ВСС разпределя 1 милиард евро и определя кариерите на магистратите
Има една институция в правосъдната система, чиято трибуквена абревиатура не значи нищо за хората отвън юридическите среди, само че пък разпределя бюджет от съвсем 1 милиарда лв. годишно.
Висшият правосъден съвет, или в резюме Висш съдебен съвет, е именуван още държавното управление на правосъдната система, тъй като от него зависи всичко в третата власт - назначава, покачва и освобождава магистрати, постанова санкции, провежда квалификацията, стопанисва и ремонтира правосъдните здания, приема проектобюджет, избира тримата огромни - основен прокурор и ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. И по традиция в края на всяка година впечатлява със самоуверено искане за следващ скок на парите за тази трета власт.
Предложението за 2026 година е системата да разполага с 996 193 700 евро, а растежът на заплати да е 18%.
Последното нарастване обаче беше през март, когато заплатите скочиха с 16%. Тогава главните хонорари на висшите съдии, прокурорите и следователите от Националната следствена работа станаха 9079 лева На магистратите на апелативно равнище - 7511 лева Съдиите и прокурорите на окръжно равнище в столицата получиха 6716 лева, а сътрудниците им от останалите окръжни съдилища и прокуратури - 6210 лева Заплатите на магистратите от Софийския областен съд и от Софийската районна прокуратура станаха 5454 лева, а на сътрудниците им от страната - 4899 лева Възнагражденията на младшите магистрати също се усилиха, само че от 1 януари и сигнаха 4564 лева На самите кадровици заплатите гонят 20 хиляди лв.. Колко тъкмо обаче, е мъчно да се каже, тъй като всички магистратски хонорари, в това число и на Висш съдебен съвет, се дефинират по така наречен таблица 1, която обаче не е обществена.
В Закона за правосъдната власт е записано, че най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба получава заплата в размер на удвоената средномесечна на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Национален статистически институт.
" Работната заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2025 година е 2641 лв., или 1350 евро ", показва Висш съдебен съвет. Следователно най-ниската заплата би трябвало да е 5282 лева Проблемът с магистратските заплати идва оттова, че скокът е заложен в правосъдния закон. През 2009 година беше изработен опит това да се промени, само че последваха каузи във Върховен административен съд, тъй като въпреки всичко приказваме за адвокати и имаше нарастване.
Но Висш съдебен съвет не е единствено бюджет, несъмнено, надалеч по-важно е по какъв начин посредством дисциплинарки, неприятно атестиране, бавене на състезания, въздейства на кариерите на магистрати. За разлика от другите сфери в държавния и частния бранш, в правосъдната система началникът няма власт върху съдиите и прокурорите, които работят в даден съд или прокуратурата, въпреки държавното обвиняване да е йерархична конструкция.
Неслучайно шефът се назовава административен началник, тъй като е началник единствено на администрацията, т.е. на секретарките, деловодителите и хигиенистките. Неговите началнически функционалности се свеждат да следи да има положително озвучаване в залите, фоайетата и пространствата да са чисти, техниката да работи, да се съблюдава инцидентното систематизиране.
Административният началник в правосъдната система не може да санкционира, а камо ли да освобожда от работа магистрати, които не си правят работата.
5 години след постъпването си в системата те получават статут на несменяемост, т.е., в случай че арбитър, прокурор или следовател самичък не напусне или не го осъдят за съзнателно закононарушение, до пенсия никой не може да го мръдне.
Когато арбитър или прокурор бави каузи, не е доста акуратен в работата си, даже не се появява с дни на работното си място, единственото, което може да направи началникът му, е да изиска Висш съдебен съвет да му наложи наказване. Това обаче не става незабавно, тъй като кадровият орган първо взема решение дали да образува дисциплинарно произвеждане, а то може да продължи с години.
