Заменена от двойничка и избягала в САЩ? Истинската история на руската принцеса Анастасия
Има истории, в които имаме вяра толкоз мощно, че нищо не е способно да ни убеди в противното. Такава е историята на принцеса Анастасия - едно от петте деца на последния съветски цар Николай II, чиято мистериозна орис е въодушевила няколко кино лентата и книги още през 50-те години на XX век.
Анастасия била интелигентно, пламенно и буйно момиче, чийто живот минавал в щури игри и разкоша на двореца в Санкт Петербург. По време на Първата международна война точно радостният ѝ манталитет развеселявал потърпевшите бойци, а в останалото време пособия в лечебниците с каквото може макар нежната си възраст.
Животът в благоденствие обаче завършва ненадейно трагично в една кървава нощ през 1918 година Повече от век след варварската разпра с последния съветски цар и неговото семейство към момента липсват елементи от пъзела - избавена ли е била принцеса Анастасия, избягала ли е в чужбина и живяла ли е под непознато име?
Липса на харизма и управнически неуспех - по какъв начин Николай II обърна всички против фамилията си
Николай II води „ замразителна “ политика във време, когато в Русия упованията за промени стават все по-настойчиви, счита преподавателката от Историческия факултет на Софийски университет доцент доктор Тина Георгиева. Липсата на политически и публични промени, макар мощното публично предпочитание, отлагането на значими проблеми във времето и ограничение на всякаква социална интензивност навличат на съветския монарх гнева на прослойки-привърженици на монархията и даже радикализира умерените кръгове в обществото.
“Николай II се пробва да консервира политическата система в Русия и да я сложи, нагледно казано, под стъклен капак ”, изяснява за Vesti.bg доцент Георгиева. “За разлика от предшествениците си, Николай е колеблив, без визия, липсва му харизма, което също не работи в негова изгода ”, добавя тя.
Външнополитическите му провали в Руско-японската и Първата международна война в допълнение срутват доверието в императора и след повече от 300 години власт на династията се проправя пътят към революцията, довела до края на една империя и крах на цялото съветско царското родословие.
Ипатиевата къща на ужасите заплита низ от загадки
Революцията избухва през февруари 1917 година, царското семейство е арестувано под арест и отведено в Екатеринбург в къщата на инж. Николай Ипатиев. През нощта на 18 юли 1918 година по разпореждане на болшевишката власт 11 души, от които цялото царското семейство и техни доближени, са отведени в мазето на къщата, където са безмилостно разстреляни.
Поради неналичието на достоверна информация след ужаса в Ипатиевия дом, версиите за случилото се с Романови стартират да се роят. Смутните времена и събитие, което през днешния ден назоваваме дезинформация, завъртат колелото на догадките за “присъдата ” на Романови. Съветската преса постоянно получава объркваща комбинация от информация за случилото се със фамилията. В един миг се считало, че кралица Александрина и синът ѝ Алексей са към момента живи, различен път се твърдяло, че цялото семейство е живо и държано към момента в плен.
В годините се появяват очевидци, които дават разнопосочни данни. По показанията на тези основни очевидци излиза също, че едно или две от петте деца са избавени и по-късно изведени от страната. Така във времето най-вече спекулации се завъртат към името на княгиня Анастасия и по-малкия ѝ брат Алексей.
Същинско развиване по случая има чак през 1993 година с разкритието на всеобщ гроб, в който са открити 9 тела, хипотетично на императорската фамилия. “Всъщност всеобщият гроб е открит няколко години по-рано, през 1979 година от геолога Александър Авдонин и писателя Гелий Рябов, само че откритието им е непокътнато в загадка ”, прецизира доцент Георгиева.
През идващите години са направени голям брой проучвания. Въз основа на тях се удостоверява, че седем от откритите общо 11 тела принадлежат към една фамилна група - на Романови.
Къде обаче са Анастасия и Алексей и дали в действителност са оживели?
Какво кара хората да имат вяра, че Анастасия е жива?
