Цветана Манева с наградата на София
„ Има дами, които вършат нещата по-добри… просто като се появят. Има дами, които карат нещата да се случват. И дами, които ни карат да се усмихваме. Има дами с сексапил, разсъдък и мъдрост… Има дами, които трансформират света всеки ден… “ Това са думи на Съюза на артистите в България, с които изричат всеобщото удивление от гения на актрисата Цветана Манева. На 30 януари тя ще означи своя 80-годишен празник, а на 23 март, церемонията по връчването на премиите на 28-ия София Филм Фест, актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община като самопризнание за нейния принос към изкуството на киното.
Името на Цветана Манева е синоним за професионализъм, гений, омагьосване, магнетизъм и почит. Тя е актриса, учител, основател, изобретател, публично зает човек. Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е измежду най-големите звездни актриси на българското кино, с голям принос за развиването и високите художествени достижения на българския спектакъл.
Отдадеността на изкуството и влечението към сцената са закодирани в нея – тя е щерка на известния пловдивски трагичен артист Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „ Когато розите танцуват “. Въпреки че пътят й наподобява превдварително решен, у нея има известно съмнение дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният огромен преподавател в специалността е режисьорът Любен Гройс. „ Всичко, което съм, съм го научила от него, “ – споделя Цветана Манева. Много от нейните „ звездни “ функции са в постановки на Любен Гройс: Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „ Двамата веронци “, в пиесите на Константин Илиев. Най-важното изискване е да се открие казуса на героинята, който да стане и неин, и по този метод да се разкрие мисленето, говоренето и действието на облика. Това е „ здравият код “, който завещава Любен Гройс.
Кариерата на Цветана Манева стартира в Пловдивския трагичен спектакъл, където играе до 1979 година, по-късно се причислява към трупата на Театър „ Сълза и смях “ и е част от нея до 1991. Тя играе в постановки на Театър 199, на „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл, има над 50 функции в киното. Още като студентка дебютира на огромния екран с ролята на куманката Деница в „ Калоян “ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където дружно Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския спектакъл.
Голямо, справедливо самопризнание актрисата получава през 1973 година на Международния кинофестивал „ Златна роза “ за основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова „ Последна дума “. Тогава съветският режисьор Сергей Герасимов споделя, че най-голямото изобретение на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа премия, а по-късно влиза в спортната селекция в Кан. Това е съдбовна и щастлива година за актрисата, защото тогава среща пред ВИТИЗ своя сегашен брачен партньор и огромен артист Явор Милушев. Двамата се снимат във „ В началото на деня “, а особено за тях Любен Гройс слага „ Двама в люлката “. И се зареждат прелестни функции и партньорства. За нея незабравими са срещите с Иван Андонов в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “, а извънредно значима е и работата с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
През 70-те години Цветана Манева е извънредно дейна в киното. Влиза от филм във филм. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става национална артистка. Избрана е за народен представител в три Народното събрание – 7, 8 и 9-и.
Освен в емблематични български филми, трансформирали се в класики, Цветана Манева взе участие и в непознати продукции, снимани в България, като френския „ Брътвежите на родилката “, сръбския „ Нечиста кръв “, съветския „ Дон Кихот се завръща “, италианския „ Ловджийска чанта “, френско-канадско-белгийския „ Версенжеторикс “ на режисьора Режис Варние, разкрил София Филм Фест през 2001.
От 1995 година Цветана Манева е артистичен шеф на МТФ „ Варненско лято “. Легендарният френски сценарист Жан-Клод Кариер споделя за нея: „ Тя е актриса. Всъщност тя е звезда. Няма метод тази жена да бъде друга “. Режисьорът Георги Балабанов я кани да взе участие във кино лентата „ Досието Петров “, сниман по сюжет на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева стартира да преподава в Нов български университет и е удостоена с купата „ почетен професор “. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния лицей, открит през 1991 и кръстен на обичания й режисьор Любен Гройс. Цветана Манева желае да научи младежите да имат вяра в себе си, да са покрай човешките добродетели и да харесват себе си, тъй като „ по какъв начин ще те харесат в залата, в случай че ти не харесваш себе си “. Отговорност на специалността е да отговаряш на упованията на феновете.
