Има хора, които носят толкова добрина и лъчезарност в себе

Има хора, които носят толкоз доброта и лъчезарност в себе си, че се трансформират в център на една дребна Вселена. В такива случаи, колкото и да е сложен животът, единствено споменът за тях те кара да вървиш напред с оптимизъм. Дори и да не ги срещаш постоянно, те са като светлинка, за това че положителното постоянно побеждава.
Точно от тази порода е фамилията на Снежана и Светомир Близнакови. Преди повече от десетилетка те станаха доста известни в медиите. С това че бяха едни от първите, които започнаха да вършат от млякото на своето стадо сирене. Хората се записваха, с цел да си купят от него в кутии от по няколко кг.

Стопанката Снежана ги увещаваше да не бързат, с цел да може хубаво да узрее. Но те станаха симпатични още повече с сантименталната си житейска история. Срещнахме се с тях още веднъж в Луковит на празника на млякото и сирената в първата десетдневка на месец септември. Фестивал, който беше събрал все такива забавни хора, които подхождат към живота извънредно.
Нечовешки вкусно
Огромните буци с лъскаво и крепко овче сирене са визитната картичка на фамилията фермери.

И няма по какъв начин да не си върнеш загатна за фамилията им, щом видиш грейналата усмивка на Снежана, към този момент с побеляла коса, само че все по този начин очарователна. Още в ранния следобяд от първия ден на фестивала в Луковит, сиренето им съвсем беше свършило. То в действителност мирише на овче мляко, и е компактно и същинско. Преди няколко години, кинозвезда откакто го опита, възкликна: „ Какво е това безчовечен вкусно сирене ”. Неговата е рецепта е елементарна. Овче мляко, квас, процедурата по изработка на домашно сирене, зреене най-малко 60 дни и толкова, споделя Снежана, която е майсторката.
Испания
Тя надали е допускала, преди години, когато напущат със брачна половинка си Мадрид, че ще прави сирене.

И с него ще се храни фамилията им в България и ще устоят наследник студент по медицина. Когато споделих на Снежа, че считам да се отдам на отглеждането на животни, тя не беше изключително възхитена. Това споделя с мощен смях брачният партньор й Светомир Близнаков. Той взема такова решение, откакто дълги години двамата работят в Гърция и Испания. През това време бабите и дядовците гледат дребният им наследник. Просто към този момент желаех всички да седнем и да пием кафе на балкона на нашата къща в Радомирци. Да сме дружно цялото семейство, връща се в спомените мъжът.
От съседите
Така зарязват Мадрид, където работят.

Прибират се в Радомирци, Плевенско. Нищо не разбирах от животни, нито от овце, нито от крави. Докато бяхме със Снежа в Испания се срещахме с фермери от техните дребни фермички. Тези хора ме поучаваха да се захвана със земеделие или отглеждане на животни, тъй като ни предстоеше да влезем тъкмо тогава в Европейски Съюз. Ще получавате дотации и страната ще ви помогне, в случай че го извършите, споделяха ми испанците, споделя Светомир. И тъй като нямаме лична земя, взех решение да завъдя овце. Първите купил от съседа.
Яки и здрави
Те обаче били много остарели, без зъби.

Въпреки това си имали агънца. После когато съселяните му разбрали, че ще завъжда стадо, му предложили и те. Така лека бавно от тамазлъка, това са агнетата, които се раждат от майките, стадото стига през днешния ден до 350 броя овце. Те са напълно от локалната и предпазена порода Черноглава плевенска овца. Създадена още през 19 век. Овца яка, издръжлива с хубаво мляко, разказва с обич породата Светомир. Тя може да издържи и на ниските температури в Плевенския край през зимата и на нетърпимите жеги през лятото там.
Вълци и чакали
Така Светомир и неговото стадо са едни от първите членове на сдружението на породата Черноглава плевенска овца.

Той получава дотации на глава и за това, че породата е от изчезващите типове. Ако не са тези пари, ще се самоизядем, сподели той. Отглежда стадото напълно пасищно. Със личните си ръце и сина си построяват огромен обор над селото. Сами си влачат материалите, сами си строят. Помещението е осветено и предпазено с ограда. Това е защитната мярка против глутниците от вълци и чакали, които обикалят в хълмовете към селото през зимата.
Може би, тъй като е осветено не са посягали, допуска стопанинът.

Досега никой от съселяните му не е правил опит и за кражба, споделя с признателност той. Светомир предава огромна част от издоеното мляко на мандра. И тъй като е по-голям животновъд, минава и изкупува овчето мляко на съселяните си, които добиват до 20 л овче мляко дневно. Иначе огромните камиони на мандрите няма да желаят да отидат да им го вземат, тъй като е малко количество и би трябвало обикалят, изясни той. Просто им върша услуга на хората, като им давам с пет ст. по-малко на литър от това, което ми заплащат на мен. Другото мляко го вършат на сирене. През лятото и на овче кисело мляко, което е извънредно търсено.

За козе мляко се заплаща по 0,60 лева за литър, 1,35 лева е овчето мляко.
Не смогват с поръчките
Хората към този момент усетиха усета на същинското сирене, никой не обръщаше внимание на домашното сирене преди. В магазините е непоносимо сиренето. Сигурен съм, че едвам 20% е млякото в него. Като чувам какъв брой е токсично, и че се наслагва в червата, и не може да се разтвори в организма, се чудя тези хора не ги ли е боязън от Бога, споделя Светомир. Ние сме от първите, които вършим сирене, незабавно щом позволиха на фермерите да преработват млякото си. Хората научиха и започнаха да си поръчват. Но нямаме огромни количества. Продаваме от вкъщи и на пазара в Луковит.

Там клиентите ни чакат на пазара. Понякога купуваме като не ни стига нашето мляко и от това на по-малките стопанства. Иначе не можем да смогнем с поръчките. Продаваме го за 10 лева кг. Овчето кисело мляко го подквасваме единствено с пробиотик на Бор чеп. Само от него става. Преди подквасвахме с Боженци, към този момент не става. Но край нас има една пещера. Там ще подквасваме към този момент. Казват, че от самата вода млякото се заквасва, споделя Светомир.
Само трева
Светомир Близнаков храни животните си напълно пасищно.

През зимата им дава сено и царевица, тъй като овцете по-лесно я усвояват от житото. Изцяло си купува фуража от локални земеделци. Не мога да си разреша да отглеждам самичък фуража си. Първо, тъй като към този момент всичко е механизирано, и даже да имам малко земя, би трябвало да заплащам за техника. Така ще ми излезе доста скъпо. Освен това, нямам лична земя, описа той.
Инфо: Монитор