Денят, в който Елвис посрещна Бийтълс
Има едно неписано предписание, че човек в никакъв случай не би трябвало да среща своите герои. Съществува риск от засищане с отчаяние. През 60-те години на предишния век, една скромна английска тайфа с името „ Beatles “ упорства доста за среща с Елвис Пресли. Англичаните, към този момент са разпознаваеми и вършат международни турнета, само че пък са били повлияни от творчеството на краля, затова една среща би помогнала за идната крачка в музиката. Нека не забравяме, че от една среща сред Дейвид Бауи и Фреди Меркюри, получаваме ария като „ Under Pressure “.
Тук историята е малко по-различна. Джон Ленън не е удивен от своя кумир и дори показва негативи по негов адрес, тъй като вместо музика, Пресли е избрал да взе участие в холивудски филми. Въпреки това, след кацането в Съединени американски щати, самият Джон декларира, че желае да се срещне само с Елвис. Съответно, до момента в който господата са в Лос Анджелис се приготвя и специфична среща сред музикалните величия. Впрочем господин Паркър принуждава краля на рока да направи срещата.
Въпреки всичко, има и редица правила, които би трябвало да се изпълнят с цел да се случи чудото:
1. Не са разрешени никакви фотографи.
2. Журналистите нямат право да участват.
3. Срещата се случва напълно при затворени порти.
Пресли въобще не се опитвал да впечатлява своите посетители, посрещнал ги в семпла алена тениска и джинси, косата му била добре завършена и откакто се настанил на трона си, забелязал 4 хлапетии да го гледат в очите по този начин, като че ли са виждали провидение. 30-годишният реализатор към този момент знаел, че е създаден в такова. Неудобната тишина е разчупена откакто американският рок крал декларира:
„ Момчета, в случай че в действителност смятате единствено да ме гледате и да мълчите, отивам да си лягам! “
Разчупването на леда е сполучливо, четиримата амигос стартират да приказват за музика, Елвис свири на китара, Пол се пробва да разяснява бас китарата, Джон се майтапи с привиден немски акцент, имитирайки Питър Селърс. Самият Елвис не схванал хумора, само че кой в действителност схваща британският комизъм. Джордж пък бил задоволително напушен, с цел да осъзнава въобще къде се намира – особено занятие, осъществено доста преди срещата. Ринго пък бил притеглен от някои другари на домакина от Мемфис Мафията.
Не е ясно за какво господата решили да не пеят, очевидно е имало някакъв конфликт на ползи, само че китари се раздавали сред музикантите, употребявани са рок-н-рол рифове. С напредването на нощта, Елвис ще получи и предложение за ария. Джон и Пол са подготвени да напишат творба за краля. Практиката на двамата била да вършат песни, които по-късно да дават безплатно на приятелите си. След време Пресли ще изпее на някое друго присъединяване песни като „ Get Back “ и „ Yestarday “.
Елвис по този начин и не почита поканата, с което остава усещането, че не е харесал своите британски посетители, цялата вечер е задоволително напрегната, с цел да приключи с триумф, че и с ария от ранга на „ Under Pressure “. Приятели на Джон помнят, че вечерта на празненството, Ленън седял с чаша уиски и имитирал доста добре Пресли с прочут немски акцент: „ Sanks for ze Muzik, Elvis, Long live ze King! “.
Вокалистът на буболечките ще признае, че без Елвис нямаше в никакъв случай да стане създател, може би тъкмо това е била повода за неговото отчаяние. С времето ще стане ясно, че срещата не е била неприятна и всеки от групата е съумял да вземе нещо свое, само че все пак, Ленън не е удивен от своя воин и ще признае, че е изпил много горчилка след тази среща. И да, няма обща ария, въпреки и мнозина да биха желали да я чуят, само че когато има конфликт сред създатели и голямо его, даже сеизмографите ще отчетат труса.
