Защо трябва да се махнете от този, който ви е причинил болка
Има хора които ви харесват, само че които са „ нездравословни “ за вас, без значение от това съществени ли са връзките ви или са просто следващата спекулация.
В тези хора има някаква ненаситна неотразимост, а точно в това, че са сякаш покрай вас, само че в това време незадоволително близо.
Може би сте паднали в лице в калта, само че това не е за първи, както и за финален път.
Обичате мига когато на телефона ще ви светне името навръх този човек. Готови сте на всичко, единствено с цел да видите нейната или неговата усмивка. Когато не сте дружно, чакате да видите този взор, с който тя или той ви гледа.
Но гледате в нейния или неговия взор и въобще не виждате отражението, което ви се желае да видите.
Виждате в това отражение чувство за раздалеченост, което ви приказва за това, че тя или той няма да са до края с вас и в никакъв случай няма да бъдат, колкото и да го желаете.
Тя или той могат да кажат, че сте прелестни и на вас ви се исска да повярвате в това, тъй като думите създават някакво усещане у нас – или предизвикват болежка, или подаряват благополучие.
Част от вас търси болката, която ви дава този човек. Това е комплициран цикъл „ напред-назад “, обвързван с този човек, нямате силата да спрете да се връщате към него или нея. Вие чакате смяна в този човек.
„ Може би този път в действителност ще бъде друго “, казвате на себе си с упорита доверчивост. Отново затваряте очи за всичко.
Разбирате прелестно какво се случва, какви последици ще има от протичащото се и тъй като това е неприятно за вас.
Прекрасно знаете разликата сред тези, за които сте преди всичко и за кого сте просто допълнение.
В последна сметка нормално здравият разум побеждава, само че постоянно за това би трябвало доста време. Емоциите ви удрят с голата истината право в лицето, тъй като прекомерно бързо сте се предали пред желанието си да го/я прегърнете.
Предполагам, че това може да бъде възприето като уязвимост или прочувствена незрялост, тъй като до известна степен е тъкмо такова.
споделят ни в никакъв случай да не се съгласяваме на по-малко, в сравнение с заслужаваме.
Тогава за какво просто нее следваме този съвет? Защо се изкушаваме да се отдадем напълно на човек, който по никакъв начин не ни цени по този начин както заслужаваме?
Може би това просто ни прави по-човечни, глупави от една страна, хранещи се с вяра от друга, уязвими и в това време упорити.
Умишлено не се вслушваме в препоръките на нашите другари, въпреки изцяло да осъзнаваме вредата от тази дълго чакана целувка. Всичко, което ни е нужно, е да ни желаят по този начин мощно, както ние желаеме тях.
Но аз считам, че даже да не може да контролирате своите усеща, то вие към момента може да управляват това по какъв начин другите хора се отнасят с вас.
Иска ни се мощно да имаме вяра, че хората могат да се трансформират поради нас, само че би трябвало да погледнем истината в очите, това в никакъв случай няма да стане. Важно е да го разберете и приемете.
Въпросът е в това какъв брой дълго може да търпите всичко това, а част от решениетп се заключава в осъзнаването на своите лимити и на това какво в действителност ви е належащо. Всичко това не е елементарно, само че в последна сметка вашето благополучие е единствено във вашите ръце.
Някои хора, без значение от това какъв брой мощно ни притеглят, не си заслужават.
