Има едно странно чувство, което ни обзема в петък следобед,

Има едно необичайно възприятие, което ни обзема в петък следобяд, което отдаваме единствено и само на обстоятелството, че до края на работната седмица остават броени часове.

Петъчна доза съблазън

Препотихме се най-малко три пъти...

Това възприятие е на благополучие, независимост (поне привидна) и се изпълваме с фантазии за идните два дни. Направо се ни се коства, че морето ни е до колене. 

Дали е, или по-скоро не е е тематика на различен диалог, само че е реалност, че при типа на Мирела Илиева ни се подкосиха краката.

Същински игри на волята са да устоим и на Тина Луис .

И напряко, без да се чудим, приключваме с Луна .


Петъчна доза съблазън

Вдигнали сме ръце...