)
Общество на изчакване: Как мързелът, далаверите и спекулата разяждат България отвътре
Има един необикновен тип разпад, който се просмуква безшумно посредством незаинтересованост, заобиколни пътища, измами и една невидима, съвсем горда, липса на ангажимент към развиването.
Ако желаете да видите явен „ кратковременен кадър “ на този разпад, просто отворете днешните вести.
От едната страна имаме „ доктор “ от Ловеч – упрекнат, че е прибирал пари без подготовка. Тоест, без нравственос, без какъвто и да е ангажимент към обществото, което би трябвало да лекува.
От другата – 100 и петдесет хиляди хора в България, които просто не желаят да работят или учат (въпреки че пазарът на труда е жаден за квалифицирани фрагменти, макар че обществените и икономическите условия от ден на ден се стягат към гърлото на всички ни).
А на назад във времето – съвсем галактическа подигравка: цените на парцелите (и на живота, като цяло) скачат до неуместни равнища, не поради здравословно търсене или същински стопански напредък, а поради чиста нечиста сделка – типичната настройка „ да забогатеем бързо “, която дефинира духа на епохата ни.
Перфектната стихия. И ние стоим тъкмо в окото ѝ. Новата горделивост: „ Не ми се работи “… Статистиката е зашеметяваща: съвсем една четвърт от най-младите българи (в трудова възраст) нито работят, нито учат, нито преследват някакво свястно развиване.
Някои са фактически в капан – беднотия, заболявания, неприятно обучение – само че доста други просто… се носят по течението. Без мотивация. Без блян. Без предпочитание да жертват днешния комфорт за утринен разцвет.
„ Не ми се работи “ към този момент не е просто самопризнание, прошепнато над бирата в кръчмето, до момента в който разпускат с другари. Това е „ начин на живот “. Публикува се с горделивост в TikTok. Шегуват се с това. Нормализират си го. Лафчета като „ Че кой работи при живи родители бе?! “ и така нататък
Голямото заричане за независимост и благоприятни условия след комунизма някак се изроди в независимост да бъдеш ненужен. Свобода без отговорност. Възможност без изпитание. За някои.
А страната? Да, има виновност. Но истината е прекомерно елементарна: Никакво общество не може да бъде изтеглено към бъдещето срещу личната си воля.
Скандалът с „ доктора “ от Ловеч не е изолиран случай; той е единствено ежедневното лице на по-дълбока болест: култът към далаверата.
Защо да станеш същински експерт, като можеш да станеш професионален лъжец?
Това е поради манталитета, който го разрешава. За далаверите в самия държавен уред да си приказваме ли? По-лошото: за далаверите измежду магистратите и органите на реда – тези, които сякаш ни пазят от измамниците… За тях да си приказваме ли?
Но обществото гние освен поради нарушителите си, а и поради своите безмълвни съучастници. Ние. Вие. Те. Всички.
Докато Не-Ми-Се-Бачка поколението се рее – още неразбрало дали всичко, дето лети се яде – и до момента в който далавераджиите, менте докторите, менте служителите на реда и менте политиците се вършат, че работят, действителната стопанска система се задушава.
Пазарът на парцели е идеалното огледало.
Цените на жилищата стигнаха неуместни равнища – не тъй като заплатите са скочили, не тъй като продуктивността е повишена, а тъй като спекулантите взеха решение, че е положително място за правене на пари.
Фондове, богати физически лица, даже задгранични купувачи: купуват, с цел да препродадат. Купуват, с цел да задържат. Купуват, с цел да чакат идващия „ балък “. А в това време младите фамилии, които желаят да работят, които желаят да учат и да строят живот тук, остават зад борда.
Как една учителка може да си разреши двустаен в София през днешния ден? А една здравна сестра? Един инженер? Отговорът е: не може. Или се давят в задължения, ИЛИ ЕМИГРИРАТ.
Държавата – с нейните менте политици – гледа в профил и понякога прави по някоя менте акция „ да върнем младите в България “… И ден да мине, различен да пристигна – керванът си върви.
А тези, които остават? Те заплащат, с цел да устоят тези, които избират да не работят, да не учат и да не вземат участие. Сметката обаче идва. Страшното не е къде сме през днешния ден. Страшното е накъде отиваме, в случай че нищо не се промени.
Обществата, както семействата, не могат да оцелеят постоянно, когато малко на брой носят товара, а мнозина единствено употребяват.
Не можеш да строиш лечебни заведения, да ремонтираш пътища, да защитаваш граници, да плащаш пенсии или да създаваш нововъведения с далавери.
Нужни са инженери. Лекари. Земеделци. Учители. Строители. Учени. Нужни са хора, които стават в 6 сутринта. Които жертват уикендите си. Които имат вяра, че днешното изпитание ще направи утрешния ден по-добър. Когато едно общество загуби способността си да цени такива хора и вместо това възхвалява мързеливите, измамниците и спекулантите, то подписва личната си смъртна присъда.
Икономиката има потребност от строители, а не от мародери. Обществото има потребност от жители, а не от паразити.
Цените на жилищата може да се катерят до небето, само че цената на груповия мързел ще бъде доста по-висока. И няма спекулация на света, която ще успее да купи назад бъдещето на цяла страна и народ.
___________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
