Феноменът „Чувствителен читател“ - или защо посегнаха и на Агата Кристи
Илюзията, че свободата е прерогатив на личната раса, е много необятно публикувана .
Aгата Кристи, „ Среща със гибелта “
Преди броени дни английският вестник Telegraph заяви, че творчеството на Агата Кристи, английската писателка, която влезе в върховете на Гинес като „ най-продаваният създател на всички времена “, ще бъде отчасти пренаписано. Издателството Harper Collins е взело решение някои пасажи от творбите да бъдат редактирани, а някои употребявани от Кристи думи непосредствено сменени или отстранени. Този развой ще се осъществя от по този начин наречените „ чувствителни читатели “ (sensitive readers) – феномен, придобиващ съществени размери през последните години. Sensitive reader е човек, който се ангажира със задълбочено четене на литературни творби (в множеството случаи преди да бъдат публикувани), изследвайки евентуално обидно наличие, стандарти и предубеждения, които биха могли да уязвят „ постоянните “ читатели. След като тези стъпки са направени, сензитивният четец изготвя отчет и го изпраща на издателските къщи с оферти за промени. Издателствата от своя страна преценят дали да вземат поради читателските рекомендации, с цел да избегнат възможни пиар рецесии, с други думи- да се презастраховат.
Засегнатите от промени текстове на Агата Кристи са писани сред 1920 и 1976 година Те ще обзет както бъдещи издания, по този начин и оповестените цифрови версии след 2020 г.
Ето няколко образеца, с които да онагледим казаното до тук:
- В първия разказ на Кристи - „ Аферата в Стайлс “ (1920), ще бъде отстранена репликата на Поаро „ несъмнено, че е евреин “, казана по адрес на различен книжовен воин.
- В „ Смърт край Нил “ коментарът на госпожа Алъртън за „ отвратителните “ очи и носове на група локални деца ще бъде изрязан.
- В „ Карибска мистерия “ към този момент няма да можем да прочетем цялостен откъс (поне в изданията на Harper Collins), в който се разказва вайкането на мис Марпъл от обстоятелството, че не може да види чернокожо момиче в храстите. Премахнат е още вътрешният й монолог, в който тя се диви на „ толкоз прелестните бели зъби “ на хотелския служащ.
Свързани
Освен това ще бъдат сменени всички думи, които демонстрират етническата или географска принадлежност на героите - като да вземем за пример „ черен “, „ евреин “, „ абориген “ и други.
Книгите на Агата Кристи са преведени на 103 езика, като с това достижение кралицата на престъпния род надминава даже Уилям Шекспир. И въпреки съдържателни промени в книгите й да се вършат за пръв път, тя нееднократно е попадала под ударите на политическата уместност.
Романът ѝ „ Десет дребни негърчета “ (Ten Little Niggers) е оповестен за първи път във Англия през 1939 година През 1979 година Американската преса дефинира заглавието като извънредно дискриминационно. Това е и моментът, в който Кристи преименува книгата си на „ Десет дребни индианчета “. Когато обаче и думата „ индианец “ стартира да се счита за политически неточна, романът е преиздаден с дефинитивно признатото заглавие и към днешна дата „ И тогава не остана никой “ (And Then There Were Nonе).
И въпреки България да не е приспособила измененията в заглавието на една от най-превежданите книги на всички времена, с близо 100 милиона продадени копия, политическата уместност в литературата очевидно настава, а границата сред етично и незаслужено няма точни контури.
„ Чувствителните читатели “, към момента относително дребна промишленост, движена главно от фрийлансъри и дребни организации, сътвориха мотив за спор и преди седмици, когато имената на Роал Дал и Иън Флеминг също бяха наранени от това адаптиране на езика към актуалните нрави.
Романите на „ бащата “ на Джеймс Бонд ще бъдат преиздавани с добавена записка, че книгите могат да съдържат термини, които „ актуалните читатели биха намерили за обидни “. Освен това редица расистки препратки ще бъдат отстранени.
В новата версия на „ Чарли и шоколадовата фабрика “ пък, издателство е взело решение детето Август Глуп да не бъде описвано като „ извънредно дебело “, а единствено с прилагателното „ голямо “. В „ Близнаците “ са сменени думите „ момчета и девойки “ - дребните литератури герои сега са разказани като „ деца “, а във всички други негови книги споменаването на „ черен “ и „ бял “ по адрес на хора са изцяло отстранени.
Новелистът Салман Рушди, разгласен за вероотстъпник от иранския аятолах Рухала Хомейни поради романа си „ Сатанински строфи “, насочи рецензии по отношение на редакциите по книгите на Дал, наричайки протичащото се „ безспорна цензура “.
Свързани
Но цензура ли е това?
