Има и малки пациенти, които са с постковид синдром по

Има и дребни пациенти, които са с постковид синдром във връзка с психологичното здраве, сподели началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “

„ Нараства броят на болните с тревожни разстройства и с меланхолия, което беше особено както за времето на пандемията и изолацията, по този начин и като последица от самия COVID-19 “, съобщи пред БНР проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “ в Световния ден на психологичното здраве.

70% от хората с психологични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лекуване в една от 12-те държавни психиатрии, не е обезпечено продължаващо лекуване и грижа в общността, стана ясно по време на полемика в София, отдадена на депресията. По прогнози на Световната здравна организация, до 2030 година това психологично разстройство ще се трансформира в причина №1 за загуба на работоспособност.

„ Психиатричното здраве в годините у нас е подценено. Това е моето наблюдаване през последните години и когато ме питат какво би трябвало да се промени, споделям, че няма едно решение, а проблемите са сложни, само че е извънредно време да се помогне и на хората с психологични проблеми, и на хората които се грижат за тях “, посочи началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “.

През 2021 година осъществените психиатрични прегледи са 25 000 повече от тези през 2019 година, сочат данните на Националния център по публично здраве и разбори. Драстично са се нараснали и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Увеличено е търсенето на успокоителни средства, като продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Със 150% повече са позвъняванията за помощ на горещите телефонни линии за потърпевши от домашно принуждение.

1/3 от всички случаи с тежка меланхолия са с лечебно резистентна меланхолия, които не се повлияват от актуалните антидепресанти, показват още експертите. При тези заболели се регистрират 50 % повече сърдечно-съдови болести, рискът от злокачествени болести е 29 %, повишен е суицидният риск, а 38-50% от тях са с влошено качество на живот.

И макар огромната заболеваемост, след лекуване в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лекуване и грижи в общността. Всички психиатрични услуги, отвън 12-те държавни психиатрии, са напълно частни, като единствено 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна процедура, което затруднява тежко достъпа на пациентите.

„ Медицинската и обществената грижа в България са разграничени и липсва работеща система, която да прави оценка обективно положението на хората с психологични болести и техните потребности “, удостовери по време на профилирания конгрес в столицата началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “.

„ COVID-19 се потвърди, че може да влияе непосредствено върху централната нервна система. При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “ попаднаха хора с психологични разстройства, откакто са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолираност, което усили тяхната тревога, опасения, боязън от заразяване, нарушавания в съня, сложна централизация. Повечето от тези разстройства са краткотрайни и те се преодоляват, хората се възвръщат. Някои попадат и в болничното заведение при нас, лекуваме ги с разнообразни способи “, разясни още проф. Миланова.

По думите ѝ към този момент се приказва за Коронавирус потомство, а децата също са били " жертви " на онлайн образованието. Има и дребни пациенти, които са с постковид синдром във връзка с психологичното здраве, добави тя.

„ От пандемията наследихме най-много страха и нежеланието да поддържаме връзка, данните демонстрират и повишаване на домашното принуждение, злоупотребата с алкохол и психоактивни субстанции “, сподели още проф. Миланова.