Симеон Миланов: Модернизацията не е равна на западнизация и Китай го доказва
Има едно публикувано разбиране, което в огромна степен е с расистки корени и концепции, че модернизацията и напредъкът са равни на западнизация. В българската история, постоянно от Освобождението през 1878 насам, модернизацията като се изключи интервала на социализма се е обвързвала със западнизация. И това се е приемало за нещо обикновено, положително и наложително, даже когато унищожава културния пиедестал на българската нация. По същия метод това важи и за множеството страни по света. Но през днешния ден Китайската национална република демонстрира, че модернизацията не е равнозначна на западнизацията, както и че има и други модели и способи.
Така през февруари 2023 година Си Дзинпин акцентира, че " модернизацията в китайски жанр " би трябвало да бъде " пламенно прокарвана ". Според китайския водач, тя е " нов модел за човешко развиване " и " разпръсква мита, че " модернизацията е равна на западнизация ".
В рамките на " модернизацията по китайски " управляващите, отпред със Си Дзинпин, вършат специфични промени, които да създадат ръководството на страната по-гъвкаво по отношение на локално-регионалните особености, обстановки и характерности. Те смекчават някои политики що се отнася до технологическия бранш, както и дават индикации, че ще се харчат повече пари за поддръжка на локалните управляващи.
Това е в благозвучие с концепцията на Си Дзинпин, че нововъведенията " би трябвало да се слагат на водеща роля в цялостното национално развиване ", с цел да се реализира " по-висока успеваемост, в сравнение с при капитализма, до момента в който се поддържа справедливостта в обществото по-ефективно ".
В последна сметка Китай и Си Дзинпин имат учредения да претендират, че модернизацията не е наложително западнизация. Китай от дълго време не е просто " работилницата на света ", още по-малко пък единствено за евтини артикули, както стереотипизират някои хора на Запад. Китайският път на рационализация извади от положение на беднотия стотици милиони поданици на най-многобройната нация в света.
И още веднъж този модел разреши да се посрещнат и задоволят главните потребности на 1,4 милиарда китайски жители. В средата на ХХ век Китай е страна с най-вече селско население и към момента примитивна земеделска стопанска система. Днес той, въпреки и не развита, а към момента разрастваща се страна, е към този момент обществото с най-многобройната междинна класа на планетата, освен това и най-големият пазар.
През последните 40 години броят на бедните хора в Китай е намалял с цели 800 милиона души, или понижение от 75 % - невиждано в човешката история. И това дава съображение на Си Дзинпин и китайците да споделят, че модернизацията може да бъде направена по модел, който е по-различен от класическия западен, при който нормално бедните обедняват още повече, а богатите забогатяват още повече.
Има и други обстоятелства. Китай към този момент води в множеството основни научни области, до момента в който някои от досегашните водачи (страните от Запада) изостават, както научно-технически, по този начин и просветително. Китайското общество става все по-модерно във всеки един смисъл, до момента в който тези, които през вчерашния ден са били колониални и индустриални империи, през днешния ден от ден на ден се архаизират. Но модернизацията не е въпрос единствено на научно-техническо предимство или на големи инфраструктурни планове. Истинският плюс на китайската рационализация е това, което беше очебийно на 16 октомври 2022 година от Си Дзинпин, че тя ще донесе повсеместен разцвет, съразмерен баланс сред материалната и духовната цивилизации, както и хармонично битие сред индивида и природата. Защото, дано да сме почтени - западната рационализация, изключително през последния един век, заплаши природата дотам, че през днешния ден приказваме за климатични промени, някои от които може да са невъзвратими.
Що се отнася до хармонията сред духовна и материална цивилизация, западната рационализация, почнала през 18 век и продължавала през огромна част от ХХ век, по този начин и не я реализира. На Запад духовните начала бяха изцяло забравени и изоставени в интерес на материалните. А в последна сметка резултатът е, че и материалните, и духовни темели на цивилизацията на Запада изостават и изпадат в неприятно положение. Днес, както някои учени хуманитаристи означават, Западът е Пост-Запад, който се е отрекъл даже от личните си духовни полезности, унищожавайки личната си просвета и експериментирайки с всевъзможни нововъведения и псевдо-човешки псевдо-ценности. Обратното, в Китай икономическата и научна рационализация се развива с бурни темпове, само че не за сметка на духовните начала на китайската цивилизация, а редом с тях и в тяхна помощ. Китайското управление цени хилядолетната история на своята страна и черпи от нея мощ за модернизацията на КНР.
