Най-забутаната част от Гърция дори я няма на картата
Има един регион в Гърция, който е малко прочут и още по-малко посещаван. Дълбоко навътре в страната, обособен от останалата част от света от планини, се намира Аграфа, написа pochivka.blitz.bg.
Името му безусловно значи „ неписан “ на гръцки, тъй като когато византийските хронисти за първи път се озовали там, счели, че той е прекомерно далечен, с цел да бъде вписан в картите. Отбелязали го като „ аграфа “ – неописана територия.
Османците също решили, че мястото е прекомерно недостъпно, с цел да бъде ръководено и по този начин Аграфа станало едно дребното места в Гърция, които в никакъв случай не са били под османски надзор, оповестява Би Би Си.
Аграфиотите – жителите на това непокорно място, употребявали тази квазинезависимост, с цел да го трансфорат в средище на революционна активност. Тук е роден именитият гръцки герой за самостоятелност Антонис Кацанотис, в революционният лидер Георгиос Караискакис употребявал Аграфа като своя база, от която да тероризира османските войски в равнините.
През 1823 година турски гарнизон, оттеглящ се от град Мисолонги, се отклонил и объркал пътя и минал през Аграфа. Там бил посрещнат в засада от 800 гръцки бойци, които ги унищожили в една от най-знамeнитите борби от гръцката гражданска война. Турците в никакъв случай повече не се доближили към това място. А няколко години по-късно Аграфа станал част от новото Кралство Гърция.
Независимостта не му донесла особени изгоди. Регионът си останал безпаричен и изолиран и в края на 19-и век, доста аграфиоти почнали да търсят по-добър живот на други места. Някои отишли в равнините, други в Атина, трети си пробвали шанса в Америка, най-много в град Шарлот в Северна Каролина.
До село Фрагкиста в Аграфа се стига по дълъг и цялостен със завои път от ски курорта Карпениси, който на собствен ред е обвързван с Атина с дълъг и сложен път. В Аграфа има толкоз малко равна земя, че селищата са пръснати по скатовете на планините, а Фрагкиса в действителност са две селища, разграничени от огромна клисура.
През Втората международна война районът паднал в ръцете на нацистите – евентуално първите нашественици, които в действителност окупирали Аграфа. „ Сигурно са последвали старите пастирски пътеки през планините. Когато ги видяхме, се разбягахме да се скриемв пещерите. Те останаха два дни и изгориха селото “, споделя Константинос Панурагис, гражданин на Фрагкиста, завърнал се от Америка.
Местните оказали мощна опозиция и Аграфа станало първото място в Гърция, което се освободило от нацистите, обявявайки „ Свободна Гърция “ през август 1943 година
Последвалата революция се усетила и в селото, където фамилиите се обърнали едни против други, а отдалечеността на региона означавала, че нямало по какъв начин да се избяга от насилието.
Дитики (Западна) Фрагкиста се смята за по-богаташката час на селото. Тя е значутелно по-голяма и оживена от своята източна „ сестра “. Кафенетата са цялостни с хора в трудоспособна възраст и даже има учебно заведение с няколко ученика.
По-нататък пейзажът става още по-удивителен. Под планината Аграфа (което също се смятала за прекомерно отдалечена, че да получи име) се виждат трите огромни реки на региона – Ахелой, Аграфиотис и Мегдова. Безкрайни борови гори се спускат по скатовете в далечината и приютяват мечки и вълци. Малки села съвсем висят от краищата на планините, червните покриви на къщите им са съвсем погълнати от зеленината, като че ли природата още веднъж се пробва да ги завладее.
Местните хора назовават Аграфа „ Гръцката Швейцария “ поради пейзажите, които наподобяват съвсем алпийски. По границите на района се намират няколко лъскави ски курорта, само че в самия него няма нито един.
Все отново това е Аграфа – неписаната земя. До 50-те години на 20-и век тук не е правено никакво броене (днес жителите са едвам 11 000), електричеството пристигнало чак през 80-те години, а доста селяни още чакат да им асфалтират улиците.
„ Тази изолираност е и благословия и проклинание за Аграфа “, споделя локалният гражданин Томас Нтаваринос. „ Тя е запазила обичайния метод на живот, парадайс за флората и фауната, само че е мъчно място за живеене. Зимите са дълги и тежки елементарно ни откъсват от света. “а
Преди 10 години Нтаваринос се завърнал от Атина и почнал самичък да прокарва пътеки, да поправя уреди за катерене и да провежда пътувания с каране на каяк и другои занимания. В началото локалните хора го помислили за вманиачен, само че по-късно почнали да прииждат туристи – най-много заможни атиняни, търсещи нещо друго от туристическите направления.