“Първо, самите управляващи в Москва дълго време отхвърлят убийството. След изтезанието те в началото настояват, че императорското семейство е живо, а по-късно, че не знаят каква е тяхната орис ”, споделя доцент Георгиева и добавя, че през 1922 година министърът на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Георгий Чичерин декларира, че дъщерите на императора живеели в Съединени американски щати.
Така през годините се раждат редица легенди, свързани с невръстната княгиня. Според един от известните разкази при изтезанието в мазето патроните отскачали от тялото на Анастасия, защото носила корсет с пришити диамантени и перлени бижута, а това я е опазило жива.
Според доцент Георгиева най-разпространеният мит за принцеса Анастасия е, че е избавена от боец, който ѝ оказва помощ да избяга от Русия или че е сменена по-рано и при изтезанието е убита нейна заместничка. Най-вероятно въпросният боец е Рудолф Лахер, един от гардовете по време на изтезанието, който приживе споделя, че когато подготвяли заравянето на телата, окървавената Анастасия се пробудила и той ѝ оказал помощ да избяга.
“Новината за оцеляването на императора или на някой от неговите наследници би имала забележителен резултат върху голямата, само че неединна съветска емиграция. Това би било тласък за сближение към една идея и за продължение на битката против руската власт в Русия ”, изяснява доцент Георгиева.
Много хора ловко се възползват от “отварянето на малката врата ”, че наследници на императора са живи по чисто користни аргументи. Както в едноименната приключенска анимация от 1997 година, по този начин и в действителния живот се появяват дами от всички краища на света, представящи се за изгубената Анастасия.
Ако съумеят да потвърдят своя генезис, тези хора имат шанса да претендират за наследството на императора, считан за най-богатия човек за времето си и още “възможност да бъдеш приет за част от съветската, а по този метод и от европейската аристокрация, с последвалите от това авторитет и въздействие ”, добавя историчката от СУ. Така мнозина пробват шанса си.
Претендентки за короната
Анна Андерсън и Юджиния Смит остават в историята като най-известните дами, представяли се в миналото са оживялата принцеса.
Историята на Анна Андерсън стартира в една психиатрична клиника в Берлин, където попада след опит за самоубийство. По това време тя е наричана “Мис Неизвестна ” (Fräulein Unbekannt), поради забулената тайнственост към нейното име и генезис.
Една от многото хипотетични истории от предишното на Анна е, че един ден в лечебното заведение различен пациент познал в нея съветската княгиня, в което тя самата повярвала. Освен приликата в имената и съветския ѝ акцент, наподобява Анна била наясно с много елементи от живота на Анастасия.
Новината бързо се разчула и с Анна се срещат родственици и близки на императорската фамилия. Сред тях е и учителят от съветския царски двор Пиер Жилиар. Първоначално той вижда аналогия сред Анна и Анастасия, само че по-късно отхвърля това да е неговата възпитаничка. Впоследствие всички се сплотяват към решението, че откритото в Берлин момиче не е Анастасия, само че все пак ѝ е обезпечен добър живот до края на дните ѝ.
Години откакто Анна умира излиза наяве, че тя е полска работничка във фабрика на име Франциска Шанцковска, която получава голям брой пострадвания и загуба на паметта след детонация във фабриката. През целия си живот Анна в никакъв случай не се отхвърля от претенцията си, че е Анастасия.
През 1963 година украинската писателка и художничка Юджиния Смит (Евгения Драбек Сметиско), емигрантка в Съединени американски щати от 1929 година, подхваща пътешестване до издателство в Чикаго, където предава ръкопис, за който твърди, че е написан и персонално предаден от принцеса Анастасия.
Издателството подхожда много скептично към този роман и взема решение да подложи Юджиния на детектор на лъжата. Тя се проваля на теста, а като причина за този неуспех писателката показва още по-невероятна причина - че тя самата е Анастасия.
