Има един особен жанр телевизионни участия, в които уж се

Има един необикновен род телевизионни участия, в които сякаш се приказва за рецесии, а в действителност се заглушава смисълът.

Разговори, в които властта се усеща уютно, а журналистиката…кротко. Днешното присъединяване на Васил Терзиев при Лора Крумова беше тъкмо такова: симулация на сдържаност, без риск, без напрежение, без истина.

Кметът даде обещание, че щял отново да ѝ гостува „ в случай че се провали “. Само че това „ в случай че “ от дълго време е в минало време. Провалът не е бъдеща догадка, а сегашен развой, забележим всеки ден в ръководството на София, в хаоса, в неналичието на решения, в оправданията, маскирани като визия. Той не се проваля вероятно. Той се проваля поредно, от мига, в който беше определен.

А водещата? Тя показа по какъв начин рецесията я била научила да си събира боклука разделно. Прекрасна метафора, въпреки и неволна. Само че остава по-големият въпрос: политическият и управническият отпадък, който влиза в студиото й под формата на „ комфортни посетители “, в кой резервоар се изхвърля? В този за пластмаса, за хартия или просто под килима на комфортния диалог?

Свободната публицистика не е в това да си вежлив, а да си неуместен. Не е в това да даваш естрада, а да задаваш въпроси, от които властта няма къде да избяга. Когато медиите предпочетат комфорта, те не осведомят, те заглушават. И тогава неуспехът към този момент не е единствено на кмета, а и на тези, които му оказват помощ да наподобява „ допустим “ в ефир.

Това не беше диалог за София. Това беше урок по какъв начин се перат провали в комфортни медии: безшумно, културно и без миризма. Само че жителите я усещат. И не могат да я изхвърлят разделно.