Има една древна мъдрост, приписвана на Платон, според която хората,

Има една антична мъдрост, приписвана на Платон, съгласно която хората, които най-силно желаят да управляват другите, са минимум подобаващи за тази задача. Това изказване не е изцяло тъкмо, само че ново проучване открива, че съдържа зрънце истина. Много водачи имат мощни упоритости да водят, само че това не значи, че близките ги възприемат като ефикасни.

„ Свикнали сме да считаме, че има връзка сред лидерските упоритости и лидерските качества “ , споделя Франсис Флин, професор по организационно държание в бизнес учебното заведение на Станфорд. Хората, устремени към власт и триумф, постоянно търсят управителни позиции, а методът, по който става издигането в лидерски функции, предизвиква тази упоритост. „ Обикновено работи правилото на самопредлагане — хората, които аплайват в бизнес учебни заведения като Станфорд или се борят за покачване, са тези, които стават водачи. Но дали това съмнение е правилно? “ , пита Флин.

Макар че е явно, че упоритостта играе роля в това кой става водач, връзката ѝ с успеваемостта е едва проучена. Затова Флин, дружно с учените Шилан Алзахави и Емили Райт, организира първото систематично проучване по тематиката.