Как моделът на Славия Прага го изведе на върха в Чехия
Има едно изпипано видео в ЮТюб, което споделя всичко. То стартира с ефирен клип с непогрешимия облик на костюмиран служител на УЕФА, който разгъва късче хартия и оттова пред камерата се демонстрира името на тима. То обаче не може да бъде разчетено във видеото, защото камерата на телефон стартира да се тресе във всички направления и настъпва проглушителна шумотевица.
Има смях, отскачане и прегръщане, а камерата се обръща и виждаме играчите на Славия Прага в явно някоя от стаите в подготвителната им база да гледат оповестяването на противника им в четвъртфиналите на Лига Европа. Някои от изпадналите в делириум измежду тях стартират да скандират гръмогласно: „ Челси, Челси, Челси”.
Подобни подиуми човек чака да види от двата тима, които най-после на сезона ще вдигнат над главите си мечтаните европейски клубни титли. Посред цялата еуфория от гледката на конфликти сред най-големите имена в света на футбола във финалните стадии на континенталните шампионати е елементарно да пренебрегнем обстоятелството, че някои други към този момент са сътворили история със самото си стигане толкоз надалеч. Чешки клуб реалистично въпреки всичко не може да отиде доста по-далеч. Никой тим от страната не е достигал край на европейски шампионат. Тази горда футболна нация вижда по какъв начин нейните клубове на процедура остават поради паричното си закъснение отвън късните стадии на Шампионската лига.
Експертът по чешки футбол Крис Буутройд твърди, че трагичната победа на Славия над Севиля в осминафиналите на Лига Европа е „ евентуално най-великият миг за страната след Кадифената гражданска война от 1989 година”. Тя естествено съживи спомените за похода на тима до полуфиналите на Купата на УЕФА 1996 – отпадане от Бордо на Зинедин Зидан – с присъединяване на петима финалисти с националния отбор на Евро 96, в това число Карел Поборски и Владимир Шмицер.
Големите вечери и великите игрища, показвани от малките екрани по целия свят, са нещо далечно от това време и място, където се озова Инджих Тръпишовски преди няколко години. Неговата действителност бе напълно друга: готвене на тима си под дърво като единствена съблекалня за гостуващите; трениране в локален парк (и пращане на някого от играчите да рови из храстите за топката); облекчение на травми в глезена със замразена риба. Така протече образованието на Тръпишовски в долните равнища на чешкия клубен футбол.
Последните два от тези анекдоти произтичат от интервала му във Виктория Жижков – клуб с горда история, само че с големи финансови усложнения и забит тогава във втория ешалон. Тръпишовски сподели пред вестник MF DNES, че финансовото състояние там било толкоз неприятно, че неговият асистент постоянно извеждал на обяд по няколко от играчите, защото те не можели да си разрешат удовлетворително ястие. Преди това, като треньор на младежите в Семеен кодекс Ксаверов с дървото сурогат на съблекалня, работел дълги смени по заведения за хранене, с цел да се устоя.
„ Това ми даде доста, тъй като ме научи какво е да се трудиш крепко за парите си”, споделя наставникът. Той бил въодушевен „ от фантазията да стана първокласен треньор, откакто не съумях да стана първокласен футболист”. Не е нужно да споделяме, че усърдният труд играе голяма роля в треньорския му метод в Славия: „ Можеш прекара два часа дневно във футбола или 15 часа дневно – всичко зависи единствено от теб.” Признава, че гледа по към 30 мача седмично и прави подробен разбор на всеки един противник, даже и тези в другарските мачове.
Репортерът от MF DNES Давид Чермак, който е интервюирал треньора на пражани купища пъти, споделя, че перфекционизмът на Тръпишовски играе основна роля за това по какъв начин се показва Славия в Европа този сезон. Желанието му за старателен труд явно се трансферира и на неговите играчи, като Буутройд показва, че отборът е легендарен с „ бързия и отвесен футбол с бързи преходи”. Това бе изключително очевидно в Лига Европа, където Славия с удоволствие приема ролята на новобранец.
