Има дълбоко усещане, че нещо не е наред, че не

Има надълбоко чувство, че нещо не е наред, че не се оправя нашето общество в тази  значима част с реализацията на младежите. На моменти тази паника доближава до истерически, под паника нотки, което нормално се назовава " морална суматоха " в обществените науки. 
Това сподели за предаването " Преди всички " по " Хоризонт " общественият антрополог Харалан Александров , един от участниците в дискусията на тематика „ Партньорство учебно заведение - родители. Добри практики и решения “, проведена от МОН. Той посочи, че полемиката ще подчертава върху връзките, а няма да търси виновност в учители, родители или деца.

Министерството се пробва да сложи акцент върху връзките, т.е., да допусне, че е допустимо да се търси излаз по посока на смяна на връзките сред другите артисти, а не в разпознаването на виновника, на това кой е най-провален, който да бъде посочен с пръст и обществено освиркан.

В един свят, в който природата на знанието и достъпът до него се трансформира шеметно,  напълно несъмнено е, че са сложени пред чудовищно предизвикателство обичайните обучителни подходи, практики и способи. Цялата концепция за ученето би трябвало да бъде преразгледана. Това, несъмнено, не може да се случи като закрием учебното заведение, отдадем се на опити и произведем новата просветителна методика, а по-късно я въведем. Трябва да продължава този обучителен развой. Ще се наложи да се случва смяната в придвижване, в ход.Ако има нещо несъмнено, което сигурно не работи в педагогическия модел, това е самонадеяната увереност, че има едни хора, които знаят, и те ще научат тези, които не знаят. Тази увереност би трябвало много съществено да бъде смирена, с цел да има късмет да се продължи в някаква добра посока.