Румен Радев видя консенсус след дебата: Нужни са промени в Конституцията
Има консенсус за самостоятелност на българския съд и самостоятелност на прокуратурата, за доста по-малка взаимозависимост от политически и други вмешателства. Така президентът Румен Радев заключи усещането си в края на срещата с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати, които предложения в президентството на спор за нуждата от промени в Конституцията.
Радев сподели, че всички гледни точки ще бъдат оценени от правния съвет, защото не може да се подхожда с лека ръка към главния закон.
" Виждам консенсус, че всички са уверени, че би трябвало да има смяна. Не приказвам за формата и обсега и дълбочината, по който ще се случи, само че би трябвало да има смяна, а тя би трябвало да засегне и Конституцията и всички закони, които би трябвало да бъдат обновени ", заключи президентът.
Той акцентира, че от Конституцията произтичат и всички останали закони. " Не съм последовател в Конституцията да се пипа случайно и с лека ръка. Това е материя, изискваща извънредно прецизиран разбор на риска и възможните последици ", акцентира президентът.
Не можем да стоим пасивни и настрана от динамичността на времето
По думите му българската Конституция е добра, демократична и уточни, че е първата демократична в Източна Европа след измененията. Той обаче напомни, че би трябвало да бъде регистрирано, че главният закон е бил направен в недостиг от време под натиска на събитията.
" Не можем да стоим пасивни и настрана от динамичността на времето, а тя е сериозна. Така че благодаря за това, че всички споделят тази нужда ", сподели президентът.
" Има консенсус за самостоятелност на българския съд и самостоятелност на прокуратурата, доста по-малка взаимозависимост от политически и други вмешателства. Въпросът е по какъв начин този консенсус ще бъде реализиран, с какви принадлежности. Мисля, че имаме консенсус и за самостоятелна конституционна тъжба ", добави още той.
Сред предложенията се чуха хрумвания да се вкара опция в законодателството за самостоятелна конституционна тъжба, за опция Върховният касационен съд или Конституционният съд да преглеждат претенции за следствие против основния прокурор, за още промени във Висшия правосъден съвет. Чуха се предложенията не пленумът, а единствено съдийската гилдия да избира ръководителите на висшите съдилища, президентът да има законодателна самодейност, както и да се ограничи въздействието на основния прокурор в прокурорската гилдия.
Предложенията на държавното управление за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и основаване на фигурата на " самостоятелен " прокурор, който да проверява основния, срещнаха сериозна рецензия от страна на неправителствените организации.
Много от участниците в дебата приканиха за понижаване на политическото въздействие в съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет и понижаване на въздействието на основния прокурор в прокурорската гилдия.
" Когато се приказва за Висшия правосъден съвет желая да обърна внимание, че той се назовава правосъден. Въпреки това от 25 члена 6 са определени от съдии. Те са малцинство в съдийската гилдия, в пленума са 6 от 25 съдии ", сподели Емил Дечев от Съюз на съдиите в България.
Необходимостта от пленум на Висш съдебен съвет е под въпрос
Според него би трябвало да се мисли за мястото на прокуратурата и за съотношението на квотите, както и дали е належащо да има пленум на Висшия правосъден съвет.
Дечев разяснява и предлагането при потребност да се проверява основният прокурор. Според него може сходно следствие да се води от арбитър от Върховния касационен съд, защото той ще има самостоятелност. " Той ще преценя по отношение на дадена тъжба дали основният прокурор да бъде притеглен като обвинен ", предложи Емил Дечев.
Той е на мнение, че би трябвало да се обмисли изцяло концепцията дали въобще е нужно да съществува пленум на Висш съдебен съвет и предложи основаването на съдийски и прокурорски препоръки.
" Не виждам безусловно никаква логичност прокурори и следователи да избират ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ", акцентира Дечев.
Нужно е да има ограничаване за пълномощията на основния прокурор, счита и Иванка Иванова от Фондация институт " Отворено общество ". Според нея би трябвало да се ускори ролята на министъра на правораздаването в контраст на основния прокурор.
Представителите на прокурорските и следователските организации подчертаха тезата на основния прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, че изваждането на прокуратурата от правосъдната система ще е " пагубно " и ще е удар по независимостта на обвинителите.
Парламентарната квота няма място в Съдебния съвет
Владислав Савов от Съюза на юристите акцентира, че въобще няма място за парламентарна квота във Висш съдебен съвет. " Съдебната власт не е самостоятелна при съществуването на подобен Висш съдебен съвет ", уточни Савов. По думите му прокурорската гилдия сега е " форма зад групово мнение да се скрият дейности, които несъмнено са еднолични ". Затова е нужно там да има хора отвън прокуратурата, в това число и представител на президента.
" Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото ", разяснява от своя страна някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева.
Съдия Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България прикани съдиите да имат думата и при кариерното израстване на прокурорите, тъй като прокуратурата е страна в процеса, до момента в който съдът би трябвало да е неутрален в оценката си, в това число и за работата на съответен обвинител.
Тя счита, че прокуратурата може да се ръководи по този начин, че да се ускори публичният надзор върху нея, да се изолира опцията на прокуратурата посредством естествената ѝ колаборация с изпълнителната власт (Министерството на вътрешните работи – бел. ред.) да влияе на съда.
© Георги Кожухаров
Президентът Румен Радев стартира съвещания за промени в Конституцията.
" Фокусирането на публичното мнение към прокуратурата не се отразява добре на тази система. Прокурорите са необикновен, забавен тип магистрати, тъй като са натоварени с доста действия, тяхната работа е комплицирана и виновна, независимостта на прокуратурата е витално значима ", акцентира от своя страна Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите в България.
" Мястото на прокуратурата е в правосъдната система, за мен това е най-голямата гаранция за независимостта й ", добави Иванов.
Петко Петков от Камарата на следователите в България също прикани следствието да не излиза от правосъдната система. " По Конституция и по Закона за правосъдната власт сме самостоятелни. Трябва да се откри разковничето по този начин, че да се отговори на европейските упования ", счита Петков.
За делене в оптималната степен на двете колегии във Висш съдебен съвет и понижаване на политическата квота се разгласи и Мария Йорданова от Центъра за проучване на демокрацията. Според нея препоръчаната опция за следствие на основния прокурор опонира на Конституцията и няма да сработи. Тя предложи орган отвън прокуратурата като да вземем за пример длъжностни лица, определени от Народното събрание да бъдат определяни за съответно следствие против основния прокурор, само че не и да се поддържа предопределение на началник на инспектората със 7-годишен мандат.
Изследване: Хората желаят президентът да назначава основен прокурор
Бранимир Ботев от Европейския институт за тактики и разбори уточни, че изследванията, които организацията е правила, демонстрират, че за хората най-приемливо е основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища да се назначават от президента. Вторият най-одобряван вид е това да става в кадрови орган, сходен на Висш съдебен съвет, само че без политическа квота. Третата алтернатива е директен избор от страна на жителите.
" Не би трябвало да се изоставя диалогът за мястото на прокуратурата. Той не е еднакъв на изваждането ѝ от правосъдната власт ", разяснява Биляна Гяурова от Българския институт за правни начинания. Според нея можем да приказваме за самостоятелност на държавното обвиняване – отвън изпълнителната и отвън правосъдната власт с надзор, осъществяващ се от законодателната власт.
От Центъра за законодателни оценки и законодателни начинания приканиха Конституционният съд да бъде зает към процедурата на следствие на основния прокурор по същия метод, по който е зает при импийчмънт на президента. Да се даде опция на Конституционен съд да назначи пъкъл хок следовател, а Висш съдебен съвет да поддържа делото също както Народното събрание поддържа делото по импийчмънта.
Изборът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се прави не от Пленума на Висш съдебен съвет, а от правосъдната квота, прикани адв. Деница Руканова от Антикорупционния фонд. Според нея за усилване на отчетността на основния прокурор ще спомогне и това министърът на правораздаването да ръководи съвещанията на прокурорската гилдия. Тя предложи опция произвеждане против основния прокурор да може да стартира по самодейност и на съдийската гилдия, а болшинството за това да се понижи. Сред предложенията на Антикорупционния фонд е и този да се усили политическата квота в прокурорската гилдия.
" Няма никакво подозрение, че мястото на прокуратурата не е в правосъдната власт, прокуратурата е част от процеса по същия метод, както и адвокатурата ", съобщи Емил Георгиев от Обединението на свободните юристи.
За директен избор на " тримата огромни " огромни в правосъдната власт, половината членове на Висш съдебен съвет и на всички членове на Инспектората към Висш съдебен съвет прикани и от своя страна Росен Миленов. Сред предложенията бяха и президентът да има законодателна самодейност – правото на несъгласие да бъде градивно и превърнато в самодейност.
В началото на полемиката Радев отговори на думите на Гешев и на Цацаров, като акцентира и че консултациите при президента напълно не целят нито да нападат или унищожат прокуратурата, нито пък дебатите имат за цел да обслужват нови политически партии, нови планове или идни избори. Това по думите на президента не е и главното предизвикателство, пред което е изправено държавното обвиняване, както съобщи Цацаров през вчерашния ден на церемонията по встъпването в служба на Иван Гешев.
