Под дъжда: Тати, 3 левчета за мъничко не ми стигат…
Има истории от всекидневието, които са в положение да разтопят и най-коравосърдечния субект на планетата. Една такава история споделя в обществената мрежа консуматор, чиято идентичност ще запазим в загадка. Защото не е значимо кой, а какво и по какъв начин се пробва да ни опише. Запазен е истинският правопис на създателя. Пригответе си носни кърпички и четете:
Чакам си след работа трамвая на „ Съдебна палата ”. Вали дъжд и си дебилствам, мъчейки се да ям… капките… Не преднамерено, само че до ушите ми доближава диалог.
– Тати, ти всяка заран ми даваш по 3 левчета. Трябва да ти призная, че за мъничко не ми стигат.
Обръщам се по посока на признанието. Дребосък на към 9-10 е хванал за ръка Баща си и си чакат трамвая.
– Знам, че са малко, Дани. Знам. Много скърбя. Много, доста скърбя. Но може би ще почна втора работа скоро. Петък и събота ще бъда нощен надзирател, в случай че ме одобрят. И ще се опитам да ти давам към този момент по 5 лв.. Ужасно доста скърбя, Дани…
Поглеждам Бащата в очите. За момент. Един подобен момент, но не за секунда. А един подобен момент за стотна-стотна-стотна от секундата. Вали в очите му… Вали тъга… Вали безсилие… Валят болки…
– Тати, но аз не желая да ми даваш по повече левчета.
– Как по този начин, Дани? Не те разбирам.
– Нали мама има рожден ден в събота?
– Да.
– От 3 седмици икономисвам от джобните. От 3 седмици не съм си купувал сокче. Взимам си единствено по един хот-дог или по един кроасан. Спестил съм 22 левчета. Като ми дадеш на следващия ден и в петък по 3 левчета – половината ще ги спестя. И ще ми станат 25 левчета. Но няма да ми доближават 7 левчета, тати.
– За какво събираш парички, Дани?
– За рождения ден на мама. Вече няколко пъти с нея минаваме около един магазин. По пътя за огромната детска площадка, онази с многото катерушки. Сещаш ли се, че преди нея има един магазин за облекла?
– Да, сещам се.
– И мама 2 пъти се спря, с цел да погледа една блузка. През витрината я гледаше. После минахме други дни още 2 пъти. Вече не се спираше пред витрината, само че я гледаше, до момента в който подминавахме. Една бяла блузка. Тя коства 32 левчета. Знам, тъй като имаше табелка с цена. Много желая да я купя блузката за мама. За рождения ѝ ден.
Поглеждам отново в очите Бащата. Има толкоз доста ДЪНО в очите му. Но има още повече ПОЛЕТ в очите му…
– Дани, не желая да пестиш на следващия ден и в петък от джобните. Ще ти дам паричките, които не ти доближават. И ще минем с теб да купим блузката за мама.
– Не, тати, и на следващия ден, и в петък, ще спестя половината от джобните. 7 левчета ще ми трябват. Само 7 левчета. Аз знам, че вие с мама си купувате облекла от втората приложимост до нас. И просто желая мама да си има една блузка не от втората приложимост.
– Откъде знаеш, Дани?
– Казаха ми.
– Кой ти сподели?
– Няма значение. Казаха ми. Едни деца в учебно заведение ми споделиха. Просто не разбирам за какво и на мен не ми купувате оттова.
– Защото те обичаме.
– Но аз отново ще ви обичам, колкото и в този момент.
Има толкова-толкова-толкова доста ДЪНО в очите на Бащата. Но има безобразно-безобразно-безобразно повече ПОЛЕТ в очите му…
– Ти си най-хубавото дете на света, Дани.
– Не съм, тати. Ако бях – щях да се сетя по-рано да икономисвам парички. И освен за този път. А и за отминалите 2 години. Откакто ми даваш джобни. В първи и втори клас трябваше да се сетя. Рисувах и на двама ви за рождените дни рисунки с флумастери. Но не се бях сетил да икономисвам. Чак в този момент, в трети клас.
Бащата прегръща Сина си. Ама го прегръща-прегръща-прегръща. Боже, каква прегръдка само… Боже, каква Прегръдка с основно „ П ”…
– Тати, за какво плачеш?
– Не рева, Дани. Просто ми влязоха няколко капки дъжд в очите. Обичам те, сине! Толкова доста те обичам, сине!
Пристига петицата. Отваря порти. Качвам се. Дани и Баща му остават на спирката. Явно са за 8-цата… Трамваят потегля. Валя. Не, дори не валя. А се разтичам… Не ми пука, че има хора в трамвая. Имам доста минуси. Но не съм прочувствен неработоспособен. Никога не съм бил. Никога няма и да бъда. И не ме е позор от сълзите…
Послепис 1: На някои Деца не им доближават 7 левчета, с цел да купят блузки за рождените дни на Майките си. Такива Деца сами се лишават от сокчета. Защото могат да обичат. Защото могат да обичат доста. Защото могат да обичат пъклен доста. Защото могат да обичат безобразно пъклен много… И, да, подиграват им се в учебно заведение. Че не пият сокчета. И, да, подиграват им се в учебно заведение. Че нямат по 10-20 лв. джобни дневно. И, да, подиграват им се в учебно заведение. Подиграват им се, тъй като Майките и Бащите им си купуват облекла от втората приложимост. Кои им се подиграват ли? Едни други деца. Едни други деца, които получават за рождените си дни умалени модели на джиповете на бащите си. Защо им се подиграват ли? Питайте бащите им. Питайте и майките им… Питайте и криворазбраната народна власт.
Послепис 2: Скъпи г-да и г-жи (г-ци) политици, би било повече от отлично, в случай че продаваха тоалетна хартия с вашите физиономии. Аз персонално бих си купувал единствено такава… Скъпа, г-жо (или г-це) криворазбрана народна власт, би било повече от отлично, в случай че продаваха тоалетна хартия и с твоя лик… Аз, персонално, единствено нея бих употребил.
Послепис 3: Любов за Теб, Дани! Любов и за Баща ти! Любов и за Майка ти! Респект за вас! Нямам СЕМЕЙСТВО. Не съм женен. Даже и гадже си нямам. Но някой безоблачен ден… Някой доста безоблачен ден… Някой пъклен доста безоблачен ден се надявам да я срещна. Нея. Хлапачката си. И да си създадем Дете. Дете, което дружно да отгледаме и възпитаме. Дете, като с твоята ценностна система, Дани! Обич & Любов за Теб, Дани!
Снимката е илюстративна.
