Чували ли сте легендата за Сирма войвода - жената воин
Има една национална ария за българка, която умъртвила и скрила натрупа на насилника подтисник. Пред съда тя не се оправдава, в противен случай, хвали се: " ербап съм била, че съм го умъртвила, хитра съм била, че съм го скрила ". До нас са достигнали имената на повече от 50 български жени-хайдути, и то единствено от XVIII и XIX в.
Дека се чуло, видело
мома челник да бидит
на седемдесет сеймени,
на тия гори зелени,
на тия води студени?
Така стартира песента за една от най-известните хайдушки войводи – Сирма Войвода. Изненадата на националния артист, че една мома е станала челник, отразява господстващото във вековете състояние на българката – да бъде вън от публичния живот и битки, в които съвсем единственият настоящ фактор е мъжът, заяви Българска история.
Въпреки това факт е, че дните на османската власт са били толкоз страшни, че и ръката на дамата е бивала принудена да се вдигне в отбрана на чест, семейство и татковина. Отражение на това събитие намираме в редица предания за жени-хайдути, като Сирма челник.
Тя е била действителна персона, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Ражда се в фамилията на Стрезо Дичов – прочут резбар и живописец и брачната половинка му Ангелина. Името Сирма значи " магия " (от гр.), само че в същото време в някои краища на България се употребява и за " сърп ". И в двете си смисли то изцяло дава отговор на характера и дейностите на героинята. След като изчезва най-хубавата й другарка – Руж(к)а, похитена дружно с още няколко девойки от богат локален турчин, на Гергьовден 1794 година младата Сирма събира дребна тайфа и се отдава на хайдутството.
Това съгласно някои създатели става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма челник работи из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско и към Прилеп. Сборищата на четата ѝ са най-вече в Шар планина и нейните разклонения – Бабин ров, Стогово, Барбура, Кърчин.
Защитава популацията в тези краища от безчинствата на албански разбойнически банди през размирния ХVІІІ век. Прочува се с ликвидирането на Амза бей – един от най-опасните локални потисници. Именно в стълкновение с неговата тайфа Сирма е ранена тежко, след което при нея остава да се грижи за възобновяване ѝ единствено байрактарят на дружината Вълко Спиров от Крушево.
Най-интересното е, че Сирма е била отпред на хайдушкия отряд, без съвсем никой от хайдутите да е наясно, че водачът им не е мъж. Точно за това споделя легендата за Сирма челник – че тя се престорила на мъж и по тази причина съумяла да бъде отпред.
Според преданието, което е разказано и в национални песни за Сирма челник, хайдутите не желали лидерът им да е жена. Когато разбрали, че войводата им не е мъж, те се разлютили и поискали тя да се откаже.
Историята мълчи какъв брой време е воеводствала Сирма, само че се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: " момците, кои тая водеше, я узнаха како госпожица по кое време йе се скинаха (свалиха) петлиците от гръдите… ".
Сирма челник предложила на хайдутите от своята чета разнообразни способи за избор на нов челник и всякога изборът падал върху нея самата. Едно от тестванията е било точна пукотевица и единствено Сирма съумява да уцели пръстен, вързан на далечно дърво.
Сред другите тествания било съревнование по далечно мятане на камък, което още веднъж спечелила Сирма челник. Така седемдесетте индивида, които съгласно преданието е водела през горите, решили тя да остане техен водач.
След няколко години плевел хайдушки живот из горите Сирма челник през 1818 година се заселва в Прилеп, като се дами за байрактаря си Вълко Спиров. Тя по този начин и не се завърнала към хайдушкия метод на живот. Димитър Миладинов с удивление приказва и за други нейни качества. Тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и назад!
През 1856-57 година с нея се среща Димитър Миладинов. В сведения под песента той споделя за срещата си със старицата: " Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите цялостни и саби, обвесени на зида, висяха над нея “. В своя алманах " Български национални песни “ песента за Сирма е записана под номер 212, раздел Хайдутски песни.