На Варненския фестивал през 2004 година Цветана Манева получава „ Златна роза “ за изцяло творчество. През същата година е удостоена с медал „ Стара планина “ – първа степен; получава и огромната премия „ Икар “ на Съюза на артистите в България.
Името на Цветана Манева е синоним за професионализъм, гений, омагьосване, магнетизъм и почит. Тя е актриса, учител, основател, изобретател, публично зает човек. Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е измежду най-големите звездни актриси на българското кино, с голям принос за развиването и високите художествени достижения на българския спектакъл.
Отдадеността на изкуството и влечението към сцената са закодирани в нея – тя е щерка на известния пловдивски трагичен артист Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „ Когато розите танцуват “. Въпреки че пътят й наподобява превдварително решен, у нея има известно съмнение дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният огромен преподавател в специалността е режисьорът Любен Гройс. „ Всичко, което съм, съм го научила от него, “ – споделя Цветана Манева. Много от нейните „ звездни “ функции са в постановки на Любен Гройс: Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „ Двамата веронци “, в пиесите на Константин Илиев. Най-важното изискване е да се открие казуса на героинята, който да стане и неин, и по този метод да се разкрие мисленето, говоренето и действието на облика. Това е „ здравият код “, който завещава Любен Гройс. Кариерата на Цветана Манева стартира в Пловдивския трагичен спектакъл, където играе до 1979 година, по-късно се причислява към трупата на Театър „ Сълза и смях “ и е част от нея до 1991. Тя играе в постановки на Театър 199, на „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл, има над 50 функции в киното. Още като студентка дебютира на огромния екран с ролята на куманката Деница в „ Калоян “ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където дружно Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския спектакъл.
Голямо, справедливо самопризнание актрисата получава през 1973 година на Международния кинофестивал „ Златна роза “ за основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова „ Последна дума “. Тогава съветският режисьор Сергей Герасимов споделя, че най-голямото изобретение на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа премия, а по-късно влиза в спортната селекция в Кан. Това е съдбовна и щастлива година за актрисата, защото тогава среща пред ВИТИЗ своя сегашен брачен партньор и огромен артист Явор Милушев. Двамата се снимат във „ В началото на деня “, а особено за тях Любен Гройс слага „ Двама в люлката “. И се зареждат прелестни функции и партньорства. За нея незабравими са срещите с Иван Андонов в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “, а извънредно значима е и работата с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
През 70-те години Цветана Манева е извънредно дейна в киното. Влиза от филм във филм. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става национална артистка. Избрана е за народен представител в три Народното събрание – 7, 8 и 9-и.
Освен в емблематични български филми, трансформирали се в класики, Цветана Манева взе участие и в непознати продукции, снимани в България, като френския „ Брътвежите на родилката “, сръбския „ Нечиста кръв “, съветския „ Дон Кихот се завръща “, италианския „ Ловджийска чанта “, френско-канадско-белгийския „ Версенжеторикс “ на режисьора Режис Варние, разкрил София Филм Фест през 2001. От 1995 година Цветана Манева е артистичен шеф на МТФ „ Варненско лято “. Легендарният френски сценарист Жан-Клод Кариер споделя за нея: „ Тя е актриса. Всъщност тя е звезда. Няма метод тази жена да бъде друга “. Режисьорът Георги Балабанов я кани да взе участие във кино лентата „ Досието Петров “, сниман по сюжет на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева стартира да преподава в Нов български университет и е удостоена с купата „ почетен професор “. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния лицей, открит през 1991 и кръстен на обичания й режисьор Любен Гройс. Цветана Манева желае да научи младежите да имат вяра в себе си, да са покрай човешките добродетели и да харесват себе си, тъй като „ по какъв начин ще те харесат в залата, в случай че ти не харесваш себе си “. Отговорност на специалността е да отговаряш на упованията на феновете.
На Варненския фестивал през 2004 година Цветана Манева получава „ Златна роза “ за изцяло творчество. През същата година е удостоена с медал „ Стара планина “ – първа степен; получава и огромната премия „ Икар “ на Съюза на артистите в България.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