освен това, през целия си живот Пушкин нито един път не е пуснат да напусне страната, а доста желае да види Европа. Една от версиите на феновете на теориите на конспирациите е, че Пушкин е пратен в Париж от самия съветски цар като разузнавач под името Александър Дюма и в подмяна покрива задълженията му за 70 000 рубли (огромни пари за тези времена).
Може ли Пушкин да е станал Дюма?
Портрет на А.С. Пушкин, 1836/Пьотр Соколов/Всеруски музей на А.С. Пушкин, Санкт Петербург; Александър Дюма,1847 Francois Joseph Heim/Musée du Château de Versailles/Свободни източници
Пушкин владее съвършено френски език и първите му опити в писането са точно на него. Това значи, че на доктрина той е изцяло кадърен да написа френски романи. Освен това, всички най-известни романи на Дюма, които му носят литературна популярност („ Тримата мускетари “, „ Двайсет години по-късно “, „ Граф Монте Кристо “ и трилогията за Анри Наварски) са написани след „ гибелта “ на Пушкин – в средата на 1840-те.
Има още едно изумително съвпадане. През 1840 година под името на Дюма излиза романът „ Учител по фехтовка “. Действието се развива в Русия и разкрива познанията на създателя освен за топонимията на Санкт Петербург, само че и за съветските реалии по това време.
Според сюжета, създателят се натъква на записките на преподавател по фехтовка, преподаващ в Русия. Много от учениците му по-късно стават декабристи – участници във въстанието на аристократите в Санкт Петербург през 1825 година. Бунтът е сподавен, а декабристите са пратени в Сибир.
Темата за декабристите е мъчително близка на Пушкин, защото доста от тях са негови другари, а самият той не става един от тях, единствено тъй като по това време е в изгнание. Между другото, той по този начин и не основава произведение в прозаичност на съветски език, отдадено на тематиката.
Любопитно е също, че през 1860-те Дюма прави странствуване из Русия. Прекарва в столицата доста малко време и потегля за Кавказ (където е пътувал и Пушкин). Среща се и с прототипите на романа „ Учител по фехтовка “. Дюма има огромен интерес към съветската литература. Той превежда редица творби, в това число одата „ Волност “, отдадена на революционните настроения, поради които е пратен в изгнание, както и „ Герой на нашето време “ на различен популярен съветски стихотворец и публицист – Михаил Лермонтов. Говори се, че Дюма не знае съветски и му оказва помощ писателят Дмитрий Григорович (който е на половина французин).
Какво е общото сред Пушкин и Дюма?
Дюма и Пушкин имат доста общо. Например, и двамата са с африкански корени. Прадядото на Пушкин е сподвижникът на Петър I от Етиопия Абрам Ханибал, а баба му е чернокожа робиня от остров Хаити. „ Той приличаше на стихийна мощ, тъй като в него кипеше африканска кръв “, написа за Дюма биографът Андре Муроа. Нещо сходно споделят за Пушкин и неговите съвременници.
Освен това, те са съвсем връстници – Пушкин е роден през 1799 година, а Дюма – през 1802 година. И двамата са обременени от дисциплинираност и ограничавания, и двамата са буйни, импулсивни и необикновено обичат дамите, и двамата са изпадали в недружелюбност и заточение… А и единствено вижте портретите на двамата писатели – лицата им си наподобяват!
Дюма, 1828/Joseph-Benoît Guichard/Свободни източници; Пушкин, 1899/Константин Сомов/Свободни източници;
Почерците на писателите също си наподобяват подозрително…
Свободни източници
В изгода на тайната доктрина има и още един забавен факт – в романа „ Граф Монте Кристо “ основният воин се споделя Едмон Дантес (а „ килърът “ на Пушкин се споделя Жорж Дантес). Дантес на Дюма инсценира личната си гибел и се афишира за различен човек – граф Монте Кристо. Не е ли това намек от Пушкин? (И не е ли опит да бъде оневинен Жорж Дантес, който поклонниците на Пушкин ненавиждат и до през днешния ден?).
И в „ Евгений Онегин “ са разказани дуелът и гибелта на поета Ленски поради ревнивост, които съмнително наподобяват биографията на Пушкин.
