Има хора, които спят спокойно и дълбоко, събуждайки се отпочинали

Има хора, които спят умерено и надълбоко, събуждайки се отпочинали и заредени с сила. Но има и други – за които нощта се трансформира в време за мисли, подозрения и паники. Събуждането измежду нощ за тях не е малко спиране на съня, а миг, в който мозъкът стартира да „ работи на цялостни обороти “.

При някои това се случва рядко, само че при други – съвсем всяка нощ. Сънят им става накъсан, а чувството за отмора – все по-далечно. Както изяснява психологът Кристен Стоун, експерт по поведенческа медицина на съня, даже осем часа сън, в случай че са фрагментирани, не са по-полезни от четири часа непрестанен сън.

Когато тишината усилва мислите

Една от главните аргументи тревогата да се ускорява през нощта е неналичието на разсейващи фактори. През деня вниманието ни е заето – работа, задължения, диалози. Това ни разрешава краткотрайно да „ заглушим “ терзанията си.

Когато обаче настъпи нощта и всичко утихне, мозъкът остава самичък с мислите си. Именно тогава нерешените проблеми изплуват на повърхността. Опитите да ги пренебрегваме постоянно имат противоположен резултат – колкото повече се опитваме да не мислим за нещо, толкоз по-настойчиво то се връща. Психолозите разказват това като резултат, сходен на „ снежна топка “, при който тревожните мисли се натрупват и усилват.

Биологията също има думата

Освен психическите аргументи, има и чисто биологични фактори. Невропсихологът Санам Хафийз изяснява, че през нощта организмът ни е по-уязвим към тревога.

Ключова роля тук играе амигдалата – част от мозъка, обвързвана със страха и прочувствените реакции. Тя става по-чувствителна в положение на отмалялост, което прави реакциите ни по-силни и постоянно по-ирационални.

Изследвания демонстрират, че точно през нощта сме по-склонни към отрицателни мисли и прочувствени крайности. Това може да изясни за какво дребни проблеми, които денем наподобяват управляеми, измежду нощ се трансформират в източник на съществено безпокойствие.