“Евгения Смит съумява доста да усъвършенства финансовото си състояние. Новината за царствения ѝ генезис води до внезапно повишаване на цените на нейните картини ”, споделя още доцент Георгиева. До края на живота си украинската емигрантка отхвърли да бъде осъществено ДНК проучване, което изрично да потвърди истинността на историята ѝ.
Българската диря
В заплетената драма с съветската херцогиня има и недоказана българска диря. Наследница на последния съветския император е живяла и в България, най-малко по думите на жителите на казанлъшкото село Габарево. Макар да не се среща информацията “двойничката ” сама да се е представяла за Анастасия Николаевна Романова, години след гибелта ѝ локалните поданици още считат, че точно изгубената Анастасия се е заселила в българското село след революцията от предишния век.
По разкази през 1922 година в селото идва госпожица, показала се с името Елеонора Крюгер. Освен че била добре образована, Елеонора имала маниери на дама със знатно родословие, учила селските деца да рисуват и свирят на пиано. Няколко месеца след нея идва и един 18-годишен юноша - Георгий Павлович Жудин., който госпожа Нора приютява в дома си.
Габаревци описват за близката сестринска връзка сред двамата, макар че публична роднинска връзка липсвала. Поради ред други сходства сред двамата заселници и историята на изчезналите съветски наследници, жителите на селото считат, че точно Анастасия и Алексей, избавени от болшевиките, са се заселили в подбалканското селце.
Обратно в Русия и развръзката
През 2007 година сензация провокира разкриването на различен гроб, близо до първия от 1991 година, с тела на момче и момиче, за които се допуска, че са на изчезналите царски деца. Обгорените остатъци евентуално са на най-малките Алексей и Анастасия.
“Въз основа на направените тогава генетични експертизи следственият комитет към генералната прокуратура на Русия публично удостоверява, че откритите остатъци от тела са на престолонаследника Алексей и на неговата сестра. За това способства анализът на гена на хемофилията - болестта, от което е страдал синът на императора ”, прецизира доцент Георгиева.
Въпреки безапелационните доказателства по случая през последните десетилетия, за доста хора приказката на принцеса Анастасия не е завършила в онази трагична нощ, а като Аня от филмчето на Дисни, някъде, в миналото е намерила семейство и спокоен живот. В истории като тази истината е въпрос на религия.
Още от създателя:
Анастасия била интелигентно, пламенно и буйно момиче, чийто живот минавал в щури игри и разкоша на двореца в Санкт Петербург. По време на Първата международна война точно радостният ѝ манталитет развеселявал потърпевшите бойци, а в останалото време пособия в лечебниците с каквото може макар нежната си възраст.
Животът в благоденствие обаче завършва ненадейно трагично в една кървава нощ през 1918 година Повече от век след варварската разпра с последния съветски цар и неговото семейство към момента липсват елементи от пъзела - избавена ли е била принцеса Анастасия, избягала ли е в чужбина и живяла ли е под непознато име?
Липса на харизма и управнически неуспех - по какъв начин Николай II обърна всички против фамилията си
Николай II води „ замразителна “ политика във време, когато в Русия упованията за промени стават все по-настойчиви, счита преподавателката от Историческия факултет на Софийски университет доцент доктор Тина Георгиева. Липсата на политически и публични промени, макар мощното публично предпочитание, отлагането на значими проблеми във времето и ограничение на всякаква социална интензивност навличат на съветския монарх гнева на прослойки-привърженици на монархията и даже радикализира умерените кръгове в обществото.
“Николай II се пробва да консервира политическата система в Русия и да я сложи, нагледно казано, под стъклен капак ”, изяснява за Vesti.bg доцент Георгиева. “За разлика от предшествениците си, Николай е колеблив, без визия, липсва му харизма, което също не работи в негова изгода ”, добавя тя.
Външнополитическите му провали в Руско-японската и Първата международна война в допълнение срутват доверието в императора и след повече от 300 години власт на династията се проправя пътят към революцията, довела до края на една империя и крах на цялото съветско царското родословие.
