Сложи ли протестът края на традиционните медии?
Има един незабравим кадър от митингите това лято. Той е от плажа на Росенец. Протестиращият стриймва с телефона си и демонстрира по какъв начин през същото време снимат от Нова телевизия. Протестиращият непосредствено стриймва със смарт телефона си ъгъла, под който снима малкия екран и ясно се вижда, че съзнателно се отрязват нежеланите посетители пред сарая на Доган. Операторът-майстор е намерил единственото празно място, с цел да сложи репортера на този декор, сякаш че няма доста хора. Уж че нямащият го човек демонстрира обаче по какъв начин тези демонстрират по какъв начин сякаш го няма.
Кое е медията в този случай?
Има публична медия, която е снимана на " мястото на престъплението " от самостоятелната медия на протестиращия. Едната излъчва в ефирен ефир, другата във Фейсбук. Следва неотложен въпрос: кое от двете е медия изобщо? Кое има осведомително преимущество? Отговорът: в тази ситуация на Нова не става дума за четвърта власт, а за ефирен формат на първата. Елементарният смарт телефон на протестиращия е медия в доста по-голям смисъл и с доста по-голяма социална изгода, доказвайки предходното с камерата си.
Тази обстановка - в която жител снима малкия екран по какъв начин снима - е по-голямо събитие даже от настоящата обстановка с държавното управление. Защото маркира информативен поврат. Няма нищо инцидентно в това, че редом против властта протестиращите насочиха яд и към малките екрани. Ако човек се попита къде гледа митингите, би си дал отговор по този начин - виждам ги във Фейсбук. После единствено сравняваш с малкия екран, с цел да видиш къде тъкмо е желала да пресили или да смекчи нещата. Немалко медии към този момент служат единствено за директен път през тях да схванеш какво мисли самата власт, по това кого нападат. В прочут смисъл те осведомят - само че не за това какво става на открито, а за това какво става вътре при тях. Обръщане на прожектора.
Комбинацията от цифрова гражданска война и дива корупция ще роди извънредно доста парадокси. Бизнесмени си пазарят малките екрани, които да монетизират разноските си с миличко премълчаване на проблемите на властта - без изобщо да схванат, че на малкия екран от този вид не ѝ остава прекомерно дълъг живот изобщо. Ако оцелеят цялостни малките екрани, това ще са единствено тези, които си дадат сметка, че операциите им от предишното към този момент могат да бъдат хванати доста по-лесно, а щом се заловен следва отлив от аудитория, отливът от аудитория - отлив от реклама, отливът от реклама - безславно закриване. В това няма никаква покруса обаче. Сутрешните блокове ще изместят в полето на ютюб студиата, репортажите - към лайвстриймовете, и в специалността ще останат единствено тези, които в действителност я обичат и владеят задоволително добре, с цел да запазят качеството си без значение от платформата. И всичко ще е почнало от оня монумент момент - по какъв начин през лятото на 2020-та протестиращ снима медия, която отхвърля да снима него самия от съображения за сигурност.
Автор: Райко Байчев
Кое е медията в този случай?
Има публична медия, която е снимана на " мястото на престъплението " от самостоятелната медия на протестиращия. Едната излъчва в ефирен ефир, другата във Фейсбук. Следва неотложен въпрос: кое от двете е медия изобщо? Кое има осведомително преимущество? Отговорът: в тази ситуация на Нова не става дума за четвърта власт, а за ефирен формат на първата. Елементарният смарт телефон на протестиращия е медия в доста по-голям смисъл и с доста по-голяма социална изгода, доказвайки предходното с камерата си.
Тази обстановка - в която жител снима малкия екран по какъв начин снима - е по-голямо събитие даже от настоящата обстановка с държавното управление. Защото маркира информативен поврат. Няма нищо инцидентно в това, че редом против властта протестиращите насочиха яд и към малките екрани. Ако човек се попита къде гледа митингите, би си дал отговор по този начин - виждам ги във Фейсбук. После единствено сравняваш с малкия екран, с цел да видиш къде тъкмо е желала да пресили или да смекчи нещата. Немалко медии към този момент служат единствено за директен път през тях да схванеш какво мисли самата власт, по това кого нападат. В прочут смисъл те осведомят - само че не за това какво става на открито, а за това какво става вътре при тях. Обръщане на прожектора.
Комбинацията от цифрова гражданска война и дива корупция ще роди извънредно доста парадокси. Бизнесмени си пазарят малките екрани, които да монетизират разноските си с миличко премълчаване на проблемите на властта - без изобщо да схванат, че на малкия екран от този вид не ѝ остава прекомерно дълъг живот изобщо. Ако оцелеят цялостни малките екрани, това ще са единствено тези, които си дадат сметка, че операциите им от предишното към този момент могат да бъдат хванати доста по-лесно, а щом се заловен следва отлив от аудитория, отливът от аудитория - отлив от реклама, отливът от реклама - безславно закриване. В това няма никаква покруса обаче. Сутрешните блокове ще изместят в полето на ютюб студиата, репортажите - към лайвстриймовете, и в специалността ще останат единствено тези, които в действителност я обичат и владеят задоволително добре, с цел да запазят качеството си без значение от платформата. И всичко ще е почнало от оня монумент момент - по какъв начин през лятото на 2020-та протестиращ снима медия, която отхвърля да снима него самия от съображения за сигурност.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