Следващата заплаха за НАТО са собствените му лидери
Има две НАТО. Има гладка военна машина, която възнамерява, образова и координира, с цел да се приспособява към новите закани за сигурността за Европа и Северна Америка. И там е политическият съюз, който зависи от единството и решителността на водачите от двете страни на Атлантическия океан, написа " Политико ".
Първият, дано го назовем НАТО1, се оправя относително добре. Бюджетите за защита се усилват още веднъж след 25-годишен спад, военната подготвеност постепенно се усъвършенства и в прибалтийските страни и Полша се основават многонационални сили, с цел да възпират евентуалната съветска експанзия. В момента се работи за противопоставяне на кибер, хибридни и галактически закани и улеснение на по-бързото подкрепление.
Вторият, който ще назовем НАТО2, е заседнал в дълбоки проблеми. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който маркира НАТО като " стар ", обича да диша огън против европейските държавни управления във връзка с разноските за защита, търговията, изменението на климата и в този момент нежеланието им да одобряват хванати в Сирия бойци на джихадистите.
Така нареченият " Куад ", всекидневен вътрешен кръг от четири сили - Съединени американски щати, Англия, Германия и Франция, който оформя западните решения в продължение на десетилетия, престана да действа в ерата на Тръмп.
Съюзните водачи научават за президентските решения, които засягат тяхната сигурност и стратегическите ползи посредством " Туитър ". Има доста дребна съгласуваност, както стана ясно предишния месец, когато Тръмп изтегли американските елементи от С+еверна Сирия, където те оперираха дружно с френски и английски командоси против бойци на " Ислямска страна ", без да си прави труда да се съветват със съдружниците в НАТО.
Разбърканото оттегляне в Сирия - което проправи пътя на Турция (член на НАТО), да стартира трансгранична атака против кюрдските сили (обединени със Запада), още веднъж без съвещания - подтикна френския президент Еманюел Макрон да диагностицира " мозъчната гибел " на НАТО и да прикани европейците за създаване на самостоятелни отбранителни качества. Съединени американски щати изяснява, че той обръща тил на Европа.
И двете НАТО - добре смазаната военна машина и нефункционалното политическо семейство - ще бъдат като на церемониал, когато на 4 декември съюзните водачи организират къса работна среща в покрайнините на Лондон, с цел да отбележат 70-годишнината на организацията.
Със сигурност, има задоволително натовски бизнес за разискване в НАТО1. Белият дом съобщи, че Тръмп желае да приказва за разноските за защита, както постоянно, както и за закани, включващи киберпространство, сериозна инфраструктура, телекомуникации и тероризъм.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който се отхвърли от диалог за това, че НАТО е в рецесия, желае на срещата в Лондон да се покажат увеличаващите се съюзнически бюджети - спомагателни 100 милиарда $ европейски и канадски разноски за защита - и прогрес към реализиране на задачата за подготвеност на НАТО за 30 военни кораби, 30 въздушни ескадрили и 30 армейски батальона, подготвени за потребление в границите на 30 дни. Европейските съдружници могат също по този начин да се съгласят да поемат повече от скромните 1,65 милиарда $ настоящи разноски на НАТО, с цел да понижат американския дял.
Проблемът за алианса е, че статистиката и декларациите като тези ще значат малко, в случай че НАТО загуби политическата воля да се съветва и да работи бързо в рецесия. Бързото взимане на решения е от решаващо значение, изключително в ера на бързо разрастващ се двузначен хибриден спор, включващ бойци под прикритие, саботажи, хакерски атаки и дезинформация.
В учения за командния пост по хибриден сюжет преди две години, Северноатлантическият съвет пет дни не се реши, дали да изпрати Съвместната оперативна група (звено за реагиране при криза), до момента в който висшият главнокомандващ на алианса в Европа не им заяви, че към този момент не може да се разгърне.
В действителна рецесия, дали противопоставящата се на спорове Германия ще задържи вземането на решения за съвещания с Бундестага? На чия страна ще бъде властническият турски президент Реджеп Ердоган? И дали НАТО ще остане да виси на един туит разстояние от един непредсказуем президент на Съединени американски щати?
Политическият съюз, който би трябвало да е в основата на военния, незабавно се нуждае от ремонт. И все пак в Лондон, множеството съдружници и служители от НАТО, евентуално ще се съсредоточат върху отбягване на борба с Тръмп, което би зарадвало съветския президент Владимир Путин. (Събирането не е оповестено като публична среща на върха, с цел да се избегне нуждата от официално съобщение и да се избегне злополуката от последната среща на върха през юли 2018 година, когато Тръмп скастри съдружниците си за несъблюдение на задачите за разходите).
