В главната роля: Ламари, душата на „Чамбао”
Има хора, които сияят, провокират усмивка и чувство за лекост.
Цялото й име е Мария дел Мар Родригес Карнеро, само че целия свят я познава като Ламари. Тя е сърцето и гласа на испанската група „ Чамбао”. В петък в София българската аудитория си сподели довиждане с групата на последния им концерт, само че това не е край, а ново начало.
В Малага с нея разговаряха репортерът на bTV Марина Евгениева и операторът Павел Баев.
Животът ни е срещнал няколко пъти. В България на концертите на „ Чамбао”, а към този момент и в родната ѝ Малага на брега на морето. Дошла е с двете си кучета Лоло и Луа, които назовава „ децата ми”. Започваме със смях, с цел да се върнем към началото, да разровим спомените, да погледнем горчилката, само че и насладата и фантазиите, сбъднати и нови.
– Не ми харесва да бъда в основната роля! Въпреки, че съм се посветила на тази специалност не обичам да съм в основната роля, показа си какво си предизвиквам. Точно поради това се пробвам да пиша в трето лице или в центъра да е някакво възприятие, не аз самата. Опитвам се нещата да бъдат малко по генерални, тъй като считам, че всички хора са идентични и се стремим към едно и също и то е да бъдем щастливи, нали?
– Кои са твоите най-щастливи или най-особени мемоари с „ Чамбао”?
– Особени моменти има доста. Най-вече, когато нещата минаха от това да бъдем четирима към това да бъда една в групата. Защото „ Чамбао” стартира като занимание. В началото нямаше „ Чамбао”, имаше единствено песни, песни основани като занимание. След работа се събирахме, свирехме и пеехме, само че нищо особено, просто в моята къща или в някое ъгълче на плажа.
Постепенно обаче нещата започнаха да се трансформират от занимание в специалност. Започна един интервал, в който всеки трябваше да реши дали ще изостави работата си, с цел да се посвети на това. Така стартира в действителност и нашата разлъка.
Всеки стартира да преценя до каква степен желае да стигне с това занимание. Една специалност като тази би трябвало в действителност да я харесваш, тя е обвързвана с доста часове самотност, доста. През по-голямата част от времето си самичък. Трябва да ти харесва да пътуваш, тъй като се пътува супер доста. Трябва да ти харесва да срещаш нови хора. Трябва да не се възгордяваш, тъй като другояче нещата стават доста неприятни.
Разривът пристигна през 2005. През тази година се случват две доста значими неща за Ламари. Излиза албумът „ Poquito a poco” на „ Чамбао” и тя научава страшната вест, че има рак на гърдата.
– Здравето ми е най-важното. Това беше единствената ми мисъл тогава. Изоставих всичко за към 3 месеца. За това време ми направиха интервенция, минах курс химиотерапия и видях, че мога да надживея заболяването. Видях, че музиката, пътуванията и всичко може да ми оказват помощ. Музиката оказва помощ. Помага да преминеш през една болест, меланхолия и каквото и да е. Помага. Може би още тогава е бил моментът да трансформира името от „ Чамбао” на „ Мари”, само че не ми хрумна. Единственото, което желаех, беше да работя, тъй като лекарят ми сподели, че няма да умра от това, някой ден ще умра от нещо друго, само че не от този израстък, тъй че аз продължих с „ Чамбао”.
След лекуването Ламари стартира турне и дружно със сестра си Аурора написва книгата „ Обичай живота, въпреки че от време на време боли”, отдадена на битката с рака, което се трансформира в нейна идея. Продължава да работи на цялостни обороти и към този момент има 8 албума.
– Когато направиш нова ария, запишеш я и я пуснат по радиото да вземем за пример, какво чувстваш?
– Носи ти наслада. Това е един чудноват миг, тъй като е малко биполярен. Особено е, тъй като си казваш – оле, това аз ли съм? И в никакъв случай не ти се коства обикновено, казваш си – Стига, бе, каква изненада! След това чувстваш наслада и то не наслада, тъй като са я пуснали по радиото, а поради този съответен миг. Напоследък обаче най-малко по множеството радиостанциите в Испания не пускат доста от музиката, която се основава в страната. Всички, които вършим турнета, положителни турнета, не мегаломански, само че положителни, множеството от нас не ги пускат по радиото в Испания, нито по малкия екран, тъй че не може да схванеш какъв вид музика има в страната, няма го салдото. По-голямата част от музиката, която върви по радиото и малкия екран са групи и актьори, които са на върха с продажбите си. Те обаче не са единствените. Има доста, доста хора в Испания, които вършат музика, които се занимават с изкуство, рисуват, снимат филми с доста малко запаси, вършат фотоси, само че в Испания в културата не се влагат доста пари, както и в опазването на здравето и образованието. А тъкмо поддържането на опазването на здравето, образованието и културата е доста значимо за развиването на хората, за опазването и развиването на хората.