Тръпишовски е именуван Чешкия Клоп, при все това на него не му се нрави сходно обикновено съпоставяне и споделя, че „ това може да проработи в моя вреда”, в случай че акциите му паднат. Той упорства, че е придобил навика да носи бейзболна шапка край тъчлинията надалеч преди да знае за съществуването на сегашния управител на Ливърпул. И въпреки всичко признава, че следва философията на германеца още от времето му в Борусия (Дортмунд). В изявление за чешкия уеб страница Aktuáln изрича и възхитата си от наставника на Виктория Пилзен Павел Върба, задето е разрушил на пух и прахуляк предходната отбранителна конфигурация на футбола в страната преди към десетилетие.
Откритият темперамент на Тръпишовски е още една причина да бъде сравняван с Клоп, а още с идването си в Славия попада в заглавията с обещанието да докара Тоталния футбол. Алеш Вавра, състезателен редактор в Aktuáln, споделя: „ Тръпишовски е отзивчив, откровен, непретенциозен, вежлив, интелигентен и от време на време даже занимателен. Той промени Славия, като се отърва от някои скъпи и нераздаващи се играчи и сътвори доста мощен колектив. Футболистите му имат цялостно доверие и тези дни клубът наподобява едно огромно и щастливо семейство.”
Атакуващите бекове и физическата мощност са основните белези на играта на пражани. Игралият в Челси в младините си Мирослав Щох е мощно атакуващо оръжие от полузащитата, който обича да води преходите, напирайки директно против бранителите, като в същото време е и доста находчив в градежа на постепенната атака. Той е единственият състезател на Славия, вкарал над 10 гола след 27 мача в шампионата, при все това тимът има цели 69 общо.
Щох има хубавия табиет да се разписва с изумителни далечни удари, в това число и оня от над 30 м при успеха с 4:1 над Пжибрам през октомври м.г. и красивия лоб от личната половина в контролата с Шахтьор (Донецк) през февруари м.г. Чермак твърди, че Тръпишовски е оказал помощ на Щох да разцъфти, като е трансформирал играта му по този начин, че „ да го направи по-борбен от всякога”. Според Вавра халфът се е трансформирал в същински екипен състезател може би за първи път в своята кариера, въпреки че Буутройд показва, че някои от далечните му изстрели са изцяло непотребни.
Същият счита, че играещият по-дълбока роля в халфовата линия с позволение и да нападна Томаш Соучек е „ най-хубавият футболист в шампионата, и то с разлика”. Цялостният му набор от качества му завоюва много внимание на Евро 2017 до-21 и в този момент 24-годишният Соучек прави най-резултатния си сезон в кариерата с 9 гола. Симон Дели, Онджей Кудела и Майкъл Нгадо-Нгаджуи са трима стоманени централни бранители, помогнали на Славия да допусне единствено три гола в шестте мача в груповата фаза на Лига Европа. Получените максимален брой жълти картони досега в шампионата от всички тимове (28) демонстрират борбения дух на отбора.
Тръпишовски всекидневно залага на система 1-4-5-1 този сезон на континента с Ибрахим Траоре и Соучек пред отбраната, въпреки че мина към 1-3-6-1 в четвъртфиналния реванш със Севиля поради срещнатите компликации с високото пресиране на андалусците при равенството 2:2 в Испания.
Малцина даваха каквито и да било шансове на Славия да в профил петкратния победител в Лига Европа, но въпреки всичко отводът на пражани да се предадат им оказа помощ да побеждават в един конфликт, предложил ни всичко от футбола. В първия мач Севиля пропусна купища положения и топката отскочи от рамото на Алекс Крал към мрежата на андалусците след корнер, а в реванша видяхме трилър с продължения и седем гола. Неговата кулминационна точка бе завършването от Мик ван Бурен на плавна композиция в 102-рата минута и забиването на победния гол в 119-ата минута от Траоре при безреден ъглов удар, при който изцеденият Симон Кяер красиво безнадеждно не се оправи с изчистването си от голлинията.
Тръпишовски сподели след отстраняването на Севиля, че опцията да бъде изтеглен британски противник „ остава мечта”, тъй като „ един Бог знае по кое време бихме имали късмет да премерим сили с Челси или Арсенал отново”. Колкото и да е превъзходен шансът за треньора и играчите на Славия да се отъркат о европейския хайлайф, походът им този сезон в ЛЕ най-вероятно не е някакъв чудноват случай поради наклонността за устойчиви триумфи на чешките клубове в шампионата.
