Има една устойчива заблуда, която продължава да оформя очакванията ни

Има една устойчива илюзия, която продължава да оформя упованията ни към връзките – че „ верният човек “ ще бъде разпознат незабавно. Че ще има мощна химия, изрично чувство, съвсем кинематографичен миг на изясненост. Истината е надалеч по-нюансирана. В действителния живот стабилната, дълбока връзка рядко стартира с стихия. По-често тя се разпростира като чувство за лекост, което в началото даже може да бъде комплицирано със досада.

Един от най-сигурните, въпреки и мъчно разпознаваеми признаци, е спокойствието . Не това, което идва от липса на страсти, а това, което не изисква непрекъснато доказване. С верния човек няма потребност да анализирате всяко известие, да се чудите какво значи мълчанието или да търсите прикрит смисъл зад всяка дума. Присъствието му не поражда тревога, а я успокоява.