Защо? Защото върви като правосъден развой - събират се доказателства, магистратът излага своята позиция, може да показа и писмена отбрана, да повика в своя поддръжка юрист, а по-късно крайното решение се оспорва пред Върховен административен съд. Висш съдебен съвет не е българска прищявка, сходни органи съществуват във всички европейски страни и са обединени в Европейска мрежа на правосъдните препоръки. Наричат се по друг метод. В Италия да вземем за пример названието му е Върховен съвет на магистратурата, в прилежаща Турция - Върховен съвет на съдиите и прокурорите, и така нататък
Идеята е магистратът да не зависи от началника си, а неговото израстване, насърчаване и наказване да е в ръцете на хора, които не го познават, потвърдени адвокати са, които обективно преценят работата му, а не са водени от шуробаджанашки, другарски, финансови или политически подбуди. У нас Висш съдебен съвет е основан през 1991 година с приемането на новата конституция, а първият му състав е определен същата година.
Преди това всичко в правосъдната система се е правило от директните ръководители, които пък ставали такива с благословията на комунистическата партия. Идеята на бащите на конституцията е третата власт да е самостоятелна от законодателната, а още повече от изпълнителната, т.е. от партиите.
И защото е основан от Велико национално заседание, единствено Велико национално заседание от 400 депутати може да го закрие, в случай че се появи сходна раволюционна концепция. Висш съдебен съвет е парламентарен орган, т.е. и при него също като при президента, Народното събрание, Конституционния съд и Министерския съвет като цяло, а не обособените министерства, разпоредбите са написани в главния закон. Министерствата да вземем за пример не се загатват в конституцията, по тази причина и структурата на Министерски съвет може да се трансформира при всяко последващо ръководство.
Не по този начин е при Висш съдебен съвет. Всяко изменение при него минава през смяна в главния закон. Така беше през 2015 година, когато депутатите го разделиха на две колегии - Съдийска и Прокурорска.
Според изтъкнати адвокати, в това число проф. Пенчо Пенев, това е била оптималната смяна във Висш съдебен съвет, която може да направи Обикновено национално заседание. Тезата му беше потвърдена през 2023 година, когато всички промени, свързани с Висш съдебен съвет, бяха анулирани от Конституционният съд, тъй като единствено Велико национално заседание може да ги прави.
Така че значим ли е Висш съдебен съвет - да, има ли смисъл от него - безусловно, тъй като в противоположен случай ще последва или безредица, или партийно кадруване в правосъдната система. Ако Висш съдебен съвет не назначава и санкционира магистратите, кой ще го прави? За момента различен по-добър модел не е фиктивен.
Големият въпрос към Висш съдебен съвет, който, мине не мине, се слага на спор, е не дали кадровият орган да съществува. Тема, по която спор няма, а дали да не се понижи парламентарната квота, която е от 11 души. Някои адвокати, не без съображение настояват, че посредством нея политиците въздействат на съвета. През годините за понижаване на парламантарната квота са се разгласявали от " Правосъдие за всеки ". Други считат, че в случай че се отстрани, системата, която и сега показва пренебрежителност, напълно ще се затвори в себе си. До болежка е прочут изразът, че съдиите приказват единствено с актовете си. Всяка рецензия, изключително към съда, се посреща на нож от съдийската общественост, нещо, което се следи в последно време, когато фокусът от прокуратурата се измести поради някои знакови каузи като това против варненския кмет да вземем за пример.
Важен подробност е, че Висш съдебен съвет не може да се произнася по каузи. Той няма право да извика магистрат и да го пита за какво по един или различен метод е решил обещано дело. Но пък може да образува инспекции по всеки скандал или най-малко да вземе отношение по него. За страдание, тъкмо тук Висш съдебен съвет не впечатлява с бързина, още по-малко с увереност. Например едвам на петия ден от нападението над прокурора Иво Илиев Прокурорската гилдия видя, че той е пребит с чук, и остро осъди случилото се. Що се отнася до мегаскандалите " Осемте джуджета " и въздействието на Петьо Петров или пък Мартин Божанов - Нотариуса, по-добре изобщо да не приказваме. Някой помни ли какво е мнението на Висш съдебен съвет по тях? За Нотариуса Съдийската гилдия сътвори краткотрайна комисия за съпричастност на съдии към активността му и до такава степен. Никакво предпочитание да се разсече възелът на зависимостите. Вместо това безконечни процедурни диспути, след които свадите са заметени. Вероятно тъй като, в случай че тръгне да се разплита, не е ясно до каква степен ще стигне.