" Всеки има право на независимост на убежденията и на изложение на мнение; това право включва свободата да се отстоява мнение без интервенция и да се търси, получава и популяризира информация и хрумвания посредством всевъзможни средства и без значение от границите. " - Организация на обединените народи, Всеобща декларация за правата на човека
Euronews Bulgaria потърси за коментар дългогодишният публицист, публицист и странник Георги Милков. Той дефинира протичащото се като „ цензура и нищо друго “. Добавя още, че „ сме били очевидци на сходни разногласия преди години и те не са довели до нищо положително. Този развой няма да има край. “
Историята в реалност е изпъстрена с образци за цензурирани писатели и творби. Ето къс лист със заглавия, предизвиквали полемики през годините:
- „ Великият Гетсби “, Скот Фицджералд;
Бойкотирана в Баптисткия лицей в Чарлстън, щата Южна Каролина (1987 г.) поради " езика и половите подмятания “ в книгата;
- " Гроздовете на гнева ", Джон Стайнбек
Изгорена от публичната библиотека в Източен Сейнт Луис, щата Илинойс (1939 г.), неразрешена от публичната библиотека в Бъфало, щата Ню Йорк (1939 г.), с аргумента, че съдържа " вулгарни думи ".Забранен в Канзас Сити, щата Мисури (1939 г.). Забранена в Ирландия (1953 г.).
Бойкотирана като наложителна литература за учениците от гимназията по британски език в Ричфорд, щата Виетнам (1981 г.), заради езика в книгата и облика на някогашен министър, който споделя по какъв начин се е възползвал полово от млада жена.
- „ Да убиеш присмехулник “, Харпър Лии
Бойкотирана в щата Мисури (1977 г.) и краткотрайно неразрешена поради думите " омразник " ( " damn " ) и " к*рва " (whore lady), употребявани в романа.
Списъкът в реалност е много по-дълъг, обвиняванията против книгите са доста по-разностранни и многочислени, а случаите, в които някои заглавия са били спирани от издаване и забранявани по политически и религиозни аргументи, надминават броя на буквите в тази публикация.
Всичко това са образци за романи, които, макар протеста преди десетилетия, след това са печелили „ Пулицър “ („ Гроздовете на гнева “ например). Историята демонстрира, че офанзиви против книги постоянно е имало и по всяка възможност ще продължи да има. За първи път обаче сме очевидци на редактиране и пренаписване на цели пасажи даже на мъртви писатели.
„ Ако позволим през днешния ден това да се случи (цензурата), тогава всеки би могъл, според от своите лични настройки за света, да пренапише и преиначи творби, писани епохи по-рано. Само тъй като не се връзват на актуалните концепции... Този развой няма да има край. “, Георги Милков за Euronews Bulgaria.
Свързани
„ Малката женичка, предизвикала огромната война “
Може би един от поразително сложните уроци за осмисляне, които историята ни предлага, е случилото се с Хариет Бичър Стоу.
Ако потърсите името й в Wikipedia, ще видите, че още първото изречение разказва авторката на „ Чичо Томовата барака “ като дамата, чийто разказ дава сила и повод към битката с робството. В „ Чичо Томовата барака “ тя детайлно разказва суровите условия, при които са били принудени да живеят поробените афроамериканци. Годината е 1851-а. Книгата й, предизвикана от въведен 365 дни по-рано закон, който дефинира за нарушители и хората, оказващи помощ на бягащите плебеи, става бестселър незабавно. На процедура тя драсва клечката, нужна да избухне Американската революция.
И в случай че ви звучи пресилена мисълта литературата да подбужда революции, имитация на 16-ия президент на Съединени американски щати я удостоверява. На среща сред Хариет Бичър Стоу и Ейбрахам Линкълн, някогашният президент се обръща към писателката с думите: „ А, значи Вие сте дребната женичка, написала книгата, от която стартира огромната война! “.
Историята обаче от време на време е и източник на „ смешки “, които хем хората сътворяваме, хем не до дъно съумяваме да осмислим.
Години по-късно романът й „ Чичо Томовата барака “, за който Георги Милков споделя, че е: „ книга, която е направила толкоз доста за анулацията на робството, колкото никое друго произведение в историята. “, е бойкотирана поради потребления език в нея. Писателката е упрекната в расистки изказ, изключително за честата приложимост на думата „ чернокож “.
Ръкописите не горят
Михаил Булгаков, " Майстора и Маргарита “
Георги Милков намира слагането на поясняващи бележки, че въпросните творби са писани във време, в което някои термини не са се смятали са обидни, за рационална.
„ Нещата би трябвало постоянно да се преглеждат в подтекст “, акцентира той.
Контекстът обаче като че ли в 21 век постоянно липсва. А вместо него усещаме нюанси от един различен свят - Оруеловия:
Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява предишното.
