Вътрешни проблеми за страните в Европа, международни за САЩ
Има четири сюжета за рецесията Северна Корея-САЩ. Всички се надяват, най-малко на думи, да бъде избегнат боен спор, при все че хипотези и сюжети не липсват. А евентуално и подготовка. Предполагаемото евентуално начало е предпазен удар на Съединени американски щати върху корейски военни бази. Краят – нахлуване на китайски войски в опустошената страна. Това са заключения от постоянния разбор на института „ Иван Хаджийски “, по отношение на прогнозите, които институтът обрисува във връзка с динамичните интернационалните събития.
Четири сюжета в рецесията Северна Корея и Съединени американски щати
Първият е боен конфликт. Всички се надяват, най-малко на думи, да бъде избегнат, при все че хипотези и сюжети не липсват. А евентуално и подготовка. Предполагаемото евентуално начало е предпазен удар на Съединени американски щати върху корейски военни бази. Краят – нахлуване на китайски войски в опустошената страна.
Вторият допуска контролиране на казуса посредством отстъпки и отразява най-много китайската позиция, само че и близката до нея съветска позиция: единствено дипломатически дейности и обезателна двустранна деескалация.
Третият засяга изпитание за „ задушаване със наказания “ на севернокорейския режим, за което Съединени американски щати към този момент подхващат нужните стъпки ( “maximum pressure” campaign) и за което се радват на относително необятна интернационална поддръжка. Този път може да бъде удължен, само че с риск притискането на Пхенян до стената да предизвика „ човека-ракета”.
Четвъртият сюжет е „ заледяване “, опазване на спокойствието, макар напрежението, очакване на приливи от нови провокации и отливи на релативно мъртвило, без всичко да наподобява като продължаваща ескалация. Очевидно може да бъде сигурен единствено „ до време”.
Въпреки неизмеримо радикалните изказвания, поле за маневриране има. Два образеца. Заплахите от севернокорейска страна, че следва удар върху Гуам, бяха ревизирани и дефакто оттеглени. А извънредно рискованият ход с изказванието, че Съединени американски щати към този момент са стартирали войната, получи американско опровергаване, което сподели, че въпреки всичко Вашингтон към момента не е подготвен да отиде до дъно. Наскоро научихме също, че Вашингтон има и канал за директна връзка с Пхенян.
Криза за левицата в Европа?
Тежкото проваляне на немските социалдемократи може да се проектира и на по-широк интернационален екран. Провали се най-голямата лява партия в Европа. След злополуката на френските социалисти явно обичайна социалдемократическа левица в Европа е изправена пред въпроса за оцеляването си като основен фактор в европейската политика.
Очевидно може да се приказва за европейски неуспех на „ Третия път “, на линията Блеър-Шрьодер, на „ прегръдката “ на левите с неолиберализма.
На този декор обаче се записва осезателен напредък на английските лейбъристи. Той очевидно се дължи на по-радикално левите послания. Въпросът за нов „ ляв курс “ е на дневен ред. Показва го освен Германия, сподели го и възходът на крайната левица във Франция.
Новото остаряло разделяне на Германия. Какво следва
Географското систематизиране на скорошния избор в Германия е многозначително. 27 години след обединяването, източните провинции са очевидно откъснати от западните по електорален профил; даже Източен Берлин гласоподава друго на фона на Западен. Тежката обществена цена на интеграцията на Германска демократична република откри още по-силно политическо изражение. Има региони, в които АфД или Левите преобладават политическия терен и позволяват реминисценции от 30-те години на предишния век.
Появиха се успокоителни систематизирания, че един път прекрачили Бундестага, националистите ще зарежат реториката си и ще се държат надалеч по-кооперативно и умерено. Отделни изказвания на техни водачи в изборната нощ като че ли го удостоверяват (заявката да бъдат „ градивна съпротива “). Коментирани бяха и вътрешните разломи в партията, провокирали незабавната оставка на съпредседателката Фрауке Петри.
Но вместо да чакаме разпад и бърз залез, дано имаме поради, че партии от този вид постоянно обитават в положение на непрекъснати вътрешни кавги и разцепления, без това да ги прати в политическото несъществуване. Съдбата на „ Пет звезди “ на Бепе Грило в Италия е образец. Марин льо Пен не губеше доверие, до момента в който гонеше личния си татко от партията, която той е учредил и въодушевил.