Западната рационализация постоянно означаваше западнизация, загуба на просвета, еднаквост и политическа самостоятелност на народите, а надлежно и на икономическите им права. Китайската рационализация демонстрира, че има път на своеобразно развиване, при който една нация реализира впечатляващи триумфи, само че не изгубва своята цивилизационна същина, език, просвета, самостоятелност и национални ползи. За страдание някои страни, на първо място Съединени американски щати, през днешния ден преглеждат " модернизацията " като инструмент всъщност за определяне на квази-колониални режими по света. Китай противоположното, дава образец, че модернизацията е нужния път, посредством който всички страни по света да добият своя народен суверенитет и да пазят своите законни ползи, както и общочовешките ползи.
В този подтекст точно би трябвало да се разсъждава и за потребността от рационализация на България. Страната има вопиюща потребност от модернизиране и развиване на инфраструктурата, а също и ревитализиране на в миналото мощната българска просвета и обучение, да вземем за пример. Китай има какво да предложи на България, както като вложения, по този начин и като теоретичен ноу-хау и обмяна на хрумвания, просвета и опит. Досега всички български държавни управления гледат единствено на Запад, само че не е имало забележим позитивен резултат в модернизирането на България. Обратното, България може да се поучи от опита на прилежащите Гърция и Сърбия.
В прилежаща Сърбия, която даже не е член на Европейски Съюз, Китай освен даде от своите ваксини, само че построява високоскоростна жп линия сред Белград и Будапеща. Тази скоростна права ще разреши освен пътническите транспорти, само че и превоза на артикули сред двете столици да се придвижва за неповторимо бързо време. В момента у нас нито един трен не се движи с повече от 50 км в час, а по тази права ще се пътува с цели 200 км в час. Един ден китайците най-вероятно ще оказват помощ на локалните държавни управления да осъществут и връзка на Белград с Атина. Междувременно, никой не се е замислял, че там където Европейски Съюз не може или не желае да помогне, китайският опит в модернизацията може да е потребен на България. Например, в построяването на предстоящата от десетилетия автомагистрала " Хемус ", или пък рационализация на жп линиите у нас.
В Сърбия Китай построява с изключение на високоскоростната жп линия, също мостове и пътища, за които по-рано от европейските вложители и от Европейски Съюз не се е проявявал никакъв интерес за помощ или вложение. Това е ясна индикация, че с китайска помощ могат да се модернизират и изоставените и забравени краища на България, като Северозападния район, крайдунавските пристанища и впрочем.
Не би трябвало да се не помни, че България е част от самодейността на века - " Един пояс, Един път ", както и от механизма за съдействие " Китай - Централна и Източна Европа 17+1 ". Това са мощни принадлежности на страната за рационализация. Но най-полезното би било да се усвои модернизацията по китайски като идея, тъй като тя се концентрира върху гъвкавостта и ситуационните потребности и характерности на страната, а не върху канони и остарели хрумвания и правила, популяризирани от западни теоретици. Още повече, че Китай в никакъв случай не си е разрешавал да се меси във вътрешните работи на България или други страни по света, за разлика от някои западни сили. Модернизацията по китайски не е китаизация, за разлика от модернизацията по западен пример, която е и западнизация и респективно денационализация.
С модернизацията по китайски модел българският народ няма да заприказва на китайски език вместо родния си (за разлика от процеса на англицизиране на българския език, който е съвсем принудителен), няма да се откъсне от своите цивилизационни корени. Защото китайската рационализация е на първо място естетика сред модерното и обичайното, сред цивилизационния опит и научния напредък. Със сигурност има какво България да научи от водещата стопанска система в света, която към този момент води и в множеството основни научни области.