Освен това, и двамата писатели са доста плодовити, и двамата обичат историята, романтизма, и двамата творят в разнообразни жанрове – пишат и драми, и романи, и стихове.
При мощно предпочитание, човек може и да повярва, че Пушкин е Дюма… Но си остава мистерия по какъв начин по този начин в края на 1820-те и началото на 1830-те (очевидно преди гибелта на Пушкин) на парижката сцена с триумф се слагат пиесите на Дюма – „ Дворецът на Анри III “, „ Антони “, „ Наполеон Бонапарт или тридесет години от историята на Франция “ и други? Както и за какво по време на пътешествието му из Русия никой не разпознава Пушкин у него.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
В Русия гибелта на известни персони постоянно е обгърната в легенди. Например, съгласно легендата, император Александър I в действителност не е починал като млад, а доживява до старини като пандизчия в сибирски манастир. Известният съветски публицист Николай Гогол пък бил заровен жив, тъй като изпаднал в латентен сън. Дъщерята на Николай II Анастасия оживяла след разстрела на царското семейство…
Участта на Пушкин също не е подмината. Парадоксално е, че съвсем 200 години след гибелта на поета към нея и до през днешния ден се появяват нови митове. В съветското интернет пространство към този момент 10 години, да вземем за пример, се популяризира хипотезата, че Александър Пушкин въобще не е починал, а е отишъл във Франция и е траял литературното си творчество като Александър Дюма (неговите романи в Русия са доста известни, а героите от „ Тримата мускетари “ познава безусловно всеки руснак).
Колкото и да е ненадейно, загадъчните съвпадения в биографиите на Пушкин и Дюма са доста. Преценете сами…
Последният двубой и тайното заравяне на Пушкин
Портрет на А.С. Пушкин, 1827, Орест Кипренский/Третяковска галерия/Свободни източници; Александър Дюма, 1855/Nadar/Museum of Fine Arts, Houston/Свободни източници
През 1836 година из Петербург потеглят клюки, че дамата на Пушкин – Наталия Гончарова, има спекулация с французина Жорж Дантес. Импулсивният Пушкин не може да понесе това огорчение и провокира Дантес на двубой. При него поетът е смъртно ранен и умира след два дни. Погребението му, обаче, е съвсем скрито.
Гибелта на първия стихотворец на страната за мнозина е покруса и потрес – жителите на Петербург са склонни да упрекват управляващите и светското общество за случилото се. Хиляди хора, пристигнали да се простят с починалия стихотворец в дома му, показват недоволството си. За да предотврати възможен протест, императорът заповядва да не се провежда обществено заравяне. На хората е казано, че прощаването с поета ще се състои в Исакиевския събор в Санкт Петербург, само че през нощта ковчегът с Пушкин е откаран в далечната Псковска губерния, охраняван от жандармерия. Пушкин е заровен там доста безшумно в манастир близо до фамилното му имение Михайловско. На погребението, в случай че не се броят жандармите, има единствено още един негов другар и двама прислужници.
Подобна гибел и заравяне дават храна за доста мечти и догатки. Освен това, в последните години от живота си, Пушкин постоянно се оплаква, че се усеща в невъзможност. Унизителна служба в двора и обвързване да върви по балове, комплицирани връзки с цар Николай I, големи задължения и отвращение на жена му да се откъсне от столичния живот и да се реалокира на село. От тази задънена улица има единствено два вероятни изхода: гибел или изгубване. Освен това, през целия си живот Пушкин нито един път не е пуснат да напусне страната, а доста желае да види Европа. Една от версиите на феновете на теориите на конспирациите е, че Пушкин е пратен в Париж от самия съветски цар като разузнавач под името Александър Дюма и в подмяна покрива задълженията му за 70 000 рубли (огромни пари за тези времена).
Може ли Пушкин да е станал Дюма?
