Има два модела, по които водещите политическите партии се обезличават

Има два модела, по които водещите политическите партии се обезличават и умират в актуалната история на България. Първият е политическата мощ да попадне в орбитата на някоя по-голяма и да завърши. Така РЗС на Яне Янев, „ Движение България на жителите “ на Миглена Кунева, Вътрешна македонска революционна организация на Красимир Каракачанов и „ Атака “ на Волен Сидеров завършиха, изгаряйки в мотора на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Вторият е включва безидейни водачи, които са неспособни да активизират актива си за измененията в средата и новите провокации. Те си приказват за полезности и слагат вижданията си в центъра, вместо да ги приспособяват в светлината на новите действителности. Така си живуркат Съюз на демократичните сили и ДСБ. От политическа мощ с съвсем цялостно болшинство в края на предишния век, през разединение при започване на този, през днешния ден и двете партии са изправени пред алтернативата да си търсят ли ракета притежател, с която да се коалират, или да влизат в едно Народно заседание и да не се класират за идващото. Точно това е ориста им, в случай че човек огледа техните изборни резултати от 2013 година насам. Те обаче осъзнават, че напълно ще отидат в миманса и вършат нещо, с цел да предотвратят финалната имплозия. Нещо като спирачка по пътя към небитието.

За разлика от тях Корнелия Нинова, като водач на Българската социалистическа партия е на път да докара левицата до абсолютния край. За осемте години, отпред тя обезличи партията си по неповторим метод, който заслужава да носи нейното име.

Оглави Българска социалистическа партия през май 2016 година и най-малко за няколко седмици всички допускаха, че още веднъж ще трансформира партията в опция на ГЕРБ, каквато беше от 2009 до 2013 година. Вместо това Нинова копира всичко неприятно от чертите и похватите на Борисов, като им придаде левичарски уклон.
Борисов лъжеше? Нинова опита да го надлъже. Борисов манипулираше, Нинова опита да го надмине в операциите.

Когато Владислав Горанов предложи страната да утвърди рамка за евакуиране на заеми до 16 милиарда лв., точно Нинова реши да поведе вълната на популизма. Това не беше един заем, от който парите да се изхарчат едновременно. Това беше рамка от правила, процедури и избор на медиатори, с чиято помощ да се теглят голям брой заеми за четири години напред. Вместо всякога да се прави конкурс за избор на банки медиатори и на всички да излиза наяве, че България е опряла до потребността от пари тъкмо в съответен миг, лимитът за заеми през всяка съответна година продължаваше да се дефинира от закона за бюджета, само че скоростта, с която се оформяха офертите до пазара и облигациите се пласираха, се увеличи доста.

Механизмът предвиждаше банките медиатори да служат като самобитен абокат – вместо всякога да се търси крепко място за вкарване игла във вената на човек, който се нуждае от вливания, по този начин и обществените финанси постоянно щяха да имат разполагаем банки водачи на излъчванията, чието ходатайство да обезпечава купувачи за облигациите. От това щеше да се възползва и Българска социалистическа партия като съдружен сътрудник в кабинета на Кирил Петков, само че Асен Василев по този начин и не се реши да тегли заеми.

Българска социалистическа партия реагира като напечати листовки, завършени като банкноти от 16 милиарда лв. с лика на Владислав Горанов.

Отново под управлението на Нинова партията плашеше обществото, че се приготвя национализация на втория дирек на пенсионната система. За всеки човек с визия какво е държавно ръководство и какъв брой значими за него са инструментите за финансиране, изброените дейности са непростителен грях на Нинова, тъй като атакуваше нужни дейности и промени.

Тя сама се трансформира в нещо като Ам Гъл Смигъл от „ Властелинът на пръстените “, издигна партията в сакросанкт, който трябваше да пази от всичко и всички, даже с цената на изолираност. Дори с цената на електорално олекване.

Докато роля, функционалност и обвързване на всички е да угодят на гласоподавателите си като прокарат решения, каквито са им дали обещание, и за тази цел търсят съдействие и градят мостове към други партии, Корнелия Нинова се конфронтира с всеки, който можа. Президента Румен Радев, водача на ГЕРБ Бойко Борисов, вътрешнопартиен актив, алената олигархия. Очакваше светът да й влиза в състояние и да я поддържа, а всякога, когато показваше фрустрацията си, олекваше освен личностно, само че и вредеше и на Българска социалистическа партия.

Знаменателни са конференциите на Корнелия Нинова, в които с патоса на препил казак се оплаква, че президентът й се присмива – било интервенция в работата на партията. Скъсаха се връзки с някогашния водач Сергей Станишев, който към този момент председателстваше Партията на европейските социалисти. Отстраниха се имена като Георги Кадиев.

Единственият случай, когато можа да се допре до власт Нинова устно се опълчва на оръжейните доставки за Украйна, само че оглави комисията, която раздава разрешителните на оръжейните търговци, които доставят на медиатори тъкмо по границата с Украйна. Така скъса връзката и с русофилското крило измежду електората си. Не става дума дали дейностите й са верни и оправдани държавнически, а че политически тя навреди на партията и обясненията за това са само стопански ползи. Единственото, което й остана да пропагандира и отстоява в случай че не откровено, то най-малко самоуверено и без да й носи пасиви се оказа неодобрението за истанбулската спогодба и индоктринирането на ЛГБТИ културата в просветителната система.

Разминаването сред думи и дейности се видя и в самата партия, всякога, когато Нинова подаде оставка, някак все запазваше председателския си пост.

Пропуснала или отказала да поддържа ясно и гласно всяка рационална политика, консумирайки властта даже с цената на занемаряване на уговорките към гласоподавателите, за осем години Корнелия Нинова спихна Българската социалистическа партия. Не пропусна обаче да се пусне по вълната на всеки популизъм. След като съумя да прокара механизъм за актуализиране на Минималната работна заплата, Нинова сама преложи той да се пренебрегне с спомагателни покачвания в предизборни години.

Така от втора политическа мощ с водач Корнелия Нинова, на последните избори Българска социалистическа партия се класира едвам пета.

Типично за параноиците, фокусирана във вътрешността, вместо към света, Нинова разумно обезличи партията си, а с последните опити да резервира властта си, трансформира Българска социалистическа партия в посмешище и сходство на „ Величие “.