– Така е освен в Испания.
– Така е, само че аз приказвам за Испания. За останалите знам, само че знам малко, не доста. Обаче като знам какво става в Испания си представям какво е на открито. Опитвам се да съм наясно какво става по света, само че не пресилвам. Защото ме втриса. Не го върша, с цел да се вардя, само че виждам да не пресилвам с информацията, с цел да не откача. Не считам, че щом нещо е показано по малкия екран би трябвало да го одобрявам и да се съгласявам. Аз преценям по своите критерии.
Смятам, че най-хубавата алтернатива да схванеш какво става по света е да пътуваш. Много по-добре в сравнение с да го гледаш по малкия екран. Ако можеш, спестяваш парички и пътуваш. Така ще можеш да схванеш от вътрешната страна какво става във всяка страна, от личен опит. Обаче би трябвало да имаш пари.
Винаги съм казвала, че най-добре изхарчените пари в този живот са за пътувания. Най-добре изхарчените пари. Не за учене, не за лекари, не за храна... И то в случай, че боготворя храната.
Пътуването е най-хубавото учебно заведение за съзнанието, най-малко за мен е по този начин.
Пред Ламари има нов път. Предрече го сама с последния си албум „ Нуево Сикло” – нов цикъл. За него тя работи с продуцента Едуардо Кабра, половината от паметната пуерториканска група „ Кайе 13”. Идеята на Ламари е да отстрани вечно етикета фламенко чил от своята музика. На обложката на албума се вижда нейното тяло, а посланието на фотографията е „ Отпуснете се, позволете си да си живеете живота без да се тревожите какво ще кажат другите”.
– Какво не се трансформира в никакъв случай в твоята музика?
– Това, което не се трансформира в никакъв случай в моята музика са любовта и уважението, които усещам към всяка ария, към всеки миг, в който се сътворява, в който се ражда тази ария, все още, в който подава глава и вижда света. Любовта и уважението към музиката в никакъв случай не се трансформират.
– Как пишеш песните си? Първо идват думите или музиката...
– Всяка по друг метод. Има някои, които са просто мисли, които някой ден съм написала в някоя тетрадка или в телефона си. Обичайно нещата, за които пея и пиша са живота, гибелта, това да си човек. Когато чета текстовете виждам, че множеството са за това.
Харесва ми, когато нещо напира от вътрешната страна и както споделям аз – да го повърна и това е. Не да се дълбая, да диря нещо, което да звучи съвременно. Ето да вземем за пример „ Мокри документи”. Не написах тази ария, тъй като бежанците, които се опитваха да пресекат морето бяха тематика в новините. Умряха прекомерно доста хора и не престават да умират, а и това продължава прекомерно дълго. Написах тази ария, тъй като ми пристигна от вътрешната страна и тъй като има доста хора познати и непознати, които за жалост са претърпели това злощастие.
След концерта на „ Чамбао” в София следва огромното прощаване с испанската аудитория при започване на идната година в Мадрид. После Ламари стартира работа по новите си песни дружно с мултиинструменталиста, композитор, артист и неин доста обичан другар Мигел Кампейо.
– Изпитваш ли боязън или не? Какво чувстваш?
– Страх усещах преди време, когато взех решение, че е пристигнало времето за последния концерт на „ Чамбао”, с цел да стартира новата кариера на Ламари като солист. Но в последно време не изпитвам боязън, нямам самообладание това да се случи. Вярвам, че цикълът на „ Чамбао” стигна до своя край. Не ме е боязън какво ще се случи, тъй като каквото и да стане ще бъде хубаво. Така че най-много изпитвам доста вяра, доста повече от боязън.
– И последно, защо мечтаеш в живота?
– Мечти... Ами, бленувам хората, които обичам да не умират и аз също. Имам доста фантазии, някои от тях са свързани с музиката, а някои с живота ми.
Мечтая да пътувам, да съм повече със фамилията си, желае ми се още да се срещам с нови хора. Не знам, желая да направя доста неща. Обаче – без напрежение, само че и без да спирам. Иска ми се да върша всичко, което ми се прииска, което открия.
Сега да вземем за пример се изучавам да изсвирвам на ханг, тъй като това е един инструмент, който влезе в живота ми преди доста време, само че не съм свирила на него. Обаче ми подариха един ханг и това доста ме радва. Разбира се, новите песни също. С Мигел Кампейо. Много съм удовлетворена, истината е, че съм доста удовлетворена. Семейството ми е добре, кучетата ми са добре. Какво повече мога да желая?