Портрет на А.С. Пушкин, 1836/Пьотр Соколов/Всеруски музей на А.С. Пушкин, Санкт Петербург; Александър Дюма,1847 Francois Joseph Heim/Musée du Château de Versailles/Свободни източници
Пушкин владее съвършено френски език и първите му опити в писането са точно на него. Това значи, че на доктрина той е изцяло кадърен да написа френски романи. Освен това, всички най-известни романи на Дюма, които му носят литературна популярност („ Тримата мускетари “, „ Двайсет години по-късно “, „ Граф Монте Кристо “ и трилогията за Анри Наварски) са написани след „ гибелта “ на Пушкин – в средата на 1840-те.
Има още едно изумително съвпадане. През 1840 година под името на Дюма излиза романът „ Учител по фехтовка “. Действието се развива в Русия и разкрива познанията на създателя освен за топонимията на Санкт Петербург, само че и за съветските реалии по това време.
Според сюжета, създателят се натъква на записките на преподавател по фехтовка, преподаващ в Русия. Много от учениците му по-късно стават декабристи – участници във въстанието на аристократите в Санкт Петербург през 1825 година. Бунтът е сподавен, а декабристите са пратени в Сибир.
Темата за декабристите е мъчително близка на Пушкин, защото доста от тях са негови другари, а самият той не става един от тях, единствено тъй като по това време е в изгнание. Между другото, той по този начин и не основава произведение в прозаичност на съветски език, отдадено на тематиката.
Любопитно е също, че през 1860-те Дюма прави странствуване из Русия. Прекарва в столицата доста малко време и потегля за Кавказ (където е пътувал и Пушкин). Среща се и с прототипите на романа „ Учител по фехтовка “. Дюма има огромен интерес към съветската литература. Той превежда редица творби, в това число одата „ Волност “, отдадена на революционните настроения, поради които е пратен в изгнание, както и „ Герой на нашето време “ на различен популярен съветски стихотворец и публицист – Михаил Лермонтов. Говори се, че Дюма не знае съветски и му оказва помощ писателят Дмитрий Григорович (който е на половина французин).
Какво е общото сред Пушкин и Дюма?
Дюма и Пушкин имат доста общо. Например, и двамата са с африкански корени. Прадядото на Пушкин е сподвижникът на Петър I от Етиопия Абрам Ханибал, а баба му е чернокожа робиня от остров Хаити. „ Той приличаше на стихийна мощ, тъй като в него кипеше африканска кръв “, написа за Дюма биографът Андре Муроа. Нещо сходно споделят за Пушкин и неговите съвременници.
Освен това, те са съвсем връстници – Пушкин е роден през 1799 година, а Дюма – през 1802 година. И двамата са обременени от дисциплинираност и ограничавания, и двамата са буйни, импулсивни и необикновено обичат дамите, и двамата са изпадали в недружелюбност и заточение… А и единствено вижте портретите на двамата писатели – лицата им си наподобяват!
Дюма, 1828/Joseph-Benoît Guichard/Свободни източници; Пушкин, 1899/Константин Сомов/Свободни източници;
Почерците на писателите също си наподобяват подозрително…
Свободни източници
В изгода на тайната доктрина има и още един забавен факт – в романа „ Граф Монте Кристо “ основният воин се споделя Едмон Дантес (а „ килърът “ на Пушкин се споделя Жорж Дантес). Дантес на Дюма инсценира личната си гибел и се афишира за различен човек – граф Монте Кристо. Не е ли това намек от Пушкин? (И не е ли опит да бъде оневинен Жорж Дантес, който поклонниците на Пушкин ненавиждат и до през днешния ден?).
И в „ Евгений Онегин “ са разказани дуелът и гибелта на поета Ленски поради ревнивост, които съмнително наподобяват биографията на Пушкин.
Освен това, и двамата писатели са доста плодовити, и двамата обичат историята, романтизма, и двамата творят в разнообразни жанрове – пишат и драми, и романи, и стихове.
При мощно предпочитание, човек може и да повярва, че Пушкин е Дюма… Но си остава мистерия по какъв начин по този начин в края на 1820-те и началото на 1830-те (очевидно преди гибелта на Пушкин) на парижката сцена с триумф се слагат пиесите на Дюма – „ Дворецът на Анри III “, „ Антони “, „ Наполеон Бонапарт или тридесет години от историята на Франция “ и други? Както и за какво по време на пътешествието му из Русия никой не разпознава Пушкин у него.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