Ипатиевата къща на ужасите заплита низ от загадки
Революцията избухва през февруари 1917 година, царското семейство е арестувано под арест и отведено в Екатеринбург в къщата на инж. Николай Ипатиев. През нощта на 18 юли 1918 година по разпореждане на болшевишката власт 11 души, от които цялото царското семейство и техни доближени, са отведени в мазето на къщата, където са безмилостно разстреляни.
Поради неналичието на достоверна информация след ужаса в Ипатиевия дом, версиите за случилото се с Романови стартират да се роят. Смутните времена и събитие, което през днешния ден назоваваме дезинформация, завъртат колелото на догадките за “присъдата ” на Романови. Съветската преса постоянно получава объркваща комбинация от информация за случилото се със фамилията. В един миг се считало, че кралица Александрина и синът ѝ Алексей са към момента живи, различен път се твърдяло, че цялото семейство е живо и държано към момента в плен.
В годините се появяват очевидци, които дават разнопосочни данни. По показанията на тези основни очевидци излиза също, че едно или две от петте деца са избавени и по-късно изведени от страната. Така във времето най-вече спекулации се завъртат към името на княгиня Анастасия и по-малкия ѝ брат Алексей.
Същинско развиване по случая има чак през 1993 година с разкритието на всеобщ гроб, в който са открити 9 тела, хипотетично на императорската фамилия. “Всъщност всеобщият гроб е открит няколко години по-рано, през 1979 година от геолога Александър Авдонин и писателя Гелий Рябов, само че откритието им е непокътнато в загадка ”, прецизира доцент Георгиева.
През идващите години са направени голям брой проучвания. Въз основа на тях се удостоверява, че седем от откритите общо 11 тела принадлежат към една фамилна група - на Романови.
Къде обаче са Анастасия и Алексей и дали в действителност са оживели?
Какво кара хората да имат вяра, че Анастасия е жива?
“Първо, самите управляващи в Москва дълго време отхвърлят убийството. След изтезанието те в началото настояват, че императорското семейство е живо, а по-късно, че не знаят каква е тяхната орис ”, споделя доцент Георгиева и добавя, че през 1922 година министърът на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Георгий Чичерин декларира, че дъщерите на императора живеели в Съединени американски щати.
Така през годините се раждат редица легенди, свързани с невръстната княгиня. Според един от известните разкази при изтезанието в мазето патроните отскачали от тялото на Анастасия, защото носила корсет с пришити диамантени и перлени бижута, а това я е опазило жива.
Според доцент Георгиева най-разпространеният мит за принцеса Анастасия е, че е избавена от боец, който ѝ оказва помощ да избяга от Русия или че е сменена по-рано и при изтезанието е убита нейна заместничка. Най-вероятно въпросният боец е Рудолф Лахер, един от гардовете по време на изтезанието, който приживе споделя, че когато подготвяли заравянето на телата, окървавената Анастасия се пробудила и той ѝ оказал помощ да избяга.
“Новината за оцеляването на императора или на някой от неговите наследници би имала забележителен резултат върху голямата, само че неединна съветска емиграция. Това би било тласък за сближение към една идея и за продължение на битката против руската власт в Русия ”, изяснява доцент Георгиева.
Много хора ловко се възползват от “отварянето на малката врата ”, че наследници на императора са живи по чисто користни аргументи. Както в едноименната приключенска анимация от 1997 година, по този начин и в действителния живот се появяват дами от всички краища на света, представящи се за изгубената Анастасия.
Ако съумеят да потвърдят своя генезис, тези хора имат шанса да претендират за наследството на императора, считан за най-богатия човек за времето си и още “възможност да бъдеш приет за част от съветската, а по този метод и от европейската аристокрация, с последвалите от това авторитет и въздействие ”, добавя историчката от СУ. Така мнозина пробват шанса си.
Претендентки за короната
Анна Андерсън и Юджиния Смит остават в историята като най-известните дами, представяли се в миналото са оживялата принцеса.
