Има една вечер в годината, която не вдига шум, не

Има една вечер в годината, която не подвига звук, не бърза и не упорства. Тя просто идва. С мириса на постни ястия, с пламъка на свещта, с това изключително притихване, в което думите стават по-малко, а възприятията – повече. Бъдни вечер не е просто дата в календара. Тя е пауза. Въздишка. Спомен.

Това е вечерта, в която домът още веднъж става център на света. В която масата не е просто подредена, а събрала истории – минали и бъдещи. В която хлябът не е единствено самун, а вяра, че на следващия ден ще е по-добре. В която си пожелаваме здраве, само че в действителност мислим за успокоение. Пожелаваме си благополучие, а скрито се надяваме на малко повече светлина в себе си.

Istock

Бъдни вечер ни учи на елементарност. На това, че най-важното не се купува – то се споделя. Че не броят на ястията, а хората към масата вършат вечерта цялостна. Че тишината от време на време споделя повече от всяка наздравица. Нека тази Бъдни вечер ви донесе това, което не се вижда, само че се усеща – топлота. Нека има с кого да мълчите и с кого да се смеете. Нека прошката откри място на масата, а вярата – в сърцето. И дано утрешният ден стартира с религия, че положителното към момента има навика да се случва.

Светла и благословена Бъдни вечер. Нека бъде.