Радев сподели, че всички гледни точки ще бъдат оценени от правния съвет, защото не може да се подхожда с лека ръка към главния закон.
" Виждам консенсус, че всички са уверени, че би трябвало да има смяна. Не приказвам за формата и обсега и дълбочината, по който ще се случи, само че би трябвало да има смяна, а тя би трябвало да засегне и Конституцията и всички закони, които би трябвало да бъдат обновени ", заключи президентът.
Той акцентира, че от Конституцията произтичат и всички останали закони. " Не съм последовател в Конституцията да се пипа случайно и с лека ръка. Това е материя, изискваща извънредно прецизиран разбор на риска и възможните последици ", акцентира президентът.
Не можем да стоим пасивни и настрана от динамичността на времето
По думите му българската Конституция е добра, демократична и уточни, че е първата демократична в Източна Европа след измененията. Той обаче напомни, че би трябвало да бъде регистрирано, че главният закон е бил направен в недостиг от време под натиска на събитията.
" Не можем да стоим пасивни и настрана от динамичността на времето, а тя е сериозна. Така че благодаря за това, че всички споделят тази нужда ", сподели президентът.
" Има консенсус за самостоятелност на българския съд и самостоятелност на прокуратурата, доста по-малка взаимозависимост от политически и други вмешателства. Въпросът е по какъв начин този консенсус ще бъде реализиран, с какви принадлежности. Мисля, че имаме консенсус и за самостоятелна конституционна тъжба ", добави още той.
Сред предложенията се чуха хрумвания да се вкара опция в законодателството за самостоятелна конституционна тъжба, за опция Върховният касационен съд или Конституционният съд да преглеждат претенции за следствие против основния прокурор, за още промени във Висшия правосъден съвет. Чуха се предложенията не пленумът, а единствено съдийската гилдия да избира ръководителите на висшите съдилища, президентът да има законодателна самодейност, както и да се ограничи въздействието на основния прокурор в прокурорската гилдия.
Предложенията на държавното управление за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и основаване на фигурата на " самостоятелен " прокурор, който да проверява основния, срещнаха сериозна рецензия от страна на неправителствените организации.
Много от участниците в дебата приканиха за понижаване на политическото въздействие в съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет и понижаване на въздействието на основния прокурор в прокурорската гилдия.
" Когато се приказва за Висшия правосъден съвет желая да обърна внимание, че той се назовава правосъден. Въпреки това от 25 члена 6 са определени от съдии. Те са малцинство в съдийската гилдия, в пленума са 6 от 25 съдии ", сподели Емил Дечев от Съюз на съдиите в България.
Необходимостта от пленум на Висш съдебен съвет е под въпрос
Според него би трябвало да се мисли за мястото на прокуратурата и за съотношението на квотите, както и дали е належащо да има пленум на Висшия правосъден съвет.
Дечев разяснява и предлагането при потребност да се проверява основният прокурор. Според него може сходно следствие да се води от арбитър от Върховния касационен съд, защото той ще има самостоятелност. " Той ще преценя по отношение на дадена тъжба дали основният прокурор да бъде притеглен като обвинен ", предложи Емил Дечев.
Той е на мнение, че би трябвало да се обмисли изцяло концепцията дали въобще е нужно да съществува пленум на Висш съдебен съвет и предложи основаването на съдийски и прокурорски препоръки.
" Не виждам безусловно никаква логичност прокурори и следователи да избират ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ", акцентира Дечев.
Нужно е да има ограничаване за пълномощията на основния прокурор, счита и Иванка Иванова от Фондация институт " Отворено общество ". Според нея би трябвало да се ускори ролята на министъра на правораздаването в контраст на основния прокурор.
Представителите на прокурорските и следователските организации подчертаха тезата на основния прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, че изваждането на прокуратурата от правосъдната система ще е " пагубно " и ще е удар по независимостта на обвинителите.
Парламентарната квота няма място в Съдебния съвет
Владислав Савов от Съюза на юристите акцентира, че въобще няма място за парламентарна квота във Висш съдебен съвет. " Съдебната власт не е самостоятелна при съществуването на подобен Висш съдебен съвет ", уточни Савов. По думите му прокурорската гилдия сега е " форма зад групово мнение да се скрият дейности, които несъмнено са еднолични ". Затова е нужно там да има хора отвън прокуратурата, в това число и представител на президента.
" Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото ", разяснява от своя страна някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева.