Двустранното съдействие и ноу-хау за " модернизацията в китайски жанр " освен, че биха помогнали на България да укрепи стопанската система си, да ревитализира и построи инфраструктурата си, както и да възроди българската просвета, която от 30 години е изоставена, само че и ще оказват помощ за основните европейско-китайски връзки. В последна сметка Китайската национална република е най-големият търговски сътрудник на Европейския съюз и сходни съдействия и обмяна на опит ще бъдат единствено от съвместен интерес за всички, както и за цялото човечество.
Така през февруари 2023 година Си Дзинпин акцентира, че " модернизацията в китайски жанр " би трябвало да бъде " пламенно прокарвана ". Според китайския водач, тя е " нов модел за човешко развиване " и " разпръсква мита, че " модернизацията е равна на западнизация ".
В рамките на " модернизацията по китайски " управляващите, отпред със Си Дзинпин, вършат специфични промени, които да създадат ръководството на страната по-гъвкаво по отношение на локално-регионалните особености, обстановки и характерности. Те смекчават някои политики що се отнася до технологическия бранш, както и дават индикации, че ще се харчат повече пари за поддръжка на локалните управляващи.
Това е в благозвучие с концепцията на Си Дзинпин, че нововъведенията " би трябвало да се слагат на водеща роля в цялостното национално развиване ", с цел да се реализира " по-висока успеваемост, в сравнение с при капитализма, до момента в който се поддържа справедливостта в обществото по-ефективно ".
В последна сметка Китай и Си Дзинпин имат учредения да претендират, че модернизацията не е наложително западнизация. Китай от дълго време не е просто " работилницата на света ", още по-малко пък единствено за евтини артикули, както стереотипизират някои хора на Запад. Китайският път на рационализация извади от положение на беднотия стотици милиони поданици на най-многобройната нация в света.
И още веднъж този модел разреши да се посрещнат и задоволят главните потребности на 1,4 милиарда китайски жители. В средата на ХХ век Китай е страна с най-вече селско население и към момента примитивна земеделска стопанска система. Днес той, въпреки и не развита, а към момента разрастваща се страна, е към този момент обществото с най-многобройната междинна класа на планетата, освен това и най-големият пазар.
През последните 40 години броят на бедните хора в Китай е намалял с цели 800 милиона души, или понижение от 75 % - невиждано в човешката история. И това дава съображение на Си Дзинпин и китайците да споделят, че модернизацията може да бъде направена по модел, който е по-различен от класическия западен, при който нормално бедните обедняват още повече, а богатите забогатяват още повече.
Има и други обстоятелства. Китай към този момент води в множеството основни научни области, до момента в който някои от досегашните водачи (страните от Запада) изостават, както научно-технически, по този начин и просветително. Китайското общество става все по-модерно във всеки един смисъл, до момента в който тези, които през вчерашния ден са били колониални и индустриални империи, през днешния ден от ден на ден се архаизират. Но модернизацията не е въпрос единствено на научно-техническо предимство или на големи инфраструктурни планове. Истинският плюс на китайската рационализация е това, което беше очебийно на 16 октомври 2022 година от Си Дзинпин, че тя ще донесе повсеместен разцвет, съразмерен баланс сред материалната и духовната цивилизации, както и хармонично битие сред индивида и природата. Защото, дано да сме почтени - западната рационализация, изключително през последния един век, заплаши природата дотам, че през днешния ден приказваме за климатични промени, някои от които може да са невъзвратими.
Що се отнася до хармонията сред духовна и материална цивилизация, западната рационализация, почнала през 18 век и продължавала през огромна част от ХХ век, по този начин и не я реализира. На Запад духовните начала бяха изцяло забравени и изоставени в интерес на материалните. А в последна сметка резултатът е, че и материалните, и духовни темели на цивилизацията на Запада изостават и изпадат в неприятно положение. Днес, както някои учени хуманитаристи означават, Западът е Пост-Запад, който се е отрекъл даже от личните си духовни полезности, унищожавайки личната си просвета и експериментирайки с всевъзможни нововъведения и псевдо-човешки псевдо-ценности. Обратното, в Китай икономическата и научна рационализация се развива с бурни темпове, само че не за сметка на духовните начала на китайската цивилизация, а редом с тях и в тяхна помощ. Китайското управление цени хилядолетната история на своята страна и черпи от нея мощ за модернизацията на КНР.