За злощастие злата орис я доближава на остарели години, откакто е убита от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година. Нейна восъчна фигура е сложена в Музея на македонската битка в Скопие. Нейна по-голяма сестра е Боряна челник.
Дека се чуло, видело
мома челник да бидит
на седемдесет сеймени,
на тия гори зелени,
на тия води студени?
Така стартира песента за една от най-известните хайдушки войводи – Сирма Войвода. Изненадата на националния артист, че една мома е станала челник, отразява господстващото във вековете състояние на българката – да бъде вън от публичния живот и битки, в които съвсем единственият настоящ фактор е мъжът, заяви Българска история.
Въпреки това факт е, че дните на османската власт са били толкоз страшни, че и ръката на дамата е бивала принудена да се вдигне в отбрана на чест, семейство и татковина. Отражение на това събитие намираме в редица предания за жени-хайдути, като Сирма челник.
Тя е била действителна персона, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Ражда се в фамилията на Стрезо Дичов – прочут резбар и живописец и брачната половинка му Ангелина. Името Сирма значи " магия " (от гр.), само че в същото време в някои краища на България се употребява и за " сърп ". И в двете си смисли то изцяло дава отговор на характера и дейностите на героинята. След като изчезва най-хубавата й другарка – Руж(к)а, похитена дружно с още няколко девойки от богат локален турчин, на Гергьовден 1794 година младата Сирма събира дребна тайфа и се отдава на хайдутството.
Това съгласно някои създатели става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма челник работи из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско и към Прилеп. Сборищата на четата ѝ са най-вече в Шар планина и нейните разклонения – Бабин ров, Стогово, Барбура, Кърчин.
Защитава популацията в тези краища от безчинствата на албански разбойнически банди през размирния ХVІІІ век. Прочува се с ликвидирането на Амза бей – един от най-опасните локални потисници. Именно в стълкновение с неговата тайфа Сирма е ранена тежко, след което при нея остава да се грижи за възобновяване ѝ единствено байрактарят на дружината Вълко Спиров от Крушево.
Най-интересното е, че Сирма е била отпред на хайдушкия отряд, без съвсем никой от хайдутите да е наясно, че водачът им не е мъж. Точно за това споделя легендата за Сирма челник – че тя се престорила на мъж и по тази причина съумяла да бъде отпред.
Според преданието, което е разказано и в национални песни за Сирма челник, хайдутите не желали лидерът им да е жена. Когато разбрали, че войводата им не е мъж, те се разлютили и поискали тя да се откаже.
Историята мълчи какъв брой време е воеводствала Сирма, само че се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: " момците, кои тая водеше, я узнаха како госпожица по кое време йе се скинаха (свалиха) петлиците от гръдите… ".
Сирма челник предложила на хайдутите от своята чета разнообразни способи за избор на нов челник и всякога изборът падал върху нея самата. Едно от тестванията е било точна пукотевица и единствено Сирма съумява да уцели пръстен, вързан на далечно дърво.
Сред другите тествания било съревнование по далечно мятане на камък, което още веднъж спечелила Сирма челник. Така седемдесетте индивида, които съгласно преданието е водела през горите, решили тя да остане техен водач.
След няколко години плевел хайдушки живот из горите Сирма челник през 1818 година се заселва в Прилеп, като се дами за байрактаря си Вълко Спиров. Тя по този начин и не се завърнала към хайдушкия метод на живот. Димитър Миладинов с удивление приказва и за други нейни качества. Тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и назад!
През 1856-57 година с нея се среща Димитър Миладинов. В сведения под песента той споделя за срещата си със старицата: " Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите цялостни и саби, обвесени на зида, висяха над нея “. В своя алманах " Български национални песни “ песента за Сирма е записана под номер 212, раздел Хайдутски песни.
За злощастие злата орис я доближава на остарели години, откакто е убита от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година. Нейна восъчна фигура е сложена в Музея на македонската битка в Скопие. Нейна по-голяма сестра е Боряна челник.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