Съдия Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България прикани съдиите да имат думата и при кариерното израстване на прокурорите, тъй като прокуратурата е страна в процеса, до момента в който съдът би трябвало да е неутрален в оценката си, в това число и за работата на съответен обвинител.
Тя счита, че прокуратурата може да се ръководи по този начин, че да се ускори публичният надзор върху нея, да се изолира опцията на прокуратурата посредством естествената ѝ колаборация с изпълнителната власт (Министерството на вътрешните работи – бел. ред.) да влияе на съда.
© Георги Кожухаров
Президентът Румен Радев стартира съвещания за промени в Конституцията.
" Фокусирането на публичното мнение към прокуратурата не се отразява добре на тази система. Прокурорите са необикновен, забавен тип магистрати, тъй като са натоварени с доста действия, тяхната работа е комплицирана и виновна, независимостта на прокуратурата е витално значима ", акцентира от своя страна Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите в България.
" Мястото на прокуратурата е в правосъдната система, за мен това е най-голямата гаранция за независимостта й ", добави Иванов.
Петко Петков от Камарата на следователите в България също прикани следствието да не излиза от правосъдната система. " По Конституция и по Закона за правосъдната власт сме самостоятелни. Трябва да се откри разковничето по този начин, че да се отговори на европейските упования ", счита Петков.
За делене в оптималната степен на двете колегии във Висш съдебен съвет и понижаване на политическата квота се разгласи и Мария Йорданова от Центъра за проучване на демокрацията. Според нея препоръчаната опция за следствие на основния прокурор опонира на Конституцията и няма да сработи. Тя предложи орган отвън прокуратурата като да вземем за пример длъжностни лица, определени от Народното събрание да бъдат определяни за съответно следствие против основния прокурор, само че не и да се поддържа предопределение на началник на инспектората със 7-годишен мандат.
Изследване: Хората желаят президентът да назначава основен прокурор
Бранимир Ботев от Европейския институт за тактики и разбори уточни, че изследванията, които организацията е правила, демонстрират, че за хората най-приемливо е основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища да се назначават от президента. Вторият най-одобряван вид е това да става в кадрови орган, сходен на Висш съдебен съвет, само че без политическа квота. Третата алтернатива е директен избор от страна на жителите.
" Не би трябвало да се изоставя диалогът за мястото на прокуратурата. Той не е еднакъв на изваждането ѝ от правосъдната власт ", разяснява Биляна Гяурова от Българския институт за правни начинания. Според нея можем да приказваме за самостоятелност на държавното обвиняване – отвън изпълнителната и отвън правосъдната власт с надзор, осъществяващ се от законодателната власт.
От Центъра за законодателни оценки и законодателни начинания приканиха Конституционният съд да бъде зает към процедурата на следствие на основния прокурор по същия метод, по който е зает при импийчмънт на президента. Да се даде опция на Конституционен съд да назначи пъкъл хок следовател, а Висш съдебен съвет да поддържа делото също както Народното събрание поддържа делото по импийчмънта.
Изборът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се прави не от Пленума на Висш съдебен съвет, а от правосъдната квота, прикани адв. Деница Руканова от Антикорупционния фонд. Според нея за усилване на отчетността на основния прокурор ще спомогне и това министърът на правораздаването да ръководи съвещанията на прокурорската гилдия. Тя предложи опция произвеждане против основния прокурор да може да стартира по самодейност и на съдийската гилдия, а болшинството за това да се понижи. Сред предложенията на Антикорупционния фонд е и този да се усили политическата квота в прокурорската гилдия.
" Няма никакво подозрение, че мястото на прокуратурата не е в правосъдната власт, прокуратурата е част от процеса по същия метод, както и адвокатурата ", съобщи Емил Георгиев от Обединението на свободните юристи.
За директен избор на " тримата огромни " огромни в правосъдната власт, половината членове на Висш съдебен съвет и на всички членове на Инспектората към Висш съдебен съвет прикани и от своя страна Росен Миленов. Сред предложенията бяха и президентът да има законодателна самодейност – правото на несъгласие да бъде градивно и превърнато в самодейност.
В началото на полемиката Радев отговори на думите на Гешев и на Цацаров, като акцентира и че консултациите при президента напълно не целят нито да нападат или унищожат прокуратурата, нито пък дебатите имат за цел да обслужват нови политически партии, нови планове или идни избори. Това по думите на президента не е и главното предизвикателство, пред което е изправено държавното обвиняване, както съобщи Цацаров през вчерашния ден на церемонията по встъпването в служба на Иван Гешев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