Защо пукането на кокалчетата на пръстите е толкова звучно
Има два вида хора - тези, които си пукат кокалчетата на пръстите и други, които не могат да понасят звука от тази неразбираема за тях операция. Може да наподобява мъчително и безсмислено, само че се е трансформирали в метод за мнозина.
Но по какъв начин тази дребна част от тялото ни издава толкоз мощен ( и постоянно дразнещ) тон? Това е въпрос който мъчи и нас, елементарните хора, и учените от много време. Последното проучване по тематиката обаче дава логически отговор на този не изключително жизненоважен, само че несъмнено любопитен въпрос.
Според проучване на американски и френски учени, оповестено в Scientific Reports и представено от Time, изследователският интерес към тематиката датира още от 1939 година Тогава се стига до извода, че пукащият тон се генерира от стягането на влакнеста капсула към ставите.
По-малко от 10 години по-късно научно изобретение идва и нова доктрина - дразнещият тон се предизвиква от трептения в тъканите в резултат на пренасяне на ставите отвън нормалния им диапазон.
През 1971 година други учени изясняват явлението с пукане на мехурчета, цялостни със синовиална течност, обграждаща ставите. Но през 2015 година посредством ядрено-магнитен резонанс е потвърдено, че тези мехурчета са на мястото си и след изпукване на пръстите, което оборва тази доктрина.
Екипът от учени, заел се с последното проучване по тематиката, взема решение да работи по напълно друг метод. Те създават математически модел, с които да разучат методите на взаимоотношение сред ставите и мехурчетата към тях . Създава се и компютърен модел.
Чрез него е открито, че костите от третата ставна връзка в основата на пръста се допират и разделят непрекъснато. Така се понижава налягането в синовиалната течност към тях и се образуват мехурчета с газ. Следващата стъпка е виртуално придвижване на кокалчетата, наподобяващо тяхното действително изпукване.
При това деяние се оказва огромен напън върху мехурчетата и те в действителност се спукват. Но единствено от елементи. По-скоро понижават размера си, след което съумяват да го възстановят за към 20 минути. Така имаме и изпукване, имаме и мехурчета на ядрено-магнитния резонанс.
Добре, а по какъв начин спукването на тези микроскопични мехурчета с течност се чува толкоз мощно? Обяснение е научно и не изключително разбираемо, само че с две думи - звукът може да доближи до 83 децибела поради акустичното налягане, създавано вследствие на скоростта на изпукване и затворената среда, в която се случва.
Тези научни пояснения водят до извода, че изпукването на кокалчетата на пръстите е безвредно и няма по какъв начин да ни нанесе дълготрайни провали. Най-много да си навлечем гнева на близките.
Но по какъв начин тази дребна част от тялото ни издава толкоз мощен ( и постоянно дразнещ) тон? Това е въпрос който мъчи и нас, елементарните хора, и учените от много време. Последното проучване по тематиката обаче дава логически отговор на този не изключително жизненоважен, само че несъмнено любопитен въпрос.
Според проучване на американски и френски учени, оповестено в Scientific Reports и представено от Time, изследователският интерес към тематиката датира още от 1939 година Тогава се стига до извода, че пукащият тон се генерира от стягането на влакнеста капсула към ставите.
По-малко от 10 години по-късно научно изобретение идва и нова доктрина - дразнещият тон се предизвиква от трептения в тъканите в резултат на пренасяне на ставите отвън нормалния им диапазон.
През 1971 година други учени изясняват явлението с пукане на мехурчета, цялостни със синовиална течност, обграждаща ставите. Но през 2015 година посредством ядрено-магнитен резонанс е потвърдено, че тези мехурчета са на мястото си и след изпукване на пръстите, което оборва тази доктрина.
Екипът от учени, заел се с последното проучване по тематиката, взема решение да работи по напълно друг метод. Те създават математически модел, с които да разучат методите на взаимоотношение сред ставите и мехурчетата към тях . Създава се и компютърен модел.
Чрез него е открито, че костите от третата ставна връзка в основата на пръста се допират и разделят непрекъснато. Така се понижава налягането в синовиалната течност към тях и се образуват мехурчета с газ. Следващата стъпка е виртуално придвижване на кокалчетата, наподобяващо тяхното действително изпукване.
При това деяние се оказва огромен напън върху мехурчетата и те в действителност се спукват. Но единствено от елементи. По-скоро понижават размера си, след което съумяват да го възстановят за към 20 минути. Така имаме и изпукване, имаме и мехурчета на ядрено-магнитния резонанс.
Добре, а по какъв начин спукването на тези микроскопични мехурчета с течност се чува толкоз мощно? Обяснение е научно и не изключително разбираемо, само че с две думи - звукът може да доближи до 83 децибела поради акустичното налягане, създавано вследствие на скоростта на изпукване и затворената среда, в която се случва.
Тези научни пояснения водят до извода, че изпукването на кокалчетата на пръстите е безвредно и няма по какъв начин да ни нанесе дълготрайни провали. Най-много да си навлечем гнева на близките.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