Има хора, които отварят широко прозорците още с първите лъчи

Има хора, които отварят необятно прозорците още с първите лъчи на слънцето — като че ли канят света да влезе в дома им. А има и такива, които инстинктивно придърпват завесите — не от позор или боязън, а от потребност от тишина, дълбочина, надзор.

 

Светлината и тъмнината в дома не са просто хармония или интериорно решение. Те приказват. Разкриват. Или в противен случай — скриват.
Кой обича светлината — и за какво?
Хората, които избират естествена светлина, отворени пространства и транспарантни завеси, постоянно имат потребност от връзка със света. Те обичат спонтанността, придвижването, връзката. Търсят ентусиазъм на открито и имат вяра, че светът им предлага благоприятни условия, а не закани.

Психолозите споделят, че това са екстраверти по душа — персони, които черпят сила извън. Те имат податливост да бъдат по-оптимистични, да живеят „ на ярко “ – освен безусловно, само че и в прочувствен и обществен смисъл.

Но не се заблуждавайте — не става дума за несериозност. Много от тези хора надълбоко ценят уюта, просто техният уют е изпълнен със слънце, въздух и придвижване.
Любовта към тъмното – избор или инстинкт?
Приглушената светлина, плътните пердета, мекото осветяване късно вечер, щорите, спускащи се гладко — това е територията на интровертите, на вглъбените души, на тези, които не се опасяват от себе си.