Чудо в Стара Загора: Спасиха 101-годишния дядо Ангел с уникална безкръвна операция
Има истории, които ни връщат вярата освен в чудесата, само че и в златните ръце на българските лекари. Една такава история се разиграва през последните дни в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „ Проф. доктор Стоян Киркович “ в Стара Загора. Главни герои в нея са 101-годишният Ангел Неделчев от ямболското село Воденичане и началникът на отделението – проф. доктор Даниел Вълчев, съобщи БГНЕС.
Всичко стартира с битов случай. Дядо Ангел, който кара своята 102-ра година, към момента е преносим и деятелен. В дома си обаче получава прилошаване, залита и пада тежко върху печката.
„ Като ме настигна, пък поизпъна и право на печката... Прегърнах печката ", споделя с типичното си възприятие за комизъм възрастният мъж, макар болката.
Ситуацията обаче е сериозна. Той е превозен по неотложност от Ямбол в Университетската болница в Стара Загора в извънредно тежко положение. Диагнозата е страшна даже за млад организъм, а камо ли за столетник: четири счупени ребра, раздрана плевра и остра кръвозагуба от близо 1500 мл.
Тук се намесват опитът и смелостта на проф. доктор Даниел Вълчев и неговия екип. Пред лекарите стои голяма алтернатива – пациентът е с тежка дихателна непълнота, а напредналата му възраст прави цялостната анестезия смъртоносно рискована.
„ На тази възраст, с тази патология, в случай че пациентът беше подложен на оперативна процедура под обща упойка, най-вероятно изходът нямаше да бъде удобен “, изяснява проф. Вълчев. „ Трудно можем да раздишаме белия дроб след апаратна вентилация при пациент на 101 години “, прибавя той.
Решението е новаторско и щадящо – така наречен „ single incision “ видеоасистирана хирургия. Или казано на наличен език – безкръвна интервенция единствено през един дребен отвор от 3-4 см, осъществена с локална анестезия.
„ Това е мини инвазивна техника. Пациентът дължи живота си на това, че използвахме този способ, заобикаляйки рисковете на общата упойка “, споделя с професионално задоволство хирургът. Операцията минава сполучливо, кръвта е евакуирана, а белият дроб – освободен.
Дядо Ангел не е инцидентен човек. Животът му е минал в тежък физически труд, който очевидно е калил тялото и духа му.
„ Работил е единствено тежка работа. Като стартираме от копаене, блъскане на камъни на ръка едно време, когато се правеше пътят за Котел “, споделя племенникът му, който е неразделно до него. Бил е още каруцар и цели 21 години пастир.
Самият дядо Ангел си спомня времената, когато с ръцете си е градил пътища и мостове: „ Чукаш камъни на ръка... И на Свети Никола до Белово един мост направихме. “
Днес, единствено няколко дни след тежката намеса, столетникът към този момент се възвръща. „ По-добре е, популярност Богу “, споделя той непретенциозно от болничното легло.
Успешната интервенция води освен до излекуване, само че и до ненадейно другарство сред професора и пациента.
„ Станаха огромни другари към този момент “, усмихва се племенникът на потърпевшия. „ След като го изпишем, той още веднъж ще си отиде на село и ще си върви самичък. Приготвили сме му дори нова патеричка тук от болничното заведение – за спомен “.
Проф. Вълчев не крие гордостта си от екипната работа: „ Не са доста хирурзите в света, които оперират пациент, каращ 102-рата си година. За нас това беше предизвикателство, приключило сполучливо. "
Методиката, приложена при дядо Ангел, скоро ще бъде разказана и в нов учебник по гръдна хирургия под егидата на Българска академия на науките. Така казусът на жилавия столетник от Воденичане ще послужи за урок на бъдещите медици – урок за това, че когато нововъведението срещне човещината, възрастта е просто цифра.
А ние пожелаваме на дядо Ангел бързо да се върне вкъщи и да споделя още дълго по какъв начин е „ преборил “ печката благодарение на старозагорските лекари.
