Има 30% вероятност икономиката на САЩ да се насочи към

Има 30% възможност стопанската система на Съединени американски щати да се насочи към криза през идната година след най-дългото си разгръщане в историята, съгласно анализите на икономисти. Германия, най-големият стопански мотор на Европейския съюз, е на ръба. Притесненията нарастват даже в Австралия, която е постигнала забележителните 28 години без стопански спад. Толкова време мина от Голямата криза от 2007-2009 година, че доста пълнолетни не са ставали очевидци на стесняване на стопанската система през своя трудов живот. Но забавящият се световен напредък и комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, наред с други напрежения, пораждат страхове, че се задава идната криза. Това написа Рийд Пикърт за Bloomberg, предава Bloombergtv.bg .

Телевизията разгласява на онлайн платформата си 7-те съществени тези за това какво съставлява рецесията и до каква степен страшна е тя:

1. Неизбежна ли е рецесията?

В последна сметка, да - рецесиите следват експанзиите и противоположното. Истинските въпроси са, когато рецесията настъпи, какъв брой време ще продължи и какъв брой тежка ще е тя.

2. Означава ли криза в Съединени американски щати също и световна криза?

Не е наложително. Съединени американски щати са претърпели 11 рецесии след края на Втората международна война, съгласно Националното бюро за стопански проучвания (НБИИ), което установи икономическите етапи. Международният валутен фонд отброява единствено четири световни рецесии след 1960 година Нито една от двете организации не употребява класическото определение за криза – стесняване на стопанската система в две следващи тримесечия. НБИИ взема поради такива спомагателни фактори като претовареност, промишлено произвеждане и приходи, като нормално му лишава към година с цел да разгласи настъпването на криза. МВФ от своя страна, при оповестяването на световна криза следи за спад на поправения с инфлацията Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, съпроводен от уязвимост в индустриалното произвеждане, търговията, финансови потоци, потреблението на нефт и безработицата.

3. Какво провокира рецесиите?

Преди Първата международна война " релативно честите " рецесии „ са произтичали от необятен набор от провокирани от частния бранш съмнения в разноските, като срив в вложенията и финансова паника”, съгласно проучване на Кристина Роумър, която оглавяваше Икономическия съвет при президента Барак Обама. Т.нар. Голяма сдържаност, почти 25-годишен интервал на относителна непоклатимост по целия свят, почнал в средата на 80-те години, породи мнението, че актуалните рецесии не се случват без „ непредвиден потрес за стопанската система, който има трайни последствия, като да вземем за пример внезапно нарастване на цените на петрола” - причина за спадовете от 70-те и 80-те в Съединени американски щати – или „ насъбрани несъответствия, които към този момент не могат да бъдат пренебрегнати. "

4. Какво съставлява дисбаланс?

Дотком балонът, който се наду в края на 90-те години и се спука преди рецесията от 2001 година е един образец. Такъв е и пресищането в бранша за разпределяне на заеми, което предхождаше така наречен Голяма криза от 2007-2009 година Много американци взеха ипотеки, които не могат да си разрешат, които бяха пакетирани и предоставени на вложителите като висококачествени скъпи бумаги.

5. Какво прави рецесията лека или тежка?

Продължителността й е един от факторите, който се взема поради. Рецесията през 2007-2009 година продължи 18 месеца, което я прави най-дългата след Голямата меланхолия. Рецесията от 1980 година пък продължи единствено шест месеца. Други ограничения за тежестта на рецесията са какъв брой се свива стопанската система и какъв брой сериозна е безработицата. Най-лошите рецесии нормално са тези, придружени от някакъв срив във финансовата система, както се случи в Съединени американски щати през 2007 и 1929 година. Изследователите размишляват за това дали продължителността на експанзията въздейства върху степента на последващата криза. Служители от клона на Федералния запас в Кливлънд не са разкрили доста доказателства за това, само че са намерили причина да мислят, че тежки рецесии (като тази, която приключи през 2009 г.) пораждат мощни експанзии. Друг определител за тежестта на рецесията е това какъв брой необятно е наранена стопанската система. Сравнително късата и лека криза от 2001 година, да вземем за пример, беше значително лимитирана до софтуерния бранш, със скромни последствия за останалата част от стопанската система.

6. Ще бъде ли тежка идната криза?

Невъзможно е да се каже. От позитивната страна, американските семействата имат по-малко дълг, а увеличеното ипотечно рефинансиране остави повече пари в джобовете на потребителите. Също по този начин, както и през 2001 година, актуалните компликации са (засега) най-вече лимитирани до един бранш - индустрията. Песимистите биха отбелязали, че лихвите към този момент са ниски, което значи, че Фед има по-малко обичайни принадлежности за битка с възможна рецесия. Бюджетният недостиг на Съединени американски щати пък се чака да доближи главозамайващите 1 трилион $ следващата година, което би лимитирало фискалните тласъци, които държавното управление може да даде. На световно равнище Световният стопански конгрес предизвести при започване на годината, че " световната дългова тежест ", понастоящем към 225% от Брутният вътрешен продукт, “е доста по-висока от времето преди международната финансова рецесия. "

7. Може ли в този момент да се направи нещо, което да облекчи идната криза?

Държавите по целия свят претеглят паричните и фискалните варианти за стимулиране. В Германия, която към този момент записа едно тримесечие на стесняване на Брутният вътрешен продукт, има признаци, че твърдото придържане към уравновесените бюджети може да отстъпи място на тласъци, сходни на бонуси, посредством които да се насърчат подобренията в домовете, краткосрочното наемане на работна ръка и обществените стратегии. Дори Австралия и Нова Зеландия, които устояха на крайните парични ограничения, провокирани от финансовата рецесия преди десетилетие, обмислят да се включат.