Славия е 11-ият отбор от страната, достигнал елиминационните стадии на Лига Европа в последните девет сезона. За съпоставяне, това са реализирали 15 нидерландски и по 14 от Франция и Белгия, до момента в който единствено 4 от Шотландия и един от Хърватия са съумели да го сторят.
Буутройд изяснява, че Лига Европа предлага повече авторитет за чешките клубове в сравнение с за тези от най-големите лиги на континента, а и е доста значимо приходно перо за бюджетите им. Посочва и че конкуренцията като цяло във футбола в страната е необятна и че водещите клубове там са станали по-богати в последните години с помощта на пробива на Виктория Пилзен три пъти до груповата фаза на Шампионската лига, на поддръжката за Славия Прага от енергийния магнат и техен притежател Даниел Кжетински и китайските инвестиции в Славия от 2015 година насам.
Енергийната компания CEFC купи контролния пакет акции от клуба през 2015 година, преди китайската капиталова компания Sinobo да я смени отпред през ноември м.г. Буутройд споделя, че почитателите на пражани като цяло поддържат новите притежатели, макар че витаят съмненията, че основният им интерес е да обезпечат по-добър имидж на Китай в Чехия. Китайската епоха е белязана от внимателност и професионализъм, а не от типичното за богатите притежатели на футболни клубове разсипничество в опит да тропнат по масата.
Тръпишовски е най-известен с умеенето си да употребява оптимално наличния запас. Прояви това си качество в скромния Слован Либерец и Славия го притегли през декември 2017 година след разочароващо показване в груповата фаза на Лига Европа със свършек на 3-то място зад Астана. Нетният трансферен разход на пражани от 2015 година насам е 15 млн. евро – огромна сума за чешките стандарти, но капка в морето за посочените годишни доходи от 40 милиарда $ на CEFC или платените от новите притежатели Sinobo 475 млн. евро за 64% от акциите на китайския клуб Бейджин Гуан през 2017 година.
Славия сложи откриването на скрити диаманти в сърцето на своята трансферна политика. Местен трейдър писа на клуба през 2015 година с предложение за основана на статистически данни рекрутираща система на основата на известния Мънибол, а отговорът беше позитивен. Макар от клуба да крият детайлите, признават, че аналитиката ги е довела до Нгадо-Нгаджуи и покупката му за 500 000 евро от румънския Ботошани. Малко откакто подписа, той направи дебюта си за националния отбор на Камерун и му оказа помощ да завоюва Купата на африканските народи 2017. Стана и негов капитан, след което бе на крачка от продажба във Фулъм против 5 млн. евро през януари.
Славия направи трите си най-скъпи прехвърлянето предишното лято, въпреки че съгласно Чермак купените за 3,2 млн. евро Питър Олайинка от Гент и за 2,65 млн. Александру Балуца от Крайова още не оказват огромно въздействие. Буутройд споделя, че клубът е посочил „ огромна отдаденост към философията на Тръпишовски с привличането на пасващи скъпи играчи” и счита тази тактика за по-добра от онази на противника Спарта Прага, където прехвърлянията са шумни, но непасващи, и където са заменени цели шестима треньори в последните две години и половина.
Трансферните разходи на Славия под управлението на китайците са оскъдни спрямо дадените 50 млн. евро от CEFC за връщането на „ Еден Арена” (сега „ Sinobo Stadium” на името на актуалните собственици) назад в ръцете на клуба и подобрението на оборудването. Този ход е необятно одобряван от последователите.
Предвид преднината от 7 точки пред Виктория Пилзен след 27 кръга, пета шампионска купа след рухването на комунизма наподобява прекомерно евентуална за Славия. „ Главната цел за идващия сезон и желанието на всички е класиране в груповата фаза на Шампионската лига – споделя Чермак. – Клубът е доста упорит и с парите от притежателите е допустимо да се развие даже още повече.”
