Има едни пиеси в българския театър, за които трябва да

Има едни пиеси в българския спектакъл, за които би трябвало да узрееш, би трябвало да пораснеш до тях и „ Лазарица “ на Радичков е една от тях, сподели във Враца пред публицисти режисьорът Петринел Гочев. Пиесата се репетира от края на декември и първите ѝ представления пред врачанска аудитория ще са 23 и 24 януари.
Главната роля е поверена на Кирил Стаменов, като с изключение на него на сцената ще има още 5-ма артисти, изясни режисьорът. По думите му подготовки са изключителни и за него са като „ признание “.
„ Има едни подготовки, в които режисьорът има възприятието, че това в никакъв случай повече няма да се повтори. Знаеш, че това, което се е случило за жалост ще си го видял единствено ти и никой различен “, съобщи Гочев, допълвайки, че сходни преживявания по време на репетиционен развой не е имал от 2011 година
„ Срещата с Кирил трансформира тези подготовки в доста благородно прекарване. В смисъл, че се отварят тематики за правенето на спектакъл, за същината на театъра, диалози, каквито доста от дълго време не съм имал “, изясни още Гочев.
Той отхвърли да разкрие дали в неговия прочит на пиесата най-после Лазар ще слезе от дървото, само че описа историята към първото слагане на „ Лазарица “ от режисьора Младен Киселов и с Григор Вачков в основната роля. По думите му, когато Радичков почнал да написа пиесата Методи Андонов почнал да упорства Лазар да слезе от дървото, само че Радичков изрично отказал. За пиесата схванал Апостол Карамитев, който я взел да я чете и той почнал да упорства Лазар да слезе от дървото, само че създателят траял да държи на своето.
„ Методи Андонов си отива, пиесата остава при Апостол Карамитев, който желае да изиграе Лазар, само че героят да слезе от дървото. После и Апостол Карамитев си отива, изгубва се пиесата и Радичков я пренаписва. Така, че има една „ Лазарица “, която е изчезнала “, сподели Гочев. По думите му няма свидетелства дали и Младен Киселов, когато почнал да я прави, е упорствал героят да слезе от дървото, само че по време на премиерата Григор Вачков слиза.  
Това не е първо зрелище на Петринел Гочев по творби на Йордан Радичков. За първи път като студент трети курс слага в Сливенския спектакъл драматизация по разкази на Радичков, наречена „ За хората и свраките “, като тогава среща известният български публицист за първи път.
„ Няма такава доброта, доброжелателност, той беше толкоз снизходително неагресивен към някакъв младок, какъвто бях аз тогава. Не ми е направил в никакъв случай забележка за съответните драматизации, по какъв начин са съединени творбите. Не ходеше да поправя, даже не ходеше да подлага на критика. Той беше душа-човек. Идваше и се радваше като дете, което за мен беше доста огромно самопризнание “, показа още режисьорът.  
По думите му самият той, откакто към този момент е бил одобрен художник взема решение да кандидатства във ВИТИЗ през 1993 година поради зрелище по Радичков - „ Луда трева “ на Маргарита Младенова./БТА