Германските, полските и английските водачи бързо се дистанцират от рецензиите на Макрон към НАТО и упорстват, че съюзът остава централен за европейската сигурност. Въпреки че мнозина споделят разочарованията на френския водач за Тръмп - и се тормозят, че вниманието на Вашингтон се отдалечава от Европа към Китай - множеството към момента избират нерешителен американски хегемон пред по-слаб френски, със личен проект.
Централноевропейските съдружници, които живеят най-близо до Русия и разчитат на гаранцията за сигурност на Съединени американски щати, подкрепена от нуклеарни оръжия, са изключително раздразнени от думите на Макрон, както и от скорошните му контакти с Путин.
Но защото това съставлява НАТО, даже не е несъмнено, че сходни чувствителни проблеми ще бъдат отстранени, когато водачите се срещнат. Германия предложи предходната седмица на министрите на външните работи на НАТО да сътвори експертна група, евентуално управлявана от самия Столтенберг, с цел да засилят политическата дарба на алианса и да подобрят координацията - съвършен метод за замитане под килима. Другите външни министри споделиха, че ще си помислят по въпроса.
Британският министър председател Борис Джонсън, хазаин на събирането, седмица преди общите избори в Обединеното кралство, желае да показва, че Англия ще остане в основата на трансатлантическите връзки и европейската сигурност, откакто напусне Европейския съюз и няма да се трансформира във " вторичен състезател ", както предизвести президентът на Европейския съвет Доналд Туск.
Твърдението на Макрон за " мозъчната гибел " бе нужен опит да се слагат намерено въпросите за НАТО2 и да се убедят европейците в нуждата да създадат повече за себе си.
Ако Европейски Съюз може да притегли общи средства и по-големи национални разноски за защита, с цел да сътвори нови благоприятни условия, по-добра инфраструктура за военни подкрепления, интегрирана киберзащита и по-ефективни доставки на оръжие, това ще бъде печелившо и за НАТО, и за Европа.
Най-големият риск е, че Европа още веднъж ще надцени обещанията си и няма да се оправи с построяването на личното си военно съдействие, до момента в който Съединени американски щати с Тръмп не престават напред, без съвещания и оставят НАТО да диша прахта.
С други думи, заплахата е НАТО2 още веднъж да подкопае НАТО1. /news.bg
Първият, дано го назовем НАТО1, се оправя относително добре. Бюджетите за защита се усилват още веднъж след 25-годишен спад, военната подготвеност постепенно се усъвършенства и в прибалтийските страни и Полша се основават многонационални сили, с цел да възпират евентуалната съветска експанзия. В момента се работи за противопоставяне на кибер, хибридни и галактически закани и улеснение на по-бързото подкрепление.
Вторият, който ще назовем НАТО2, е заседнал в дълбоки проблеми. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който маркира НАТО като " стар ", обича да диша огън против европейските държавни управления във връзка с разноските за защита, търговията, изменението на климата и в този момент нежеланието им да одобряват хванати в Сирия бойци на джихадистите.
Така нареченият " Куад ", всекидневен вътрешен кръг от четири сили - Съединени американски щати, Англия, Германия и Франция, който оформя западните решения в продължение на десетилетия, престана да действа в ерата на Тръмп.
Съюзните водачи научават за президентските решения, които засягат тяхната сигурност и стратегическите ползи посредством " Туитър ". Има доста дребна съгласуваност, както стана ясно предишния месец, когато Тръмп изтегли американските елементи от С+еверна Сирия, където те оперираха дружно с френски и английски командоси против бойци на " Ислямска страна ", без да си прави труда да се съветват със съдружниците в НАТО.
Разбърканото оттегляне в Сирия - което проправи пътя на Турция (член на НАТО), да стартира трансгранична атака против кюрдските сили (обединени със Запада), още веднъж без съвещания - подтикна френския президент Еманюел Макрон да диагностицира " мозъчната гибел " на НАТО и да прикани европейците за създаване на самостоятелни отбранителни качества. Съединени американски щати изяснява, че той обръща тил на Европа.
И двете НАТО - добре смазаната военна машина и нефункционалното политическо семейство - ще бъдат като на церемониал, когато на 4 декември съюзните водачи организират къса работна среща в покрайнините на Лондон, с цел да отбележат 70-годишнината на организацията.
