Има един момент във всяка връзка, в който всичко започва

Има един миг във всяка връзка, в който всичко стартира да се случва „ от единствено себе си “. Задачите се въртят като на поточна линия, рутината припомня на добре изгладена риза, а диалозите се изнизват около „ Напазарува ли? “, „ Потвърди ли резервацията? “, „ Закара ли детето на подготовка? “. И „ Как ти мина денят? “, само че не наложително.Спокойствието е прелестно, единствено че от време на време стартира да натежава, да изравнява нюансите. Дори в най-стабилната връзка може да се прокрадне чувството, че двамата сте заедно… само че към този момент не напълно дружно. Че сте се пуснали по течението, гледайки в разнообразни направления от една и съща лодка. Защото любовта… тя не се поддържа сама. Тя е като огън – не гори „ от единствено себе си “. Трябва ѝ О2 в точния миг, материал, ориентиране. Иначе стартира едва-едва да тлее. Изглежда, че е там, само че към този момент не топли както преди.Както не стопираме да се движим, да учим, да избираме нови направления в кариерата, по този начин и в най-интимните си връзки е нужно да присъстваме умишлено и интензивно. Не изпитание непременно или сграбчване, а живо присъединяване и свободата за него. Вътрешното „ желая “ и „ мога “ вместо автоматизираното „ би трябвало “. Връзката не е план, който един път стартирал, ще се ръководи самичък. Тя е взаимно пътешестване – и в случай че не държите компаса в ръце, ще стигнете някъде, само че не безусловно дружно.Активната връзка не значи непрекъснат екшън или романтика, почтена за кино сюжет. Тя не е сбирка от „ съвършени “ фрагменти за Instagram. Активната връзка е цветна, топла, смела и достоверна. Тя значи да бъдеш будна за индивида до себе си – и за себе си в тази връзка. Да не я оставяш да се разпростира „ на автопилот “, а да я подхранваш като градина – с грижа, внимание и наслада. Със сърце, което освен обича, само че и избира да обича още веднъж и още веднъж. Да бъдеш в този живот освен с тялото си, а и с душата си; не по табиет, а с желание. Автопилотът – когато комфортът безшумно убива Автопилотът е комфортен. Той ти разрешава да преминеш денем с минимално изпитание, да отметнеш дилемите, да отметнеш вечерята, да отметнеш „ ние “. Но колкото по-дълго разчиташ на него, толкоз по-голям е рискът да се отдалечиш от същинското „ ние “.Автопилотът не е стихия, която идва и опустошава всичко. Той е съдбовно мъртвило. Постепенно разхлабване на връзките сред вас – като че ли едната страна лека-полека заглушава гласа си, а другата не помни да слуша. Пропускате един взор, след това диалог. Един ден се събуждате и усещате, че сте станали не врагове, не сте безусловно нещастни, само че...
Как да разпознаеш, че връзката ти е на автопилот?Понякога липсва огромната рецесия. Няма драма. И тъкмо това е клопката – привидният покой, в който връзката постепенно се унася в сън.
• Знаеш какво ще каже той, още преди да го е споделил – и към този момент не се интересуваш от това. Когато диалозите са станали предсказуеми като остаряла обичана ария, която върви, само че към този момент не я слушаш.
• Започваш да споделяш най-съкровените си мисли другаде. С другарка, с терапевта, с глас от подкаст, който те схваща сякаш повече.
• Физическата непосредственост е станала рутинна, а не прочувствено наситена. Прегръдките са механични, целувките – табиет. Не тъй като няма любов, а тъй като тя е забравена в чекмеджето на „ сигурното “.
• Липсата на спорове е резултат не от съгласие, а от безмълвно отдръпване. Преставате да спорите, тъй като сте спрели да настоявате. За мнение. За смяна.
• Започваш да се чудиш по кое време за последно бяхте вие двамата – не като родители, не като екип по оцеляване, а като сътрудници. И не можеш да си спомниш.
• Обръщаш внимание, когато някой различен те огледа по друг метод – просто тъй като си не запомнила това чувство.
• Мисълта за бъдещето включва логистика, само че не и фантазии. Плановете са практични, не вълнуващи.Да разпознаеш автопилота, е първата крачка към това да го изключиш. Защото тези признаци не са присъда, а покана. Покана да спреш машиналното придвижване и да се върнеш към личния си център. Да си зададеш въпроса „ Какво в тази връзка към момента е живо и чака да бъде събудено? “.