-->
Цялото й име е Мария дел Мар Родригес Карнеро, само че целия свят я познава като Ламари. Тя е сърцето и гласа на испанската група „ Чамбао”. В петък в София българската аудитория си сподели довиждане с групата на последния им концерт, само че това не е край, а ново начало.
В Малага с нея разговаряха репортерът на bTV Марина Евгениева и операторът Павел Баев.
Животът ни е срещнал няколко пъти. В България на концертите на „ Чамбао”, а към този момент и в родната ѝ Малага на брега на морето. Дошла е с двете си кучета Лоло и Луа, които назовава „ децата ми”. Започваме със смях, с цел да се върнем към началото, да разровим спомените, да погледнем горчилката, само че и насладата и фантазиите, сбъднати и нови.
– Не ми харесва да бъда в основната роля! Въпреки, че съм се посветила на тази специалност не обичам да съм в основната роля, показа си какво си предизвиквам. Точно поради това се пробвам да пиша в трето лице или в центъра да е някакво възприятие, не аз самата. Опитвам се нещата да бъдат малко по генерални, тъй като считам, че всички хора са идентични и се стремим към едно и също и то е да бъдем щастливи, нали?
– Кои са твоите най-щастливи или най-особени мемоари с „ Чамбао”?
– Особени моменти има доста. Най-вече, когато нещата минаха от това да бъдем четирима към това да бъда една в групата. Защото „ Чамбао” стартира като занимание. В началото нямаше „ Чамбао”, имаше единствено песни, песни основани като занимание. След работа се събирахме, свирехме и пеехме, само че нищо особено, просто в моята къща или в някое ъгълче на плажа.
Постепенно обаче нещата започнаха да се трансформират от занимание в специалност. Започна един интервал, в който всеки трябваше да реши дали ще изостави работата си, с цел да се посвети на това. Така стартира в действителност и нашата разлъка.
Всеки стартира да преценя до каква степен желае да стигне с това занимание. Една специалност като тази би трябвало в действителност да я харесваш, тя е обвързвана с доста часове самотност, доста. През по-голямата част от времето си самичък. Трябва да ти харесва да пътуваш, тъй като се пътува супер доста. Трябва да ти харесва да срещаш нови хора. Трябва да не се възгордяваш, тъй като другояче нещата стават доста неприятни.
Разривът пристигна през 2005. През тази година се случват две доста значими неща за Ламари. Излиза албумът „ Poquito a poco” на „ Чамбао” и тя научава страшната вест, че има рак на гърдата.
– Здравето ми е най-важното. Това беше единствената ми мисъл тогава. Изоставих всичко за към 3 месеца. За това време ми направиха интервенция, минах курс химиотерапия и видях, че мога да надживея заболяването. Видях, че музиката, пътуванията и всичко може да ми оказват помощ. Музиката оказва помощ. Помага да преминеш през една болест, меланхолия и каквото и да е. Помага. Може би още тогава е бил моментът да трансформира името от „ Чамбао” на „ Мари”, само че не ми хрумна. Единственото, което желаех, беше да работя, тъй като лекарят ми сподели, че няма да умра от това, някой ден ще умра от нещо друго, само че не от този израстък, тъй че аз продължих с „ Чамбао”.
След лекуването Ламари стартира турне и дружно със сестра си Аурора написва книгата „ Обичай живота, въпреки че от време на време боли”, отдадена на битката с рака, което се трансформира в нейна идея. Продължава да работи на цялостни обороти и към този момент има 8 албума.
– Когато направиш нова ария, запишеш я и я пуснат по радиото да вземем за пример, какво чувстваш?
– Носи ти наслада. Това е един чудноват миг, тъй като е малко биполярен. Особено е, тъй като си казваш – оле, това аз ли съм? И в никакъв случай не ти се коства обикновено, казваш си – Стига, бе, каква изненада! След това чувстваш наслада и то не наслада, тъй като са я пуснали по радиото, а поради този съответен миг. Напоследък обаче най-малко по множеството радиостанциите в Испания не пускат доста от музиката, която се основава в страната. Всички, които вършим турнета, положителни турнета, не мегаломански, само че положителни, множеството от нас не ги пускат по радиото в Испания, нито по малкия екран, тъй че не може да схванеш какъв вид музика има в страната, няма го салдото. По-голямата част от музиката, която върви по радиото и малкия екран са групи и актьори, които са на върха с продажбите си. Те обаче не са единствените. Има доста, доста хора в Испания, които вършат музика, които се занимават с изкуство, рисуват, снимат филми с доста малко запаси, вършат фотоси, само че в Испания в културата не се влагат доста пари, както и в опазването на здравето и образованието. А тъкмо поддържането на опазването на здравето, образованието и културата е доста значимо за развиването на хората, за опазването и развиването на хората.