Джордж Оруел, „ 1984 “
Aгата Кристи, „ Среща със гибелта “
Преди броени дни английският вестник Telegraph заяви, че творчеството на Агата Кристи, английската писателка, която влезе в върховете на Гинес като „ най-продаваният създател на всички времена “, ще бъде отчасти пренаписано. Издателството Harper Collins е взело решение някои пасажи от творбите да бъдат редактирани, а някои употребявани от Кристи думи непосредствено сменени или отстранени. Този развой ще се осъществя от по този начин наречените „ чувствителни читатели “ (sensitive readers) – феномен, придобиващ съществени размери през последните години. Sensitive reader е човек, който се ангажира със задълбочено четене на литературни творби (в множеството случаи преди да бъдат публикувани), изследвайки евентуално обидно наличие, стандарти и предубеждения, които биха могли да уязвят „ постоянните “ читатели. След като тези стъпки са направени, сензитивният четец изготвя отчет и го изпраща на издателските къщи с оферти за промени. Издателствата от своя страна преценят дали да вземат поради читателските рекомендации, с цел да избегнат възможни пиар рецесии, с други думи- да се презастраховат.
Засегнатите от промени текстове на Агата Кристи са писани сред 1920 и 1976 година Те ще обзет както бъдещи издания, по този начин и оповестените цифрови версии след 2020 г.
Ето няколко образеца, с които да онагледим казаното до тук:
- В първия разказ на Кристи - „ Аферата в Стайлс “ (1920), ще бъде отстранена репликата на Поаро „ несъмнено, че е евреин “, казана по адрес на различен книжовен воин.
- В „ Смърт край Нил “ коментарът на госпожа Алъртън за „ отвратителните “ очи и носове на група локални деца ще бъде изрязан.
- В „ Карибска мистерия “ към този момент няма да можем да прочетем цялостен откъс (поне в изданията на Harper Collins), в който се разказва вайкането на мис Марпъл от обстоятелството, че не може да види чернокожо момиче в храстите. Премахнат е още вътрешният й монолог, в който тя се диви на „ толкоз прелестните бели зъби “ на хотелския служащ.
Свързани
Освен това ще бъдат сменени всички думи, които демонстрират етническата или географска принадлежност на героите - като да вземем за пример „ черен “, „ евреин “, „ абориген “ и други.
Книгите на Агата Кристи са преведени на 103 езика, като с това достижение кралицата на престъпния род надминава даже Уилям Шекспир. И въпреки съдържателни промени в книгите й да се вършат за пръв път, тя нееднократно е попадала под ударите на политическата уместност.
Романът ѝ „ Десет дребни негърчета “ (Ten Little Niggers) е оповестен за първи път във Англия през 1939 година През 1979 година Американската преса дефинира заглавието като извънредно дискриминационно. Това е и моментът, в който Кристи преименува книгата си на „ Десет дребни индианчета “. Когато обаче и думата „ индианец “ стартира да се счита за политически неточна, романът е преиздаден с дефинитивно признатото заглавие и към днешна дата „ И тогава не остана никой “ (And Then There Were Nonе).
И въпреки България да не е приспособила измененията в заглавието на една от най-превежданите книги на всички времена, с близо 100 милиона продадени копия, политическата уместност в литературата очевидно настава, а границата сред етично и незаслужено няма точни контури.
„ Чувствителните читатели “, към момента относително дребна промишленост, движена главно от фрийлансъри и дребни организации, сътвориха мотив за спор и преди седмици, когато имената на Роал Дал и Иън Флеминг също бяха наранени от това адаптиране на езика към актуалните нрави.
Романите на „ бащата “ на Джеймс Бонд ще бъдат преиздавани с добавена записка, че книгите могат да съдържат термини, които „ актуалните читатели биха намерили за обидни “. Освен това редица расистки препратки ще бъдат отстранени.
В новата версия на „ Чарли и шоколадовата фабрика “ пък, издателство е взело решение детето Август Глуп да не бъде описвано като „ извънредно дебело “, а единствено с прилагателното „ голямо “. В „ Близнаците “ са сменени думите „ момчета и девойки “ - дребните литератури герои сега са разказани като „ деца “, а във всички други негови книги споменаването на „ черен “ и „ бял “ по адрес на хора са изцяло отстранени.
Новелистът Салман Рушди, разгласен за вероотстъпник от иранския аятолах Рухала Хомейни поради романа си „ Сатанински строфи “, насочи рецензии по отношение на редакциите по книгите на Дал, наричайки протичащото се „ безспорна цензура “.
Свързани
Но цензура ли е това?