Висшият правосъден съвет, или в резюме Висш съдебен съвет, е именуван още държавното управление на правосъдната система, тъй като от него зависи всичко в третата власт - назначава, покачва и освобождава магистрати, постанова санкции, провежда квалификацията, стопанисва и ремонтира правосъдните здания, приема проектобюджет, избира тримата огромни - основен прокурор и ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. И по традиция в края на всяка година впечатлява със самоуверено искане за следващ скок на парите за тази трета власт.
Предложението за 2026 година е системата да разполага с 996 193 700 евро, а растежът на заплати да е 18%.
Последното нарастване обаче беше през март, когато заплатите скочиха с 16%. Тогава главните хонорари на висшите съдии, прокурорите и следователите от Националната следствена работа станаха 9079 лева На магистратите на апелативно равнище - 7511 лева Съдиите и прокурорите на окръжно равнище в столицата получиха 6716 лева, а сътрудниците им от останалите окръжни съдилища и прокуратури - 6210 лева Заплатите на магистратите от Софийския областен съд и от Софийската районна прокуратура станаха 5454 лева, а на сътрудниците им от страната - 4899 лева Възнагражденията на младшите магистрати също се усилиха, само че от 1 януари и сигнаха 4564 лева На самите кадровици заплатите гонят 20 хиляди лв.. Колко тъкмо обаче, е мъчно да се каже, тъй като всички магистратски хонорари, в това число и на Висш съдебен съвет, се дефинират по така наречен таблица 1, която обаче не е обществена.
В Закона за правосъдната власт е записано, че най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба получава заплата в размер на удвоената средномесечна на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Национален статистически институт.
" Работната заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2025 година е 2641 лв., или 1350 евро ", показва Висш съдебен съвет. Следователно най-ниската заплата би трябвало да е 5282 лева Проблемът с магистратските заплати идва оттова, че скокът е заложен в правосъдния закон. През 2009 година беше изработен опит това да се промени, само че последваха каузи във Върховен административен съд, тъй като въпреки всичко приказваме за адвокати и имаше нарастване.
Но Висш съдебен съвет не е единствено бюджет, несъмнено, надалеч по-важно е по какъв начин посредством дисциплинарки, неприятно атестиране, бавене на състезания, въздейства на кариерите на магистрати. За разлика от другите сфери в държавния и частния бранш, в правосъдната система началникът няма власт върху съдиите и прокурорите, които работят в даден съд или прокуратурата, въпреки държавното обвиняване да е йерархична конструкция.
Неслучайно шефът се назовава административен началник, тъй като е началник единствено на администрацията, т.е. на секретарките, деловодителите и хигиенистките. Неговите началнически функционалности се свеждат да следи да има положително озвучаване в залите, фоайетата и пространствата да са чисти, техниката да работи, да се съблюдава инцидентното систематизиране.
Административният началник в правосъдната система не може да санкционира, а камо ли да освобожда от работа магистрати, които не си правят работата.
5 години след постъпването си в системата те получават статут на несменяемост, т.е., в случай че арбитър, прокурор или следовател самичък не напусне или не го осъдят за съзнателно закононарушение, до пенсия никой не може да го мръдне.
Когато арбитър или прокурор бави каузи, не е доста акуратен в работата си, даже не се появява с дни на работното си място, единственото, което може да направи началникът му, е да изиска Висш съдебен съвет да му наложи наказване. Това обаче не става незабавно, тъй като кадровият орган първо взема решение дали да образува дисциплинарно произвеждане, а то може да продължи с години.
