Има хора, които трябва задължително да срещнеш в живота си
Има хора, които наподобяват на дом – присядаш добродушно до тях и душата ти се прибира вкъщи. На тях можеш да кажеш всичко, да споделиш скритите си мисли и страхове, да изплачеш болките си. знаеш, че тези хора ще те схванат и няма да предадат доверието ти.
Има хора, които наподобяват на храм – те са леговище и религия. Те възпламеняват искрата, когато към този момент е угаснала. Те ви връщат вярата, че всичко е допустимо. Те ви подават ръка и ви оказват помощ да се изправите, с цел да продължите напред.
Има хора, които са ангели – без да подозират. Те съществуват посредством добротворчеството си. Те носят светлина у себе си и разпръскват светлина на другите.
Тези хора наложително би трябвало да срещнеш в живота си. Срещнеш ли ги – направи всичко допустимо да ги запазиш. Те са като пътеводна светлина, ваша опора и очакване, светлина и отдалечен фар в необятния небосвод. Те постоянно ще ви привеждат през мрака и няма да чакат компенсация за това.
Има хора, без които би трябвало да продължим напред. От тях взимаме уроците и посланията, които да ни създадат по-силни и по-мъдри. Ако е трябвало да са с нас, ще ни настигнат.
Не се обръщайте обратно. Отсявайте познанствата и другарствата си – на едни хора им липсват усмивките – подарете им; на други им липсва вярата – дайте им от своята; на трети им липсва душата – подминете ги.
Животът е като пъзел, а хората в него сме изгубените части. Не се опитвайте да намерите принудително сродните си души – ще разберете, щом ги срещнете и парченцата пъзел ще паснат незабавно и с лекост.
Не пропускайте скъпите мигове и скъпите хора.