" Всеки има право на независимост на убежденията и на изложение на мнение; това право включва свободата да се отстоява мнение без интервенция и да се търси, получава и популяризира информация и хрумвания посредством всевъзможни средства и без значение от границите. " - Организация на обединените народи, Всеобща декларация за правата на човека
Euronews Bulgaria потърси за коментар дългогодишният публицист, публицист и странник Георги Милков. Той дефинира протичащото се като „ цензура и нищо друго “. Добавя още, че „ сме били очевидци на сходни разногласия преди години и те не са довели до нищо положително. Този развой няма да има край. “
Историята в реалност е изпъстрена с образци за цензурирани писатели и творби. Ето къс лист със заглавия, предизвиквали полемики през годините:
- „ Великият Гетсби “, Скот Фицджералд;
Бойкотирана в Баптисткия лицей в Чарлстън, щата Южна Каролина (1987 г.) поради " езика и половите подмятания “ в книгата;
- " Гроздовете на гнева ", Джон Стайнбек
Изгорена от публичната библиотека в Източен Сейнт Луис, щата Илинойс (1939 г.), неразрешена от публичната библиотека в Бъфало, щата Ню Йорк (1939 г.), с аргумента, че съдържа " вулгарни думи ".Забранен в Канзас Сити, щата Мисури (1939 г.). Забранена в Ирландия (1953 г.).
Бойкотирана като наложителна литература за учениците от гимназията по британски език в Ричфорд, щата Виетнам (1981 г.), заради езика в книгата и облика на някогашен министър, който споделя по какъв начин се е възползвал полово от млада жена.
- „ Да убиеш присмехулник “, Харпър Лии
Бойкотирана в щата Мисури (1977 г.) и краткотрайно неразрешена поради думите " омразник " ( " damn " ) и " к*рва " (whore lady), употребявани в романа.
Списъкът в реалност е много по-дълъг, обвиняванията против книгите са доста по-разностранни и многочислени, а случаите, в които някои заглавия са били спирани от издаване и забранявани по политически и религиозни аргументи, надминават броя на буквите в тази публикация.
Всичко това са образци за романи, които, макар протеста преди десетилетия, след това са печелили „ Пулицър “ („ Гроздовете на гнева “ например). Историята демонстрира, че офанзиви против книги постоянно е имало и по всяка възможност ще продължи да има. За първи път обаче сме очевидци на редактиране и пренаписване на цели пасажи даже на мъртви писатели.
„ Ако позволим през днешния ден това да се случи (цензурата), тогава всеки би могъл, според от своите лични настройки за света, да пренапише и преиначи творби, писани епохи по-рано. Само тъй като не се връзват на актуалните концепции... Този развой няма да има край. “, Георги Милков за Euronews Bulgaria.
Свързани
„ Малката женичка, предизвикала огромната война “
Може би един от поразително сложните уроци за осмисляне, които историята ни предлага, е случилото се с Хариет Бичър Стоу.
Ако потърсите името й в Wikipedia, ще видите, че още първото изречение разказва авторката на „ Чичо Томовата барака “ като дамата, чийто разказ дава сила и повод към битката с робството. В „ Чичо Томовата барака “ тя детайлно разказва суровите условия, при които са били принудени да живеят поробените афроамериканци. Годината е 1851-а. Книгата й, предизвикана от въведен 365 дни по-рано закон, който дефинира за нарушители и хората, оказващи помощ на бягащите плебеи, става бестселър незабавно. На процедура тя драсва клечката, нужна да избухне Американската революция.
И в случай че ви звучи пресилена мисълта литературата да подбужда революции, имитация на 16-ия президент на Съединени американски щати я удостоверява. На среща сред Хариет Бичър Стоу и Ейбрахам Линкълн, някогашният президент се обръща към писателката с думите: „ А, значи Вие сте дребната женичка, написала книгата, от която стартира огромната война! “.
Историята обаче от време на време е и източник на „ смешки “, които хем хората сътворяваме, хем не до дъно съумяваме да осмислим.
Години по-късно романът й „ Чичо Томовата барака “, за който Георги Милков споделя, че е: „ книга, която е направила толкоз доста за анулацията на робството, колкото никое друго произведение в историята. “, е бойкотирана поради потребления език в нея. Писателката е упрекната в расистки изказ, изключително за честата приложимост на думата „ чернокож “.
Ръкописите не горят
Михаил Булгаков, " Майстора и Маргарита “
Георги Милков намира слагането на поясняващи бележки, че въпросните творби са писани във време, в което някои термини не са се смятали са обидни, за рационална.
„ Нещата би трябвало постоянно да се преглеждат в подтекст “, акцентира той.
Контекстът обаче като че ли в 21 век постоянно липсва. А вместо него усещаме нюанси от един различен свят - Оруеловия:
Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява предишното.
Джордж Оруел, „ 1984 “
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