Защо? Защото върви като правосъден развой - събират се доказателства, магистратът излага своята позиция, може да показа и писмена отбрана, да повика в своя поддръжка юрист, а по-късно крайното решение се оспорва пред Върховен административен съд. Висш съдебен съвет не е българска прищявка, сходни органи съществуват във всички европейски страни и са обединени в Европейска мрежа на правосъдните препоръки. Наричат се по друг метод. В Италия да вземем за пример названието му е Върховен съвет на магистратурата, в прилежаща Турция - Върховен съвет на съдиите и прокурорите, и така нататък
Идеята е магистратът да не зависи от началника си, а неговото израстване, насърчаване и наказване да е в ръцете на хора, които не го познават, потвърдени адвокати са, които обективно преценят работата му, а не са водени от шуробаджанашки, другарски, финансови или политически подбуди. У нас Висш съдебен съвет е основан през 1991 година с приемането на новата конституция, а първият му състав е определен същата година.
Преди това всичко в правосъдната система се е правило от директните ръководители, които пък ставали такива с благословията на комунистическата партия. Идеята на бащите на конституцията е третата власт да е самостоятелна от законодателната, а още повече от изпълнителната, т.е. от партиите.
И защото е основан от Велико национално заседание, единствено Велико национално заседание от 400 депутати може да го закрие, в случай че се появи сходна раволюционна концепция. Висш съдебен съвет е парламентарен орган, т.е. и при него също като при президента, Народното събрание, Конституционния съд и Министерския съвет като цяло, а не обособените министерства, разпоредбите са написани в главния закон. Министерствата да вземем за пример не се загатват в конституцията, по тази причина и структурата на Министерски съвет може да се трансформира при всяко последващо ръководство.
Не по този начин е при Висш съдебен съвет. Всяко изменение при него минава през смяна в главния закон. Така беше през 2015 година, когато депутатите го разделиха на две колегии - Съдийска и Прокурорска.
Според изтъкнати адвокати, в това число проф. Пенчо Пенев, това е била оптималната смяна във Висш съдебен съвет, която може да направи Обикновено национално заседание. Тезата му беше потвърдена през 2023 година, когато всички промени, свързани с Висш съдебен съвет, бяха анулирани от Конституционният съд, тъй като единствено Велико национално заседание може да ги прави.
Така че значим ли е Висш съдебен съвет - да, има ли смисъл от него - безусловно, тъй като в противоположен случай ще последва или безредица, или партийно кадруване в правосъдната система. Ако Висш съдебен съвет не назначава и санкционира магистратите, кой ще го прави? За момента различен по-добър модел не е фиктивен.
Големият въпрос към Висш съдебен съвет, който, мине не мине, се слага на спор, е не дали кадровият орган да съществува. Тема, по която спор няма, а дали да не се понижи парламентарната квота, която е от 11 души. Някои адвокати, не без съображение настояват, че посредством нея политиците въздействат на съвета. През годините за понижаване на парламантарната квота са се разгласявали от " Правосъдие за всеки ". Други считат, че в случай че се отстрани, системата, която и сега показва пренебрежителност, напълно ще се затвори в себе си. До болежка е прочут изразът, че съдиите приказват единствено с актовете си. Всяка рецензия, изключително към съда, се посреща на нож от съдийската общественост, нещо, което се следи в последно време, когато фокусът от прокуратурата се измести поради някои знакови каузи като това против варненския кмет да вземем за пример.
Важен подробност е, че Висш съдебен съвет не може да се произнася по каузи. Той няма право да извика магистрат и да го пита за какво по един или различен метод е решил обещано дело. Но пък може да образува инспекции по всеки скандал или най-малко да вземе отношение по него. За страдание, тъкмо тук Висш съдебен съвет не впечатлява с бързина, още по-малко с увереност. Например едвам на петия ден от нападението над прокурора Иво Илиев Прокурорската гилдия видя, че той е пребит с чук, и остро осъди случилото се. Що се отнася до мегаскандалите " Осемте джуджета " и въздействието на Петьо Петров или пък Мартин Божанов - Нотариуса, по-добре изобщо да не приказваме. Някой помни ли какво е мнението на Висш съдебен съвет по тях? За Нотариуса Съдийската гилдия сътвори краткотрайна комисия за съпричастност на съдии към активността му и до такава степен. Никакво предпочитание да се разсече възелът на зависимостите. Вместо това безконечни процедурни диспути, след които свадите са заметени. Вероятно тъй като, в случай че тръгне да се разплита, не е ясно до каква степен ще стигне.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