Историята на Анна Андерсън стартира в една психиатрична клиника в Берлин, където попада след опит за самоубийство. По това време тя е наричана “Мис Неизвестна ” (Fräulein Unbekannt), поради забулената тайнственост към нейното име и генезис.
Една от многото хипотетични истории от предишното на Анна е, че един ден в лечебното заведение различен пациент познал в нея съветската княгиня, в което тя самата повярвала. Освен приликата в имената и съветския ѝ акцент, наподобява Анна била наясно с много елементи от живота на Анастасия.
Новината бързо се разчула и с Анна се срещат родственици и близки на императорската фамилия. Сред тях е и учителят от съветския царски двор Пиер Жилиар. Първоначално той вижда аналогия сред Анна и Анастасия, само че по-късно отхвърля това да е неговата възпитаничка. Впоследствие всички се сплотяват към решението, че откритото в Берлин момиче не е Анастасия, само че все пак ѝ е обезпечен добър живот до края на дните ѝ.
Години откакто Анна умира излиза наяве, че тя е полска работничка във фабрика на име Франциска Шанцковска, която получава голям брой пострадвания и загуба на паметта след детонация във фабриката. През целия си живот Анна в никакъв случай не се отхвърля от претенцията си, че е Анастасия.
През 1963 година украинската писателка и художничка Юджиния Смит (Евгения Драбек Сметиско), емигрантка в Съединени американски щати от 1929 година, подхваща пътешестване до издателство в Чикаго, където предава ръкопис, за който твърди, че е написан и персонално предаден от принцеса Анастасия.
Издателството подхожда много скептично към този роман и взема решение да подложи Юджиния на детектор на лъжата. Тя се проваля на теста, а като причина за този неуспех писателката показва още по-невероятна причина - че тя самата е Анастасия.
“Евгения Смит съумява доста да усъвършенства финансовото си състояние. Новината за царствения ѝ генезис води до внезапно повишаване на цените на нейните картини ”, споделя още доцент Георгиева. До края на живота си украинската емигрантка отхвърли да бъде осъществено ДНК проучване, което изрично да потвърди истинността на историята ѝ.
Българската диря
В заплетената драма с съветската херцогиня има и недоказана българска диря. Наследница на последния съветския император е живяла и в България, най-малко по думите на жителите на казанлъшкото село Габарево. Макар да не се среща информацията “двойничката ” сама да се е представяла за Анастасия Николаевна Романова, години след гибелта ѝ локалните поданици още считат, че точно изгубената Анастасия се е заселила в българското село след революцията от предишния век.
По разкази през 1922 година в селото идва госпожица, показала се с името Елеонора Крюгер. Освен че била добре образована, Елеонора имала маниери на дама със знатно родословие, учила селските деца да рисуват и свирят на пиано. Няколко месеца след нея идва и един 18-годишен юноша - Георгий Павлович Жудин., който госпожа Нора приютява в дома си.
Габаревци описват за близката сестринска връзка сред двамата, макар че публична роднинска връзка липсвала. Поради ред други сходства сред двамата заселници и историята на изчезналите съветски наследници, жителите на селото считат, че точно Анастасия и Алексей, избавени от болшевиките, са се заселили в подбалканското селце.
Обратно в Русия и развръзката
През 2007 година сензация провокира разкриването на различен гроб, близо до първия от 1991 година, с тела на момче и момиче, за които се допуска, че са на изчезналите царски деца. Обгорените остатъци евентуално са на най-малките Алексей и Анастасия.
“Въз основа на направените тогава генетични експертизи следственият комитет към генералната прокуратура на Русия публично удостоверява, че откритите остатъци от тела са на престолонаследника Алексей и на неговата сестра. За това способства анализът на гена на хемофилията - болестта, от което е страдал синът на императора ”, прецизира доцент Георгиева.
Въпреки безапелационните доказателства по случая през последните десетилетия, за доста хора приказката на принцеса Анастасия не е завършила в онази трагична нощ, а като Аня от филмчето на Дисни, някъде, в миналото е намерила семейство и спокоен живот. В истории като тази истината е въпрос на религия.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