АфД безспорно няма да тръгне с революционни дейности и походи с факли, само че от това не следва, че изборите безусловно ще я „ опитомят “. Дилемата е налице – тя може както последователно да се влее в мейнстрийма и да стане класическа „ партия на губещите “, по този начин и да се радикализира и да оспори на процедура немския антинацистки консенсус. Вторият вид е по-лошият, само че и по-вероятният.
Макрон без немска поддръжка?
Както беше предизвестил, френският президент Макрон изчака немските избори и незабавно стартира своята идея за реформиране на Съюза – посредством фактическо основаване на общо финансово пространство, основано на еврозоната и военнополитическа консолидация. Всъщност това е действителна крачка към федерализация.
Макрон очевидно разчита, че като първостепенна финансова мощ и като страна, отхвърляща визията на Тръмп за европейската сигурност, Германия ще прегърне тези хрумвания. Меркел обаче показва – откровено или тактично, сдържаност и прикани въпросите да се обмислят по-търпеливо, макар че на срещата на Европейския съвет в Талин застана зад духа на самодейността.
Не единствено компликациите по сглобяване на бъдещото немско държавно управление и несъгласията сред евентуалните сътрудници по външната политика изясняват тази нерешителност (лидерът на свободните демократи Кристиан Линднер към този момент дефинира несъгласието си с общ бюджет на еврозоната като „ алена линия “, която няма да бъде престъпвана). Германия също не е сигурна до каква степен може да се разпростре нейният ангажимент и наред с това не би желала да отблъсне с лекост Централна и Източна Европа от реформирането на Европейски Съюз – за разлика от Макрон, който като че ли не вижда подобен проблем. След немските избори пред бъдещето на Европа още веднъж стои въпросителна.
Каталуния – европейска интеграция и национална дезинтеграция
Референдумът в Каталуния вкарва Испания в тежка политическа рецесия. Както непосредствените резултати, по този начин и дълготрайните последствия ще окажат влияние върху общоевропейския климат и политическите процеси в редица страни.
Очевидно е, че съществуването на общ европейски дом подтиква сепаратистки желания и упоритости за личен етнонационален апартамент в този дом. Актуализират се и кардинални въпроси на интернационалното право: взаимоотношението сред суверенитета и правото на самоопределяне.
Поемането на функционалности от Европейски Съюз, които до момента е изпълнявала националната страна, освобождава от задръжки процеси на етнонационално образуване – сепаратистки на държавно ниво и интегристки на наднационално. Този аспект до момента не е обсъждан и не се регистрира в другите сюжети.
Последният образец е планът на Макрон. Ефектът от реализацията му ще бъде сигурно интегриращ за Европа и евентуално дезинтегриращ за някои национални страни.
Четири сюжета в рецесията Северна Корея и Съединени американски щати
Първият е боен конфликт. Всички се надяват, най-малко на думи, да бъде избегнат, при все че хипотези и сюжети не липсват. А евентуално и подготовка. Предполагаемото евентуално начало е предпазен удар на Съединени американски щати върху корейски военни бази. Краят – нахлуване на китайски войски в опустошената страна.
Вторият допуска контролиране на казуса посредством отстъпки и отразява най-много китайската позиция, само че и близката до нея съветска позиция: единствено дипломатически дейности и обезателна двустранна деескалация.
Третият засяга изпитание за „ задушаване със наказания “ на севернокорейския режим, за което Съединени американски щати към този момент подхващат нужните стъпки ( “maximum pressure” campaign) и за което се радват на относително необятна интернационална поддръжка. Този път може да бъде удължен, само че с риск притискането на Пхенян до стената да предизвика „ човека-ракета”.
Четвъртият сюжет е „ заледяване “, опазване на спокойствието, макар напрежението, очакване на приливи от нови провокации и отливи на релативно мъртвило, без всичко да наподобява като продължаваща ескалация. Очевидно може да бъде сигурен единствено „ до време”.
Въпреки неизмеримо радикалните изказвания, поле за маневриране има. Два образеца. Заплахите от севернокорейска страна, че следва удар върху Гуам, бяха ревизирани и дефакто оттеглени. А извънредно рискованият ход с изказванието, че Съединени американски щати към този момент са стартирали войната, получи американско опровергаване, което сподели, че въпреки всичко Вашингтон към момента не е подготвен да отиде до дъно. Наскоро научихме също, че Вашингтон има и канал за директна връзка с Пхенян.
Криза за левицата в Европа?
Тежкото проваляне на немските социалдемократи може да се проектира и на по-широк интернационален екран. Провали се най-голямата лява партия в Европа. След злополуката на френските социалисти явно обичайна социалдемократическа левица в Европа е изправена пред въпроса за оцеляването си като основен фактор в европейската политика.