– Така е освен в Испания.
– Така е, само че аз приказвам за Испания. За останалите знам, само че знам малко, не доста. Обаче като знам какво става в Испания си представям какво е на открито. Опитвам се да съм наясно какво става по света, само че не пресилвам. Защото ме втриса. Не го върша, с цел да се вардя, само че виждам да не пресилвам с информацията, с цел да не откача. Не считам, че щом нещо е показано по малкия екран би трябвало да го одобрявам и да се съгласявам. Аз преценям по своите критерии.
Смятам, че най-хубавата алтернатива да схванеш какво става по света е да пътуваш. Много по-добре в сравнение с да го гледаш по малкия екран. Ако можеш, спестяваш парички и пътуваш. Така ще можеш да схванеш от вътрешната страна какво става във всяка страна, от личен опит. Обаче би трябвало да имаш пари.
Винаги съм казвала, че най-добре изхарчените пари в този живот са за пътувания. Най-добре изхарчените пари. Не за учене, не за лекари, не за храна... И то в случай, че боготворя храната.
Пътуването е най-хубавото учебно заведение за съзнанието, най-малко за мен е по този начин.
Пред Ламари има нов път. Предрече го сама с последния си албум „ Нуево Сикло” – нов цикъл. За него тя работи с продуцента Едуардо Кабра, половината от паметната пуерториканска група „ Кайе 13”. Идеята на Ламари е да отстрани вечно етикета фламенко чил от своята музика. На обложката на албума се вижда нейното тяло, а посланието на фотографията е „ Отпуснете се, позволете си да си живеете живота без да се тревожите какво ще кажат другите”.
– Какво не се трансформира в никакъв случай в твоята музика?
– Това, което не се трансформира в никакъв случай в моята музика са любовта и уважението, които усещам към всяка ария, към всеки миг, в който се сътворява, в който се ражда тази ария, все още, в който подава глава и вижда света. Любовта и уважението към музиката в никакъв случай не се трансформират.
– Как пишеш песните си? Първо идват думите или музиката...
– Всяка по друг метод. Има някои, които са просто мисли, които някой ден съм написала в някоя тетрадка или в телефона си. Обичайно нещата, за които пея и пиша са живота, гибелта, това да си човек. Когато чета текстовете виждам, че множеството са за това.
Харесва ми, когато нещо напира от вътрешната страна и както споделям аз – да го повърна и това е. Не да се дълбая, да диря нещо, което да звучи съвременно. Ето да вземем за пример „ Мокри документи”. Не написах тази ария, тъй като бежанците, които се опитваха да пресекат морето бяха тематика в новините. Умряха прекомерно доста хора и не престават да умират, а и това продължава прекомерно дълго. Написах тази ария, тъй като ми пристигна от вътрешната страна и тъй като има доста хора познати и непознати, които за жалост са претърпели това злощастие.
След концерта на „ Чамбао” в София следва огромното прощаване с испанската аудитория при започване на идната година в Мадрид. После Ламари стартира работа по новите си песни дружно с мултиинструменталиста, композитор, артист и неин доста обичан другар Мигел Кампейо.
– Изпитваш ли боязън или не? Какво чувстваш?
– Страх усещах преди време, когато взех решение, че е пристигнало времето за последния концерт на „ Чамбао”, с цел да стартира новата кариера на Ламари като солист. Но в последно време не изпитвам боязън, нямам самообладание това да се случи. Вярвам, че цикълът на „ Чамбао” стигна до своя край. Не ме е боязън какво ще се случи, тъй като каквото и да стане ще бъде хубаво. Така че най-много изпитвам доста вяра, доста повече от боязън.
– И последно, защо мечтаеш в живота?
– Мечти... Ами, бленувам хората, които обичам да не умират и аз също. Имам доста фантазии, някои от тях са свързани с музиката, а някои с живота ми.
Мечтая да пътувам, да съм повече със фамилията си, желае ми се още да се срещам с нови хора. Не знам, желая да направя доста неща. Обаче – без напрежение, само че и без да спирам. Иска ми се да върша всичко, което ми се прииска, което открия.
Сега да вземем за пример се изучавам да изсвирвам на ханг, тъй като това е един инструмент, който влезе в живота ми преди доста време, само че не съм свирила на него. Обаче ми подариха един ханг и това доста ме радва. Разбира се, новите песни също. С Мигел Кампейо. Много съм удовлетворена, истината е, че съм доста удовлетворена. Семейството ми е добре, кучетата ми са добре. Какво повече мога да желая?
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