Със сигурност, има задоволително натовски бизнес за разискване в НАТО1. Белият дом съобщи, че Тръмп желае да приказва за разноските за защита, както постоянно, както и за закани, включващи киберпространство, сериозна инфраструктура, телекомуникации и тероризъм.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който се отхвърли от диалог за това, че НАТО е в рецесия, желае на срещата в Лондон да се покажат увеличаващите се съюзнически бюджети - спомагателни 100 милиарда $ европейски и канадски разноски за защита - и прогрес към реализиране на задачата за подготвеност на НАТО за 30 военни кораби, 30 въздушни ескадрили и 30 армейски батальона, подготвени за потребление в границите на 30 дни. Европейските съдружници могат също по този начин да се съгласят да поемат повече от скромните 1,65 милиарда $ настоящи разноски на НАТО, с цел да понижат американския дял.
Проблемът за алианса е, че статистиката и декларациите като тези ще значат малко, в случай че НАТО загуби политическата воля да се съветва и да работи бързо в рецесия. Бързото взимане на решения е от решаващо значение, изключително в ера на бързо разрастващ се двузначен хибриден спор, включващ бойци под прикритие, саботажи, хакерски атаки и дезинформация.
В учения за командния пост по хибриден сюжет преди две години, Северноатлантическият съвет пет дни не се реши, дали да изпрати Съвместната оперативна група (звено за реагиране при криза), до момента в който висшият главнокомандващ на алианса в Европа не им заяви, че към този момент не може да се разгърне.
В действителна рецесия, дали противопоставящата се на спорове Германия ще задържи вземането на решения за съвещания с Бундестага? На чия страна ще бъде властническият турски президент Реджеп Ердоган? И дали НАТО ще остане да виси на един туит разстояние от един непредсказуем президент на Съединени американски щати?
Политическият съюз, който би трябвало да е в основата на военния, незабавно се нуждае от ремонт. И все пак в Лондон, множеството съдружници и служители от НАТО, евентуално ще се съсредоточат върху отбягване на борба с Тръмп, което би зарадвало съветския президент Владимир Путин. (Събирането не е оповестено като публична среща на върха, с цел да се избегне нуждата от официално съобщение и да се избегне злополуката от последната среща на върха през юли 2018 година, когато Тръмп скастри съдружниците си за несъблюдение на задачите за разходите).
Германските, полските и английските водачи бързо се дистанцират от рецензиите на Макрон към НАТО и упорстват, че съюзът остава централен за европейската сигурност. Въпреки че мнозина споделят разочарованията на френския водач за Тръмп - и се тормозят, че вниманието на Вашингтон се отдалечава от Европа към Китай - множеството към момента избират нерешителен американски хегемон пред по-слаб френски, със личен проект.
Централноевропейските съдружници, които живеят най-близо до Русия и разчитат на гаранцията за сигурност на Съединени американски щати, подкрепена от нуклеарни оръжия, са изключително раздразнени от думите на Макрон, както и от скорошните му контакти с Путин.
Но защото това съставлява НАТО, даже не е несъмнено, че сходни чувствителни проблеми ще бъдат отстранени, когато водачите се срещнат. Германия предложи предходната седмица на министрите на външните работи на НАТО да сътвори експертна група, евентуално управлявана от самия Столтенберг, с цел да засилят политическата дарба на алианса и да подобрят координацията - съвършен метод за замитане под килима. Другите външни министри споделиха, че ще си помислят по въпроса.
Британският министър председател Борис Джонсън, хазаин на събирането, седмица преди общите избори в Обединеното кралство, желае да показва, че Англия ще остане в основата на трансатлантическите връзки и европейската сигурност, откакто напусне Европейския съюз и няма да се трансформира във " вторичен състезател ", както предизвести президентът на Европейския съвет Доналд Туск.
Твърдението на Макрон за " мозъчната гибел " бе нужен опит да се слагат намерено въпросите за НАТО2 и да се убедят европейците в нуждата да създадат повече за себе си.
Ако Европейски Съюз може да притегли общи средства и по-големи национални разноски за защита, с цел да сътвори нови благоприятни условия, по-добра инфраструктура за военни подкрепления, интегрирана киберзащита и по-ефективни доставки на оръжие, това ще бъде печелившо и за НАТО, и за Европа.
Най-големият риск е, че Европа още веднъж ще надцени обещанията си и няма да се оправи с построяването на личното си военно съдействие, до момента в който Съединени американски щати с Тръмп не престават напред, без съвещания и оставят НАТО да диша прахта.
С други думи, заплахата е НАТО2 още веднъж да подкопае НАТО1. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