Очевидно може да се приказва за европейски неуспех на „ Третия път “, на линията Блеър-Шрьодер, на „ прегръдката “ на левите с неолиберализма.
На този декор обаче се записва осезателен напредък на английските лейбъристи. Той очевидно се дължи на по-радикално левите послания. Въпросът за нов „ ляв курс “ е на дневен ред. Показва го освен Германия, сподели го и възходът на крайната левица във Франция.
Новото остаряло разделяне на Германия. Какво следва
Географското систематизиране на скорошния избор в Германия е многозначително. 27 години след обединяването, източните провинции са очевидно откъснати от западните по електорален профил; даже Източен Берлин гласоподава друго на фона на Западен. Тежката обществена цена на интеграцията на Германска демократична република откри още по-силно политическо изражение. Има региони, в които АфД или Левите преобладават политическия терен и позволяват реминисценции от 30-те години на предишния век.
Появиха се успокоителни систематизирания, че един път прекрачили Бундестага, националистите ще зарежат реториката си и ще се държат надалеч по-кооперативно и умерено. Отделни изказвания на техни водачи в изборната нощ като че ли го удостоверяват (заявката да бъдат „ градивна съпротива “). Коментирани бяха и вътрешните разломи в партията, провокирали незабавната оставка на съпредседателката Фрауке Петри.
Но вместо да чакаме разпад и бърз залез, дано имаме поради, че партии от този вид постоянно обитават в положение на непрекъснати вътрешни кавги и разцепления, без това да ги прати в политическото несъществуване. Съдбата на „ Пет звезди “ на Бепе Грило в Италия е образец. Марин льо Пен не губеше доверие, до момента в който гонеше личния си татко от партията, която той е учредил и въодушевил.
АфД безспорно няма да тръгне с революционни дейности и походи с факли, само че от това не следва, че изборите безусловно ще я „ опитомят “. Дилемата е налице – тя може както последователно да се влее в мейнстрийма и да стане класическа „ партия на губещите “, по този начин и да се радикализира и да оспори на процедура немския антинацистки консенсус. Вторият вид е по-лошият, само че и по-вероятният.
Макрон без немска поддръжка?
Както беше предизвестил, френският президент Макрон изчака немските избори и незабавно стартира своята идея за реформиране на Съюза – посредством фактическо основаване на общо финансово пространство, основано на еврозоната и военнополитическа консолидация. Всъщност това е действителна крачка към федерализация.
Макрон очевидно разчита, че като първостепенна финансова мощ и като страна, отхвърляща визията на Тръмп за европейската сигурност, Германия ще прегърне тези хрумвания. Меркел обаче показва – откровено или тактично, сдържаност и прикани въпросите да се обмислят по-търпеливо, макар че на срещата на Европейския съвет в Талин застана зад духа на самодейността.
Не единствено компликациите по сглобяване на бъдещото немско държавно управление и несъгласията сред евентуалните сътрудници по външната политика изясняват тази нерешителност (лидерът на свободните демократи Кристиан Линднер към този момент дефинира несъгласието си с общ бюджет на еврозоната като „ алена линия “, която няма да бъде престъпвана). Германия също не е сигурна до каква степен може да се разпростре нейният ангажимент и наред с това не би желала да отблъсне с лекост Централна и Източна Европа от реформирането на Европейски Съюз – за разлика от Макрон, който като че ли не вижда подобен проблем. След немските избори пред бъдещето на Европа още веднъж стои въпросителна.
Каталуния – европейска интеграция и национална дезинтеграция
Референдумът в Каталуния вкарва Испания в тежка политическа рецесия. Както непосредствените резултати, по този начин и дълготрайните последствия ще окажат влияние върху общоевропейския климат и политическите процеси в редица страни.
Очевидно е, че съществуването на общ европейски дом подтиква сепаратистки желания и упоритости за личен етнонационален апартамент в този дом. Актуализират се и кардинални въпроси на интернационалното право: взаимоотношението сред суверенитета и правото на самоопределяне.
Поемането на функционалности от Европейски Съюз, които до момента е изпълнявала националната страна, освобождава от задръжки процеси на етнонационално образуване – сепаратистки на държавно ниво и интегристки на наднационално. Този аспект до момента не е обсъждан и не се регистрира в другите сюжети.
Последният образец е планът на Макрон. Ефектът от реализацията му ще бъде сигурно интегриращ за Европа и евентуално дезинтегриращ за някои национални страни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