Има дни, в които шумът на света утихва. Дни, в

Има дни, в които шумът на света утихва. Дни, в които стъпките ни са по-бавни, а сърцето – по-тежко. Черешова задушница е един от тези дни, когато не отиваме просто на гробищата. Отиваме при своите. При корена си. При болката, която не отшумява, само че и при загатна, който ни крепи.

Днес не приказваме – през днешния ден се вслушваме

Вятърът споделя за тези, които към този момент ги няма. Свещите безмълвно пламтят за душите на тези, чиято топлота още пазим в погледа, в гласа си, в навика да поглеждаме на масата към мястото, което към този момент е празно.

Днес черешите не са просто плод – те са знак. На кръговрата, на живота, който узрява и си отива, на сладостта, която остава след всяка болежка. Черешата е като нашата памет – нежна, сочна, търсеща слънце, даже в най-тъмния ден.

Всяка свещ е молитва. Всяка сълза – самопризнание

Не оплакваме. Не забравяме. Ние се покланяме. Ние прошепваме: „ Не си самичък. “ Защото любовта в никакъв случай не умира. Просто трансформира формата си. Превръща се в спомен, който те гали безшумно вечер, в глас, който чуваш в мислите си, в усмивка, която се появява измежду най-неочакваното.

Черешова задушница е ден на тишина и на признателност

Благодарим, че сме били обичани.

Благодарим, че има кого да помним.

Благодарим, че даже когато всичко наподобява безмълвно – има невидима нишка, която ни свързва с другата страна.

Светла им памет. И мир на душите ни. Нека този ден ни направи по-смирени, по-благодарни, по-добри. Да си тръгнем от гробищата не с обезсърчение, а с приемане, че има неща, които не можем да променим – само че можем да почитаме. Да обичаме. Да помним.