Инджих Тръпишовски няма да се нуждае от дърво, с цел да събере играчите си изпод му, нито пък ще праща масажиста да изтърчи до фризера за риба в обозримо бъдеще. Неговата фантазия в този момент е действителност. Тази на Славия може би скоро също ще е.
Дан Билингам, These Football Times
Има смях, отскачане и прегръщане, а камерата се обръща и виждаме играчите на Славия Прага в явно някоя от стаите в подготвителната им база да гледат оповестяването на противника им в четвъртфиналите на Лига Европа. Някои от изпадналите в делириум измежду тях стартират да скандират гръмогласно: „ Челси, Челси, Челси”.
Подобни подиуми човек чака да види от двата тима, които най-после на сезона ще вдигнат над главите си мечтаните европейски клубни титли. Посред цялата еуфория от гледката на конфликти сред най-големите имена в света на футбола във финалните стадии на континенталните шампионати е елементарно да пренебрегнем обстоятелството, че някои други към този момент са сътворили история със самото си стигане толкоз надалеч. Чешки клуб реалистично въпреки всичко не може да отиде доста по-далеч. Никой тим от страната не е достигал край на европейски шампионат. Тази горда футболна нация вижда по какъв начин нейните клубове на процедура остават поради паричното си закъснение отвън късните стадии на Шампионската лига.
Експертът по чешки футбол Крис Буутройд твърди, че трагичната победа на Славия над Севиля в осминафиналите на Лига Европа е „ евентуално най-великият миг за страната след Кадифената гражданска война от 1989 година”. Тя естествено съживи спомените за похода на тима до полуфиналите на Купата на УЕФА 1996 – отпадане от Бордо на Зинедин Зидан – с присъединяване на петима финалисти с националния отбор на Евро 96, в това число Карел Поборски и Владимир Шмицер.
Големите вечери и великите игрища, показвани от малките екрани по целия свят, са нещо далечно от това време и място, където се озова Инджих Тръпишовски преди няколко години. Неговата действителност бе напълно друга: готвене на тима си под дърво като единствена съблекалня за гостуващите; трениране в локален парк (и пращане на някого от играчите да рови из храстите за топката); облекчение на травми в глезена със замразена риба. Така протече образованието на Тръпишовски в долните равнища на чешкия клубен футбол.
Последните два от тези анекдоти произтичат от интервала му във Виктория Жижков – клуб с горда история, само че с големи финансови усложнения и забит тогава във втория ешалон. Тръпишовски сподели пред вестник MF DNES, че финансовото състояние там било толкоз неприятно, че неговият асистент постоянно извеждал на обяд по няколко от играчите, защото те не можели да си разрешат удовлетворително ястие. Преди това, като треньор на младежите в Семеен кодекс Ксаверов с дървото сурогат на съблекалня, работел дълги смени по заведения за хранене, с цел да се устоя.
„ Това ми даде доста, тъй като ме научи какво е да се трудиш крепко за парите си”, споделя наставникът. Той бил въодушевен „ от фантазията да стана първокласен треньор, откакто не съумях да стана първокласен футболист”. Не е нужно да споделяме, че усърдният труд играе голяма роля в треньорския му метод в Славия: „ Можеш прекара два часа дневно във футбола или 15 часа дневно – всичко зависи единствено от теб.” Признава, че гледа по към 30 мача седмично и прави подробен разбор на всеки един противник, даже и тези в другарските мачове.
Репортерът от MF DNES Давид Чермак, който е интервюирал треньора на пражани купища пъти, споделя, че перфекционизмът на Тръпишовски играе основна роля за това по какъв начин се показва Славия в Европа този сезон. Желанието му за старателен труд явно се трансферира и на неговите играчи, като Буутройд показва, че отборът е легендарен с „ бързия и отвесен футбол с бързи преходи”. Това бе изключително очевидно в Лига Европа, където Славия с удоволствие приема ролята на новобранец.
Тръпишовски е именуван Чешкия Клоп, при все това на него не му се нрави сходно обикновено съпоставяне и споделя, че „ това може да проработи в моя вреда”, в случай че акциите му паднат. Той упорства, че е придобил навика да носи бейзболна шапка край тъчлинията надалеч преди да знае за съществуването на сегашния управител на Ливърпул. И въпреки всичко признава, че следва философията на германеца още от времето му в Борусия (Дортмунд). В изявление за чешкия уеб страница Aktuáln изрича и възхитата си от наставника на Виктория Пилзен Павел Върба, задето е разрушил на пух и прахуляк предходната отбранителна конфигурация на футбола в страната преди към десетилетие.