Западната рационализация постоянно означаваше западнизация, загуба на просвета, еднаквост и политическа самостоятелност на народите, а надлежно и на икономическите им права. Китайската рационализация демонстрира, че има път на своеобразно развиване, при който една нация реализира впечатляващи триумфи, само че не изгубва своята цивилизационна същина, език, просвета, самостоятелност и национални ползи. За страдание някои страни, на първо място Съединени американски щати, през днешния ден преглеждат " модернизацията " като инструмент всъщност за определяне на квази-колониални режими по света. Китай противоположното, дава образец, че модернизацията е нужния път, посредством който всички страни по света да добият своя народен суверенитет и да пазят своите законни ползи, както и общочовешките ползи.
В този подтекст точно би трябвало да се разсъждава и за потребността от рационализация на България. Страната има вопиюща потребност от модернизиране и развиване на инфраструктурата, а също и ревитализиране на в миналото мощната българска просвета и обучение, да вземем за пример. Китай има какво да предложи на България, както като вложения, по този начин и като теоретичен ноу-хау и обмяна на хрумвания, просвета и опит. Досега всички български държавни управления гледат единствено на Запад, само че не е имало забележим позитивен резултат в модернизирането на България. Обратното, България може да се поучи от опита на прилежащите Гърция и Сърбия.
В прилежаща Сърбия, която даже не е член на Европейски Съюз, Китай освен даде от своите ваксини, само че построява високоскоростна жп линия сред Белград и Будапеща. Тази скоростна права ще разреши освен пътническите транспорти, само че и превоза на артикули сред двете столици да се придвижва за неповторимо бързо време. В момента у нас нито един трен не се движи с повече от 50 км в час, а по тази права ще се пътува с цели 200 км в час. Един ден китайците най-вероятно ще оказват помощ на локалните държавни управления да осъществут и връзка на Белград с Атина. Междувременно, никой не се е замислял, че там където Европейски Съюз не може или не желае да помогне, китайският опит в модернизацията може да е потребен на България. Например, в построяването на предстоящата от десетилетия автомагистрала " Хемус ", или пък рационализация на жп линиите у нас.
В Сърбия Китай построява с изключение на високоскоростната жп линия, също мостове и пътища, за които по-рано от европейските вложители и от Европейски Съюз не се е проявявал никакъв интерес за помощ или вложение. Това е ясна индикация, че с китайска помощ могат да се модернизират и изоставените и забравени краища на България, като Северозападния район, крайдунавските пристанища и впрочем.
Не би трябвало да се не помни, че България е част от самодейността на века - " Един пояс, Един път ", както и от механизма за съдействие " Китай - Централна и Източна Европа 17+1 ". Това са мощни принадлежности на страната за рационализация. Но най-полезното би било да се усвои модернизацията по китайски като идея, тъй като тя се концентрира върху гъвкавостта и ситуационните потребности и характерности на страната, а не върху канони и остарели хрумвания и правила, популяризирани от западни теоретици. Още повече, че Китай в никакъв случай не си е разрешавал да се меси във вътрешните работи на България или други страни по света, за разлика от някои западни сили. Модернизацията по китайски не е китаизация, за разлика от модернизацията по западен пример, която е и западнизация и респективно денационализация.
С модернизацията по китайски модел българският народ няма да заприказва на китайски език вместо родния си (за разлика от процеса на англицизиране на българския език, който е съвсем принудителен), няма да се откъсне от своите цивилизационни корени. Защото китайската рационализация е на първо място естетика сред модерното и обичайното, сред цивилизационния опит и научния напредък. Със сигурност има какво България да научи от водещата стопанска система в света, която към този момент води и в множеството основни научни области.
Двустранното съдействие и ноу-хау за " модернизацията в китайски жанр " освен, че биха помогнали на България да укрепи стопанската система си, да ревитализира и построи инфраструктурата си, както и да възроди българската просвета, която от 30 години е изоставена, само че и ще оказват помощ за основните европейско-китайски връзки. В последна сметка Китайската национална република е най-големият търговски сътрудник на Европейския съюз и сходни съдействия и обмяна на опит ще бъдат единствено от съвместен интерес за всички, както и за цялото човечество.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