Днес планинарската асоциация Аграфа има над 200 члена и включва няколко опитни водачи. „ Исках да покажа капацитета за туризъм тук. Исках да сложа Аграфа на картата “, споделя Нтаваринос.
Името му безусловно значи „ неписан “ на гръцки, тъй като когато византийските хронисти за първи път се озовали там, счели, че той е прекомерно далечен, с цел да бъде вписан в картите. Отбелязали го като „ аграфа “ – неописана територия.
Османците също решили, че мястото е прекомерно недостъпно, с цел да бъде ръководено и по този начин Аграфа станало едно дребното места в Гърция, които в никакъв случай не са били под османски надзор, оповестява Би Би Си.
Аграфиотите – жителите на това непокорно място, употребявали тази квазинезависимост, с цел да го трансфорат в средище на революционна активност. Тук е роден именитият гръцки герой за самостоятелност Антонис Кацанотис, в революционният лидер Георгиос Караискакис употребявал Аграфа като своя база, от която да тероризира османските войски в равнините.
През 1823 година турски гарнизон, оттеглящ се от град Мисолонги, се отклонил и объркал пътя и минал през Аграфа. Там бил посрещнат в засада от 800 гръцки бойци, които ги унищожили в една от най-знамeнитите борби от гръцката гражданска война. Турците в никакъв случай повече не се доближили към това място. А няколко години по-късно Аграфа станал част от новото Кралство Гърция.
Независимостта не му донесла особени изгоди. Регионът си останал безпаричен и изолиран и в края на 19-и век, доста аграфиоти почнали да търсят по-добър живот на други места. Някои отишли в равнините, други в Атина, трети си пробвали шанса в Америка, най-много в град Шарлот в Северна Каролина.
До село Фрагкиста в Аграфа се стига по дълъг и цялостен със завои път от ски курорта Карпениси, който на собствен ред е обвързван с Атина с дълъг и сложен път. В Аграфа има толкоз малко равна земя, че селищата са пръснати по скатовете на планините, а Фрагкиса в действителност са две селища, разграничени от огромна клисура.
През Втората международна война районът паднал в ръцете на нацистите – евентуално първите нашественици, които в действителност окупирали Аграфа. „ Сигурно са последвали старите пастирски пътеки през планините. Когато ги видяхме, се разбягахме да се скриемв пещерите. Те останаха два дни и изгориха селото “, споделя Константинос Панурагис, гражданин на Фрагкиста, завърнал се от Америка.
Местните оказали мощна опозиция и Аграфа станало първото място в Гърция, което се освободило от нацистите, обявявайки „ Свободна Гърция “ през август 1943 година
Последвалата революция се усетила и в селото, където фамилиите се обърнали едни против други, а отдалечеността на региона означавала, че нямало по какъв начин да се избяга от насилието.
Дитики (Западна) Фрагкиста се смята за по-богаташката час на селото. Тя е значутелно по-голяма и оживена от своята източна „ сестра “. Кафенетата са цялостни с хора в трудоспособна възраст и даже има учебно заведение с няколко ученика.
По-нататък пейзажът става още по-удивителен. Под планината Аграфа (което също се смятала за прекомерно отдалечена, че да получи име) се виждат трите огромни реки на региона – Ахелой, Аграфиотис и Мегдова. Безкрайни борови гори се спускат по скатовете в далечината и приютяват мечки и вълци. Малки села съвсем висят от краищата на планините, червните покриви на къщите им са съвсем погълнати от зеленината, като че ли природата още веднъж се пробва да ги завладее.
Местните хора назовават Аграфа „ Гръцката Швейцария “ поради пейзажите, които наподобяват съвсем алпийски. По границите на района се намират няколко лъскави ски курорта, само че в самия него няма нито един.
Все отново това е Аграфа – неписаната земя. До 50-те години на 20-и век тук не е правено никакво броене (днес жителите са едвам 11 000), електричеството пристигнало чак през 80-те години, а доста селяни още чакат да им асфалтират улиците.
„ Тази изолираност е и благословия и проклинание за Аграфа “, споделя локалният гражданин Томас Нтаваринос. „ Тя е запазила обичайния метод на живот, парадайс за флората и фауната, само че е мъчно място за живеене. Зимите са дълги и тежки елементарно ни откъсват от света. “а
Преди 10 години Нтаваринос се завърнал от Атина и почнал самичък да прокарва пътеки, да поправя уреди за катерене и да провежда пътувания с каране на каяк и другои занимания. В началото локалните хора го помислили за вманиачен, само че по-късно почнали да прииждат туристи – най-много заможни атиняни, търсещи нещо друго от туристическите направления.
Днес планинарската асоциация Аграфа има над 200 члена и включва няколко опитни водачи. „ Исках да покажа капацитета за туризъм тук. Исках да сложа Аграфа на картата “, споделя Нтаваринос.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