Путин прояви вечния руски инстинкт да се прехвърля вината от царя към болярите
Илюзията за конституционно благовъзпитание има значение за съветския президент Владимир Путин. Изборите, парламентите, съдилищата и другите атрибути на законовата страна са освен това от декорация за системата на Путин, написа Тони Барбър за Financial Times.
Никой не знае по-добре от самите руснаци, че техните избори не са в действителност конкурентни, че законодателният им орган извършва желанията на Кремъл и че съдилищата им не са самостоятелни. И въпреки всичко владетелят и ръководените, или най-малко множеството от тях, си сътрудничат в поддържането на илюзията.
Това е подтекстът, в който би трябвало да се преглежда последната самодейност на Путин, оповестена обществено в сряда, за реорганизиране на полуавторитарния властови уред, в центъра на който той стои през последните 20 години.
Това, което има значение, не са формалните процеси, които Путин очерта - номинация на нов министър председател тази седмица, референдум за конституционна промяна в бъдеще, преразпределение на отговорностите сред президентството и Народното събрание - тъй като всички тези процеси са част от илюзията.
Важното е съответната действителност на властта, определяна зад кулисите от Путин. Всички в Кремъл, както и необятната общност, знаят, че той дърпа конците. Доколкото те пасивно му разрешават това, системата се самозатвърждава.
Методите на някогашния офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са присъща съветска форма на ръководство, с разпознаваеми корени в царско и руско време. Те са предопределени да сведат до най-малко политическите и обществени безредици, да защитят властимащите и даже да насърчат известното възприятие за национално единение.
Историята демонстрира, че съветските политически системи, обгърнати с илюзии, могат да устоят много дълго време. Но един ден, както в късната имперска ера или през последните години на комунизма, балонът се спуква и провалилата се заблуда би трябвало да отстъпи на нова.
Една специфичност на самодейността на Путин е, че тя е по-сложна от директната замяна на постове, която той реализира преди президентските избори през 2012 година с Дмитрий Медведев. След тази маневра, при която Путин съобщи премиерството на Медведев в подмяна на президентството, което той към този момент беше заемал от 2000 до 2008 година, в Москва и други градове избухнаха най-големите антиправителствени митинги по време на неговото ръководство.
По същия метод дейностите на Путин са по-малко брутални от тези на китайския президент Си Дзинпин, който през 2018 година отстрани мандатността в президентството. Не доста преди този момент неуловимата мисъл на Си беше включена в конституцията на ръководещата китайска комунистическа партия. Тези две стъпки концентрираха повече власт в ръцете на Си, в сравнение с в тези на който и да е различен китайски водач след Мао Дзедун.
Научавайки урока си от вълненията през 2011-12 година, Путин не обясни каква официална позиция, в случай че въобще, планува за себе си след 2024 година, когато изтича вторият шестгодишен мандат от последния му интервал в президентството. Тази умишлена липса на изясненост лишава дребната, постоянно унизена антипутинска съпротива от фокус, върху който да насочи публичното неодобрение.
Подобно неодобрение поражда сега повече заради икономическите компликации, екологичните проблеми, нетърпението към качеството на обществените услуги и гневът по отношение на високопоставени локални чиновници, в сравнение с от неодобрение поради цялостната система на Путин.
Но замествайки Медведев с Михаил Мишустин, федералният данъчен началник, на практика чужд за необятната общност, и напомняйки на напускащия министър председател, че неговото държавно управление не е постигнало всичко, което е трябвало, Путин прояви безконечния съветски инстинкт да се трансферира виновността от царя към болярите му.
Кариерата на послушния, постоянно правилен Медведев обаче никога не е завършила. Той минава на нов пост като заместник-началник на Съвета за сигурност на Русия.
Що се отнася до Путин, неговата известност може да не е такава, каквато наподобява, счита Лев Гудков, шеф на Центъра „ Левада “, най-уважаваната съветска социологическа организация. Той споделя, че руснаците вършат разлика сред президента Путин, чийто влиятелен пост хората почитат, и индивида Путин, за който имат по-лошо мнение.
Гудков прави оценка, че към една трета от руснаците имат позитивно отношение към Путин като персона, до момента в който 10 до 12 на 100 имат отрицателно, а останалите са безразлични.