Откритият темперамент на Тръпишовски е още една причина да бъде сравняван с Клоп, а още с идването си в Славия попада в заглавията с обещанието да докара Тоталния футбол. Алеш Вавра, състезателен редактор в Aktuáln, споделя: „ Тръпишовски е отзивчив, откровен, непретенциозен, вежлив, интелигентен и от време на време даже занимателен. Той промени Славия, като се отърва от някои скъпи и нераздаващи се играчи и сътвори доста мощен колектив. Футболистите му имат цялостно доверие и тези дни клубът наподобява едно огромно и щастливо семейство.”
Атакуващите бекове и физическата мощност са основните белези на играта на пражани. Игралият в Челси в младините си Мирослав Щох е мощно атакуващо оръжие от полузащитата, който обича да води преходите, напирайки директно против бранителите, като в същото време е и доста находчив в градежа на постепенната атака. Той е единственият състезател на Славия, вкарал над 10 гола след 27 мача в шампионата, при все това тимът има цели 69 общо.
Щох има хубавия табиет да се разписва с изумителни далечни удари, в това число и оня от над 30 м при успеха с 4:1 над Пжибрам през октомври м.г. и красивия лоб от личната половина в контролата с Шахтьор (Донецк) през февруари м.г. Чермак твърди, че Тръпишовски е оказал помощ на Щох да разцъфти, като е трансформирал играта му по този начин, че „ да го направи по-борбен от всякога”. Според Вавра халфът се е трансформирал в същински екипен състезател може би за първи път в своята кариера, въпреки че Буутройд показва, че някои от далечните му изстрели са изцяло непотребни.
Същият счита, че играещият по-дълбока роля в халфовата линия с позволение и да нападна Томаш Соучек е „ най-хубавият футболист в шампионата, и то с разлика”. Цялостният му набор от качества му завоюва много внимание на Евро 2017 до-21 и в този момент 24-годишният Соучек прави най-резултатния си сезон в кариерата с 9 гола. Симон Дели, Онджей Кудела и Майкъл Нгадо-Нгаджуи са трима стоманени централни бранители, помогнали на Славия да допусне единствено три гола в шестте мача в груповата фаза на Лига Европа. Получените максимален брой жълти картони досега в шампионата от всички тимове (28) демонстрират борбения дух на отбора.
Тръпишовски всекидневно залага на система 1-4-5-1 този сезон на континента с Ибрахим Траоре и Соучек пред отбраната, въпреки че мина към 1-3-6-1 в четвъртфиналния реванш със Севиля поради срещнатите компликации с високото пресиране на андалусците при равенството 2:2 в Испания.
Малцина даваха каквито и да било шансове на Славия да в профил петкратния победител в Лига Европа, но въпреки всичко отводът на пражани да се предадат им оказа помощ да побеждават в един конфликт, предложил ни всичко от футбола. В първия мач Севиля пропусна купища положения и топката отскочи от рамото на Алекс Крал към мрежата на андалусците след корнер, а в реванша видяхме трилър с продължения и седем гола. Неговата кулминационна точка бе завършването от Мик ван Бурен на плавна композиция в 102-рата минута и забиването на победния гол в 119-ата минута от Траоре при безреден ъглов удар, при който изцеденият Симон Кяер красиво безнадеждно не се оправи с изчистването си от голлинията.
Тръпишовски сподели след отстраняването на Севиля, че опцията да бъде изтеглен британски противник „ остава мечта”, тъй като „ един Бог знае по кое време бихме имали късмет да премерим сили с Челси или Арсенал отново”. Колкото и да е превъзходен шансът за треньора и играчите на Славия да се отъркат о европейския хайлайф, походът им този сезон в ЛЕ най-вероятно не е някакъв чудноват случай поради наклонността за устойчиви триумфи на чешките клубове в шампионата.
Славия е 11-ият отбор от страната, достигнал елиминационните стадии на Лига Европа в последните девет сезона. За съпоставяне, това са реализирали 15 нидерландски и по 14 от Франция и Белгия, до момента в който единствено 4 от Шотландия и един от Хърватия са съумели да го сторят.
Буутройд изяснява, че Лига Европа предлага повече авторитет за чешките клубове в сравнение с за тези от най-големите лиги на континента, а и е доста значимо приходно перо за бюджетите им. Посочва и че конкуренцията като цяло във футбола в страната е необятна и че водещите клубове там са станали по-богати в последните години с помощта на пробива на Виктория Пилзен три пъти до груповата фаза на Шампионската лига, на поддръжката за Славия Прага от енергийния магнат и техен притежател Даниел Кжетински и китайските инвестиции в Славия от 2015 година насам.
Енергийната компания CEFC купи контролния пакет акции от клуба през 2015 година, преди китайската капиталова компания Sinobo да я смени отпред през ноември м.г. Буутройд споделя, че почитателите на пражани като цяло поддържат новите притежатели, макар че витаят съмненията, че основният им интерес е да обезпечат по-добър имидж на Китай в Чехия. Китайската епоха е белязана от внимателност и професионализъм, а не от типичното за богатите притежатели на футболни клубове разсипничество в опит да тропнат по масата.
Тръпишовски е най-известен с умеенето си да употребява оптимално наличния запас. Прояви това си качество в скромния Слован Либерец и Славия го притегли през декември 2017 година след разочароващо показване в груповата фаза на Лига Европа със свършек на 3-то място зад Астана. Нетният трансферен разход на пражани от 2015 година насам е 15 млн. евро – огромна сума за чешките стандарти, но капка в морето за посочените годишни доходи от 40 милиарда $ на CEFC или платените от новите притежатели Sinobo 475 млн. евро за 64% от акциите на китайския клуб Бейджин Гуан през 2017 година.
Славия сложи откриването на скрити диаманти в сърцето на своята трансферна политика. Местен трейдър писа на клуба през 2015 година с предложение за основана на статистически данни рекрутираща система на основата на известния Мънибол, а отговорът беше позитивен. Макар от клуба да крият детайлите, признават, че аналитиката ги е довела до Нгадо-Нгаджуи и покупката му за 500 000 евро от румънския Ботошани. Малко откакто подписа, той направи дебюта си за националния отбор на Камерун и му оказа помощ да завоюва Купата на африканските народи 2017. Стана и негов капитан, след което бе на крачка от продажба във Фулъм против 5 млн. евро през януари.
Славия направи трите си най-скъпи прехвърлянето предишното лято, въпреки че съгласно Чермак купените за 3,2 млн. евро Питър Олайинка от Гент и за 2,65 млн. Александру Балуца от Крайова още не оказват огромно въздействие. Буутройд споделя, че клубът е посочил „ огромна отдаденост към философията на Тръпишовски с привличането на пасващи скъпи играчи” и счита тази тактика за по-добра от онази на противника Спарта Прага, където прехвърлянията са шумни, но непасващи, и където са заменени цели шестима треньори в последните две години и половина.
Трансферните разходи на Славия под управлението на китайците са оскъдни спрямо дадените 50 млн. евро от CEFC за връщането на „ Еден Арена” (сега „ Sinobo Stadium” на името на актуалните собственици) назад в ръцете на клуба и подобрението на оборудването. Този ход е необятно одобряван от последователите.
Предвид преднината от 7 точки пред Виктория Пилзен след 27 кръга, пета шампионска купа след рухването на комунизма наподобява прекомерно евентуална за Славия. „ Главната цел за идващия сезон и желанието на всички е класиране в груповата фаза на Шампионската лига – споделя Чермак. – Клубът е доста упорит и с парите от притежателите е допустимо да се развие даже още повече.”
Инджих Тръпишовски няма да се нуждае от дърво, с цел да събере играчите си изпод му, нито пък ще праща масажиста да изтърчи до фризера за риба в обозримо бъдеще. Неговата фантазия в този момент е действителност. Тази на Славия може би скоро също ще е.
Дан Билингам, These Football Times
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