Как Стюарт Адамс създаде най-добрия лек против махмурлук
Има едно изказване в науката, че всяко велико изобретение се е случило по простъпка. Най-вероятно и Стюарт Адамс е мислил по този начин, когато почнал да търси решение за ревматоиден артрит. Идеята на учения е била да сътвори лекарство, сходно на аспирина, което да има противовъзпалителните резултати, само че в същото време да се избегне риска от алергична реакция или възможен вътрешен кръвоизлив. В името на историята би трябвало да отбележим, че Адамс напуща учебно заведение, когато е на 15-годишна възраст и стартира да работи като фармацефт по 3-годишна учаща стратегия.
Прекараните години в тази посока възпламеняват вниманието му към науката и доста скоро стартира да се бори за тапия по фармацевтика в Нотингам. Завършва университета през 1945 година Същата година се връща назад в компания Буутс, която е дала началното образование и стартира да работи върху основаването на пенецилина. Малко след този план е изместен в лабораторията за проучвания и се заема с търсенето на лек за въпросния ревматизъм. Получава към 600 паунда, с цел да направи проучванията, с които да откри друго решение на към този момент предлаганите кортикостероиди и високи дози аспирин, чиято несъразмерна приложимост причинявали редица проблеми на пациентите.
През 1958 година неговият екип дружно с органичният химик Джон Никълсън стартират да преглеждат опциите на фенокси киселините. През 1961 година публично се ражда и ибупрофенът. Стюарт бил толкоз убеден в своето изобретение, че побързал да го тества върху себе си, преди да го пусне за проби измежду пациентите. Ибупрофенът оказал помощ за главоболието му, а самият академик не открил никакви странични резултати. Въпреки качествените резултати, лекарството по този начин и не съумяло да даде успеваемост върху ревматизма.
Новият медикамент работил чудесно на всевъзможен тип болки. Макар и да се продава с рецепта, пациентите стартират да споделят, че това хапче помогнало за облекчаването на редица болки. През 1971 година Адамс отива в Москва на конференция и предната вечер се постарал да вземе всичко допустимо от съветската алкохолна природа. На идната суутрин предстоящо се събудил с едно от най-зловещите главоболия. И откакто имал няколко часа да пребори етиловите демони, Адамс решил да вземе към 600 мг ибупрофен. Категорично подсещаме на читателите, че това е висока доза и не се предлага никога при сходни проблеми.
Изненадващо даже за самия него, количеството ибупрофен разрешило конференцията да продължи по график. Години по-късно основателят ще показа пред The Telegraph следното:
„ Забавно е, само че след всички тези години към момента срещам хора, които ме питат дали знам какви чудеса прави ибупрофена против махмурлука? Разбира се, че знам, признавам си незабавно. “
Определено можем да заявим, че науката има своите позитивни страни. Все отново тръгваме от лекарство срещу ревматизъм и доближаваме до още една световна болежка, която с помощта на Адамс към този момент не е фактор.
Заглавна фотография: By Ragesoss – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3530009