В естествени времена високите равнища на социална незаинтересованост не съставляват опасност за репресивната политическа система. Но в случай че безразличните маси се уморят от илюзията, която съставлява съветската версия на обществения контракт, нещата може да се трансформират. /24chasa.bg
Никой не знае по-добре от самите руснаци, че техните избори не са в действителност конкурентни, че законодателният им орган извършва желанията на Кремъл и че съдилищата им не са самостоятелни. И въпреки всичко владетелят и ръководените, или най-малко множеството от тях, си сътрудничат в поддържането на илюзията.
Това е подтекстът, в който би трябвало да се преглежда последната самодейност на Путин, оповестена обществено в сряда, за реорганизиране на полуавторитарния властови уред, в центъра на който той стои през последните 20 години.
Това, което има значение, не са формалните процеси, които Путин очерта - номинация на нов министър председател тази седмица, референдум за конституционна промяна в бъдеще, преразпределение на отговорностите сред президентството и Народното събрание - тъй като всички тези процеси са част от илюзията.
Важното е съответната действителност на властта, определяна зад кулисите от Путин. Всички в Кремъл, както и необятната общност, знаят, че той дърпа конците. Доколкото те пасивно му разрешават това, системата се самозатвърждава.
Методите на някогашния офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са присъща съветска форма на ръководство, с разпознаваеми корени в царско и руско време. Те са предопределени да сведат до най-малко политическите и обществени безредици, да защитят властимащите и даже да насърчат известното възприятие за национално единение.
Историята демонстрира, че съветските политически системи, обгърнати с илюзии, могат да устоят много дълго време. Но един ден, както в късната имперска ера или през последните години на комунизма, балонът се спуква и провалилата се заблуда би трябвало да отстъпи на нова.
Една специфичност на самодейността на Путин е, че тя е по-сложна от директната замяна на постове, която той реализира преди президентските избори през 2012 година с Дмитрий Медведев. След тази маневра, при която Путин съобщи премиерството на Медведев в подмяна на президентството, което той към този момент беше заемал от 2000 до 2008 година, в Москва и други градове избухнаха най-големите антиправителствени митинги по време на неговото ръководство.
По същия метод дейностите на Путин са по-малко брутални от тези на китайския президент Си Дзинпин, който през 2018 година отстрани мандатността в президентството. Не доста преди този момент неуловимата мисъл на Си беше включена в конституцията на ръководещата китайска комунистическа партия. Тези две стъпки концентрираха повече власт в ръцете на Си, в сравнение с в тези на който и да е различен китайски водач след Мао Дзедун.
Научавайки урока си от вълненията през 2011-12 година, Путин не обясни каква официална позиция, в случай че въобще, планува за себе си след 2024 година, когато изтича вторият шестгодишен мандат от последния му интервал в президентството. Тази умишлена липса на изясненост лишава дребната, постоянно унизена антипутинска съпротива от фокус, върху който да насочи публичното неодобрение.
Подобно неодобрение поражда сега повече заради икономическите компликации, екологичните проблеми, нетърпението към качеството на обществените услуги и гневът по отношение на високопоставени локални чиновници, в сравнение с от неодобрение поради цялостната система на Путин.
Но замествайки Медведев с Михаил Мишустин, федералният данъчен началник, на практика чужд за необятната общност, и напомняйки на напускащия министър председател, че неговото държавно управление не е постигнало всичко, което е трябвало, Путин прояви безконечния съветски инстинкт да се трансферира виновността от царя към болярите му.
Кариерата на послушния, постоянно правилен Медведев обаче никога не е завършила. Той минава на нов пост като заместник-началник на Съвета за сигурност на Русия.
Що се отнася до Путин, неговата известност може да не е такава, каквато наподобява, счита Лев Гудков, шеф на Центъра „ Левада “, най-уважаваната съветска социологическа организация. Той споделя, че руснаците вършат разлика сред президента Путин, чийто влиятелен пост хората почитат, и индивида Путин, за който имат по-лошо мнение.
Гудков прави оценка, че към една трета от руснаците имат позитивно отношение към Путин като персона, до момента в който 10 до 12 на 100 имат отрицателно, а останалите са безразлични.
В естествени времена високите равнища на социална незаинтересованост не съставляват опасност за репресивната политическа система. Но в случай че безразличните маси се уморят от илюзията, която съставлява съветската версия на обществения контракт, нещата може да се трансформират. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