За края на една любов… без край
Има хора, които в никакъв случай не си потеглят от живота ти. Има истории, които в никакъв случай не приключват…
Познаваш ме, нали? Знаеш всяка парченце в мен, всяка мисъл, всяка страст. Довършваш мисълта ми, откриваш разликата във типа ми. Обичаш ме все пак.
Обичам те все пак! Знам всичко за теб. Знам и най-тъмните кътчета на душата ти. Знаеш моите. Знам обичаната ти ария. Знаем, че можем да кажем всичко един на различен.
Всичко! Нямаме секрети, няма неистини. Нашата обич е независимост! Свобода! Няма ревнивост. Аз съм твоя, ти си мой. Ти си с друга, аз съм с различен. Обичаме ги, само че е друго…
Бог знае за какво не сме дружно! Бог знае, само че не и аз и ти! Не!
Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки момент и бяхме във вечността!
Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната обич. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си доста горделив, каквато съм и аз. Характери, пропити с горделивост и достолепие. Своенравни и упорити глави. Никога не сме били сами!
Имали сме всеки, който пожелаем, само че не сме имали тази дива пристрастеност, която сме аз и ти. Сблъсък на две звезди. Огън!
Обичам те! То е малко да се каже. Това е боготворене, а не обич! Ти остави диря в мен! Ти ме промени! Аз съм това, което ти оформи! ТИ! Аз съм твоят елмаз! И в никакъв случай твоя! Ти си моят елмаз и в никакъв случай мой!
Отдавна към този момент не запитвам защо… Не запитвам.
Научих се да се веселя на всеки момент с теб. И ти продължи по своя път. И аз продължих по моя. Не се скарахме, не успяхме да се разделим. И ти го знаеш, и аз го знам. Ще мине време, ще минат години и всичко ще е същото.
Сърцето ще е постоянно младо и ще обича все по този начин. Безумно! И целувките ще парят, в случай че отново ги има…
И няма думи, с които в миналото на някого да го опишем. Няма да го споделим…
Простихме всичко единствено с цел да си приказваме. За да се забележим още веднъж, с цел да усетим отново това успокоение на срещите. Онази наслада от познатия глас, усмивка от блясъка в очите. Примесени с горест. Утехата, че в миналото още веднъж ще се забележим ни крепи. И след 70 години ще те помня! Не, ще те обичам, тъй като това си ТИ!
Автор: Неизвестен
